🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Филмовата индустрия се опитва да намали въглеродния си отпечатък

Транспортът и енергията са основните източници на замърсяване в сектора

Киноиндустрията е поредният сектор, който се опитва да стане "по-зелен"
Киноиндустрията е поредният сектор, който се опитва да стане "по-зелен"
Киноиндустрията е поредният сектор, който се опитва да стане "по-зелен"    ©  Reuters
Киноиндустрията е поредният сектор, който се опитва да стане "по-зелен"    ©  Reuters
Темата накратко
  • Според доклада на Screen New Deal, средно, продукцията на един високобюджетен филм произвежда 2840 тона въглероден диоксид.
  • В опит да разрешат проблема филмовите студиа се опитват да намалят зависимостта си от дизела, използвайки все повече биодизел.
  • Властите могат да регулират потреблението на невъзобновяеми енергийни ресурси чрез стимули.

Продуцентите на американския сериал Poldark изискват от екипа, отговорен за снимачната площадка, да използва по-устойчиво оборудване за осветление и батерии за многократна употреба. Такива условия изглеждат нови за снимачните екипи, но причината зад тях е повече от логична. Въглеродните емисии са все по-осезаем проблем, следователно и повод за притеснения сред учени от цял свят, което води до нарастващата осведоменост относно проблема в множество индустрии. Филмовата и телевизионната индустрия не са изключения.

Във филмовата и телевизионната продукция основните източници на въглеродни емисии са транспортът и енергията, използвана за захранване на оборудване. Оттам възниква въпросът какво общо имат камерите и осветителните тела с въглеродните емисии. Според доклада на Screen New Deal средно продукцията на един високобюджетен филм произвежда 2840 тона въглероден диоксид. Това означава, че са необходими 3709 хектара гора годишно, за да се усвои същото това количество, пише BBC.

Половината от тези емисии идват от гориво и 16% от пътувания със самолет, но около 30% се дължи на неефикасна енергийна консумация.

Луиз Смит е експерт на тема устойчивост в Neptune Environmental Solutions и към момента работи като консултант за филмовата индустрия. Работила е по филми като "Джеймс Бонд: Няма време за умиране" и "Джурасик свят: Доминион". Както повечето хора в тази сфера, нейният опит и експертиза са по-скоро в природните науки, отколкото в киното или телевизията, но именно нейната работа се концентрира върху ефектите, които снимките на един филм биха имали върху околната среда.

Смит споделя, че именно затова започва работа по проект възможно най-рано. Това й осигурява време за разучаване на снимачните площадки - дали вече имат договори за възобновяема електроенергия, както и електрическите мрежи - за да се увери дали ще могат да задоволяват енергийните потребности на екипите.

Дизелът, който традиционно се използва за захранване на тежки превозни средства и генератори, е най-големият проблем. А генераторите са особено важни за снимачния процес, особено на места, където няма достъп до електрическа мрежа, затова няма как да не се превозват до тези места.

Алтернативно решение

В опит да разрешат проблема филмовите студиа се опитват да намалят зависимостта си от дизела, използвайки все повече биодизел, известен също като HVO. Въпреки че биодизелът замърсява по-малко, той не е трайно решение. Производството на HVO изисква голямо количество земеделски суровини, следователно инвестиции. Някои видове биодизел се произвеждат от отпадъци, включително използвано олио за готвене и животински мазнини. Но тези отпадъци са в недостиг, тъй като се използват в други продукти, като храна за домашни любимци.

"Производството на HVO само добавя към търсенето на тези оскъдни суровини", казва Майк Марахренс, който провежда кампании за биогоривата и енергията в Европейската неправителствена организация "Транспорт и околна среда".

Смит също признава, че биодизелът не е идеалното решение. Тя насърчава хибридното използване на батерии и други видове захранване в борбата за по-устойчива филмова индустрия.

"Технологията за батерии се разви супербързо в Обединеното кралство през последните няколко години по отношение на наличност, размер и капацитет", казва тя.

Това позволява на продуцентските екипи да управляват енергийните си системи чрез батерии, свързани към празни генератори, изключвайки генераторите през нощта. Например батериите биха могли да захранват хладилниците и фризерите, които трябва да работят през нощта, докато генераторите са изключени и се включват автоматично чак сутрин. Използването на малки генератори и включването на оборудване само когато е необходимо, би помогнало за намаляване на загубата на енергия като цяло.

Подготвени или ефективни?

Подобряването на мобилните батерии, както и захранването на генератори със слънчева енергия е трудно предизвикателство. Освен това го има елементът, който Смит нарича "предизвикателство за сърцата и умовете". Оказва се, че е изключително трудно екипите да бъдат убедени, че могат да се справят с по-малко оборудване, поради динамичната си работа.

"Във филмовата индустрия няма много място за грешки, защото всичко се движи толкова бързо", казва Смит.

Често главните техници по осветлението например се снабдяват с допълнително осветително оборудване само за да гарантират, че няма да се губи време, ако режисьорът промени локацията или ъгъла на снимки и за това ще бъде нужна допълнителна светлина.

Според Смит трудността идва от там, че работата на тези хора е заложена на карта, ако сбъркат или не успят да реагират навреме. Затова препоръчва повече проучвания и събиране на данни, за да се определи с точност колко енергия всъщност се използва.

Преход към устойчивост

Вземайки предвид прехода към LED осветлението, при което се консумира по-малко енергия от волфрамовите крушки, Смит е оптимист за други промени в потреблението на енергия. Нейната работа обаче не се ограничава само до научни проучвания за консумация или идентифициране на преките последствия от емисиите. Тя също се позовава на аргументи, свързани с ефектите за околната среда, разходите и здравето на хората по снимачните площадки, когато трябва да убеждава продуцентите защо трябва да увеличават енергийната си ефективност.

"Екипът ви диша много по-чист въздух, защото не стои до дизелов генератор по 12 часа на ден."

Подобни причинно-следствени връзки, особено в ерата на високите цени на горивата, са актуални и убедителни аргументи, за да се намали потреблението на замърсители като дизела. А ако генераторите бъдат премахнати напълно, шумовото замърсяване също може да се предотврати. Пример за шумоустойчива снимачна площадка са снимките от 2013 г. на филма "Лоши думи", по време на който се използва само слънчева енергия. Но това е изключение от общата практика и би било изключително трудно да се повтори в други продукции, които имат по-големи енергийни нужди или да снимат извън слънчеви места като Лос Анджелис.

Това, което властите могат да направят, е да регулират потреблението на невъзобновяеми енергийни ресурси чрез стимули. Във Ванкувър например различни агенции се застъпват и успяват да наложат и дори изискват използването на възобновяема енергия в производството на филми. Освен това в града се предлагат множество отстъпки за компании, които работят без дизелови генератори.

Reel Green, инициатива, целяща да изгради по-устойчива мрежа за доставки на електрическа енергия в близост до местата за снимане, също е част от методите за справяне с емисиите в града.

Хънтър Вон, учен по екологични медии в университета в Кеймбридж, казва, че Сардиния и Майорка, подобно на Ванкувър, също са увеличили популярността си като места за снимане, "принуждавайки мобилните продукции, които снимат там, да упражняват устойчиви практики", които са по-добри не само за околната среда, но и за местните общности.

Net Zero Economy Forum: Accelerating the transition

На 18 октомври "Капитал" организира второто издание на Net Zero Economy Forum: Accelerating the transition.

Събитието, което ще се проведе в хибриден формат има има за цел да бъде платформа за обмен на идеи между бизнес лидерите, обществените експерти и инвеститорите, като даде възможност за споделена визия за прехода и устойчивия растеж. През 2022 г. конференцията ще се съсредоточи върху шест ключови области, определящи най-значимите лостове за промяна.

  • България и целите на ЕС в областта на климата - политики, програми и проекти
  • Осигуряване на възможност за трансформация в областта на чистата енергия
  • Ролята на индустрията в икономиката с нулево нетно потребление
  • Неутрален по отношение на климата транспорт и интелигентни градове
  • Финансиране на прехода
  • Нови бизнес модели за устойчиво бъдеще


Сред лекторите са Джерард Рийд, съосновател и партньор в Alexa Capital, Кристоф Рюл, Старши научен сътрудник, Център за глобална енергийна политика, Колумбийски университет в Ню Йорк, Мачей Мазур, главен изпълнителен директор на PSPA и Вицепрезидент на AVERE, Максфийлд Вайс, изпълнителен директор на CDP Europe и много други.

Форумът ще се проведе в "София Ивент Център" и онлайн, като повече за програмата лекторите и билетите може да прочетете тук.