Европейските компании за вятърни турбини навлизат на азиатския пазар

Местната технология все още изостава от европейската

Европейските компании искат да се установят на азиатския пазар, докато все още превъзхождат местните си конкуренти
Европейските компании искат да се установят на азиатския пазар, докато все още превъзхождат местните си конкуренти
Европейските компании искат да се установят на азиатския пазар, докато все още превъзхождат местните си конкуренти    ©  Reuters
Европейските компании искат да се установят на азиатския пазар, докато все още превъзхождат местните си конкуренти    ©  Reuters

Европейските компании започнаха сериозно навлизане на пазара на офшорна вятърна енергия в Източна Азия. Причината е желанието за установяване на пазара в момент, в който все още те имат технологично предимство пред местните конкуренти, пише Financial Times.

Азиатският пазар е един от най-перспективните в бранша - Южна Корея, Тайван и Япония се ангажираха да увеличат своя дял от възобновяеми енергийни източници като част от правителствените цели за нулева нетна енергия. Освен това технологичните гиганти TSMC, SK Group и Samsung Electronics се целят в постигането на 100% възобновяема електроенергия до 2050 г.

Развитието на пазара е огромно - през 2019 г. наличната мощност от ВЕИ е едва 5 гигавата, като до края на десетилетието се очаква тя да надмине 20, сочат данни на Международната агенция за възобновяема енергия (International Renewable Energy Agency, IRENA). Местните производители са концентрирани главно в Китай, като според експерти те ще се нуждаят от поне 10 години, за да настигнат европейските си конкуренти от технологична гледна точка.

Южна Корея

Южна Корея има национална цел да постигне 12 гигавата офшорни вятърни мощности до 2030 г. спрямо едва 142.1 мегавата в момента. Достигането на тази цел ще бъде предизвикателство, особено със сегашния режим на получаване на разрешително за строеж, на който са подложени западните компании. Те трябва да получат 29 различни разрешения от девет министерства, като средно това отнема около 7 години. Това от своя страна води до концентрирането на власт в местни служители, които могат да поставят изисквания за включване на местни продукти или работници в процеса.

Макар и тромав, южнокорейският пазар е изключително любопитен поради възможностите за тестване на иновации, които той предоставя. Водите на изток от брега на страната са чудесна възможност за тестване на нов вид турбини, които няма нужда да биват забивани в дъното на морето. Това е и причината европейските производители да сформират общи фирми с местни дружества, за да могат да си спестят дългия процес.

Тайван и Япония

И двете страни използват друг метод за разпределяне - търгове. Тайван промени изискванията за спечелване на тези търгове преди няколко години, като по този начин чуждестранните производители не са изтласкани от пазара. В страната наскоро започна третият търг за развиване на ВЕИ проект, като общата мощност на обекта ще е три гигавата.

Япония също използва метода на търговете. Първият се проведе през декември, като консорциум, който е воден от Mitsubishi, спечели и трите проекта, въпреки че предложи по-ниски суми. Това доведе до скандал, а търговете са временно спрени. Няколко компании обявиха, че се притесняват от възможността една фирма да контролира всички проекти. Според експерти е въпрос на време методът на провеждане на търгове да бъде променен, за да няма в бъдеще съмнения в постигнатите резултати.

Япония си поставя за цел 10 гигавата офшорна вятърна енергия до 2030 г. и 45 гигавата до края на следващото десетилетие.