Може ли Северно море да се превърне в новия икономически център на Европа

С доза стратегическо мислене и малко късмет поредица от Есберги може да се развие в нова икономика на Северно море. Това би помогнало на Европа да изпълни амбициозните си цели в областта на климата и да балансира енергийните си източници далеч от страни, управлявани от тирани като руския Владимир Путин. Неговите нови корпоративни шампиони биха могли да предложат най-добрия и може би последен шанс на Европа да остане световно значима. И може да промени политическия и икономическия баланс на континента, като създаде алтернатива на френско-германския двигател.

Северно море винаги е имало икономическо значение. Граничи с шест държави - Белгия, Великобритания, Дания, Германия, Нидерландия и Норвегия - това е мястото, където се пресичат много важни морски пътища. Неговите силни приливи и отливи, които отнасят хранителни вещества към плиткото му морско дъно, са благодат за рибарите. През 20 век под водата са открити нефт и газ. В пика си през 90-те години Великобритания и Норвегия, двата най-големи производители в Северно море, добиваха заедно 6 млн. барела суров петрол на ден, отново наполовина повече, отколкото Обединените арабски емирства днес. Едно шотландско поле, Brent, даде името си на глобалния ценови показател. Докато тази премия се изчерпва - и търсенето на това, което остава, намалява на фона на опасенията за изменението на климата - бурното водно пространство намира нови доходоносни приложения.

Най-големият ресурс

Най-големият залог е на ресурс, от който морето има безкрайно много - ужасно време. Със средна скорост на вятъра от десет метра в секунда, басейнът е един от най-силните в света. В деня, когато нашият кореспондент посети Есберг, скоростите на вятъра бяха два пъти по-високи - достатъчно, за да намали цената на електроенергията на едро почти до нула. Дъното на Северно море е предимно меко, което улеснява фиксирането на турбини към морското дъно (плаващият вид все още не е разгърнат в мащаб навсякъде по света). Освен това обикновено е дълбоко не повече от 90 метра, което позволява вятърните паркове да бъдат разположени по-далеч от брега, където ветровете са по-постоянни. Ед Нортам от Macquarie Group, инвестиционна фирма с дялове в 40% от всички действащи британски офшорни вятърни паркове, казва, че неговите офшорни турбини работят с до 60% от капацитета си, в сравнение с 30-40%, които са типични за сушата.

През 2022 г. страните от Северно море продадоха на търг 25 гигавата (GW) капацитет от вятърна енергия, което я направи най-натоварената година досега. Вече са планирани търгове на стойност близо 30 GW за следващите три години. Годишните нови връзки се очаква да нараснат от под 4GW днес до повече от 10GW до 2030 г. На среща в Есберг през май Европейската комисия и четири страни от Северно море се споразумяха да инсталират 150 GW до 2050 г., пет пъти повече в Европа и три пъти повече от текущия общ обем в света. През септември тази група и още пет държави увеличиха броя до 260 GW, което се равнява на 24 хил. от най-големите днешни турбини.

През 2022 г. страните от Северно море продадоха на търг 25 гигавата (GW) капацитет от вятърна енергия, което я направи най-натоварената година досега. Източник: Reuters

Тази амбиция е възможна благодарение на вятърната версия на закона на Мур, който описва експоненциалното нарастване на изчислителната мощност. Преди три десетилетия първият офшорен вятърен парк в света - Vindeby в Дания, състоящ се от 11 турбини - имаше общ капацитет от пет мегавата (MW). Днес една турбина може да генерира 14 MW, а една ферма може да съдържа повече от 100 от тях. По-здрави кабели и трансформатори в морето за преобразуване на вятърна енергия от променлив в постоянен ток, който може да се пренася на дълги разстояния без големи загуби, позволяват генерирането на повече електричество по-далеч.

Резултатът е, че няколко инсталирани вятърни парка надхвърлят 1 GW по капацитет, типичната мощност на атомна централа. Единият в Dogger Bank, между 130 и 200 км от британското крайбрежие и трябва да бъде пуснат в експлоатация това лято, ще достигне рекордните 3.6 GW при пълен капацитет през 2026 г. Икономиите от мащаба намаляват разходите, което прави офшорната вятърна енергия конкурентна на другите източници. През юли Великобритания възложи договори за пет проекта, включително Dogger Bank, на цена от £37 ($44) за мегаватчас - по-малко от една шеста от британската цена на електроенергия на едро през декември.

Лошото време не винаги е благодат: неговите капризи също могат да натоварят мрежата. Полезно е, че технологиите и намаляващите разходи позволяват на операторите на вятърна енергия да се борят със стихиите. Един от начините да направите това е с повече взаимовръзки, първо между фермите и земята - днес повечето вятърни паркове имат една връзка с брега, което е неефективно - и след това между самите ферми. Половината от 3GW, за които ще бъде проведен търг в Норвегия, ще имат опция за създаване на връзки към повече държави. Фил Санди от National Grid, който управлява електроенергийната инфраструктура на Великобритания, прогнозира бъдещето на сложни подводни мрежи, подобни на тези на сушата.

Друг начин за управление на променливостта на вятърната енергия е да се използва за разделяне на водни молекули за производство на "зелени" горива, като водород и амоняк. През май ЕК и шефовете на тежката промишленост обещаха десетократно увеличаване на производствения капацитет на Европейския съюз (ЕС) за електролизатори, които извършват разделянето, до 2025 г. Това би позволило да се произвеждат 10 млн. тона зелени горива до 2030 г. Комисията също така предложи "водородна банка", капитализирана с 3 млрд. евро, за подпомагане на финансирането на проектите.

Инвеститорите са замаяни

През август Copenhagen Infrastructure Partners (CIP), частна инвестиционна компания, заяви, че е събрала 3 млрд. евро за фонд, който ще инвестира единствено във водородни активи. В Европа са обявени дузина проекти; трите най-големи добавят до 20 GW зелена енергия. Topsoe, датска фирма, която предоставя технология за подобни начинания, казва, че нейните поръчки възлизат на 86 GW.

В крайна сметка енергийната система на Северно море може да приеме формата на архипелаг от "енергийни острови", които са домакин на персонал за ремонт на вятърни паркове, произвеждат електричество и произвеждат водород, който да бъде транспортиран на сушата с кораб или тръбопровод. До десет такива схеми се разглеждат, според анализаторската компания SINTEF. Енергийният остров в Северно море, изкуствен атол на 100 км от датското крайбрежие, трябва да бъде обявен на търг през 2023 г. Той ще действа като център за десет близки вятърни парка, с връзки към съседните страни.

Един кандидат, съвместно предприятие между Orsted, датски разработчик на офшорна вятърна енергия, който е най-големият в света, и ATP, голям местен пенсионен фонд, предвижда модулен дизайн с компоненти, направени на сушата и сглобени в морето. "Очакваме да продължи да функционира след 100 години", казва Брендън Брадли от инженерната компания Arup, която е консултант по проекта. Томас Далсгаард от CIP, който е част от съперничещ консорциум, смята, че производството на зелени горива в морето не само ще помогне за намаляване на натиска върху мрежите, но и ще спести пари: тръбопроводите за водород са една пета от цената на електропреносните линии с голям капацитет.

Повече от енергетика

А новата икономика на Северно море е нещо повече от енергийния сектор. Електричеството и водородът няма да бъдат единствените неща, които преминават през морското дъно. Както и въглеродният диоксид. Някои индустрии, като производството на цимент или химикали, трудно се декарбонизират. Но техният CO2 може да се събира и изпомпва в изчерпани газови находища в Северно море. Подобно улавяне и съхранение на въглерод (CCS) изглеждаше непривлекателен начин за борба с изменението на климата поради високата цена и непопулярността му сред еколозите, които се притесняват, че може да удължи живота на изкопаемите горива. Сега, както при вятъра, разходите спадат, политическата съпротива отслабва и проектите се умножават.

Един подобен, търсещ одобрение в Ротердам, наречен Porthos, ще свърже най-голямото пристанище в Европа чрез тръбопровод с компресорна станция и след това с празно газово находище в морето. Въпреки че наскоро съд отложи началото му, проектът получи зелена светлина от холандските регулатори. След като заработи, той ще поема около 2.5 млн. тона CO2 годишно в продължение на 15 години, близо 2% от емисиите на страната.

Пристанището на Амстердам планира нещо подобно. По-на север, близо до норвежкия град Берген, енергийната компания Equinor и нейните партньори приключиха сондажните операции за кладенец за инжектиране на CO2 като част от проект, наречен Northern Lights. Според Гулорен Туран от мозъчния тръст Global CCS Institute Европа вече разполага с повече от 70 такива съоръжения в различни етапи на развитие.

Друг ценен продукт, който кръстосва Северно море, е информацията. Ако следвате един от по-новите трансатлантически подводни кабели за данни, които стигат до Есберг, наречен Havfrue, и след това завиете надясно на разклонение в средата на Северно море, ще стигнете до Кристиансанд, град в Южна Норвегия. Това е домът на N01 Campus, "най-големият център за данни в света, захранван от 100% зелена енергия", според неговия собственик, Bulk Infrastructure. "Искаме да изградим платформа за устойчиви цифрови услуги", казва Педер Наербо, основател на фирмата.

Отлично място за съхранение на данни

Страните от Северно море са отлично място за съхранение и обработка на данни. Студеният климат означава, че центровете за данни могат да се охлаждат само чрез циркулация на външен въздух, вместо да се използват скъпи системи за охлаждане. Регионът се гордее с висококвалифицирана работна сила, стабилни институции и някои от най-просветените закони за данните в света. Забавянето - времето, необходимо за преместване на данни в и извън изчислителните облаци, става все по-малко с подобряването на технологията, така че цифровите работни натоварвания могат да се обработват във все по-отдалечени съоръжения. А центровете за данни достигат границите си другаде в Европа. През 2021 г. ирландските центрове за данни и други цифрови употреби са консумирали 17% от енергията в страната. За да предотврати спирането на тока, държавната ирландска комунална компания EirGrid вече няма да доставя електричество на нови сървърни ферми.

Според фирмата за данни TeleGeography 13 нови кабела са инсталирани в Северно море от 2020 г. насам, в сравнение с пет през първите десет години на века. Центровете за данни също изникват, тъй като големите облачни доставчици обещават да декарбонизират своите вериги за доставки. Amazon Web Services (AWS) и Microsoft Azure, двете най-големи облачни компании, изградиха сървърни ферми в скандинавските страни. Meta има своя парцел извън Есберг. По-старите индустрии също преместват повече от компютрите си на север. Mercedes-Benz и Volkswagen имат компютри, разположени в бивши мини в Норвегия, които симулират аеродинамични тунели и тестове за катастрофи за техните автомобили. Средно според консултантската компания Altman Solon търсенето на центрове за данни в региона ще нараства със 17% годишно до 2030 г.

Върви на север, стар индустриалец

По-голяма икономическа активност в Европа може да бъде насочена на север. "Изобилието от енергия обикновено привлича индустрията", казва Николаус Волф, икономически историк от Хумболтовия университет в Берлин. Това се случи в началото на 19-и век, когато изобилието от хидроенергия е помогнало за привличането на памучната индустрия в Ланкашир.

Енергията е по-лесна за разпространение чрез мрежи и тръбопроводи днес, отколкото през индустриалната революция, и съществуващите индустриални центрове в цяла Европа упражняват собствена сила. Изграждането на пещи за производство на цимент на бреговете на Северно море би означавало транспортиране на варовик там и цимент обратно до клиентите, което би направило процеса неикономичен. Гигантските парни крекери, които разделят въглеводородите на по-малки молекули в химически фабрики, също няма да се преместят на север скоро: те са твърде голяма инвестиция, твърде интегрирани в съществуващите вериги за доставки и вече са в процес на електрифициране.

Но принципът на Улф все още е валиден за някои индустрии и може да бъде от полза за други северни места, които не са директно на Северно море. В Нарвик, по-далеч на север на Норвежко море, Aker Horizons, фирма, която инвестира във възобновяема енергия, иска да създаде зелен промишлен център, захранван от офшорна вятърна енергия. В Боден, шведски град близо до източното крайбрежие на Скандинавския полуостров, H2 Green Steel издига нова стоманодобивна фабрика, първата в Европа от половин век. Фабриката няма да работи с въглища или природен газ, а със зелен водород, създаден в един от най-големите заводи за електролиза в света, използващ вятърна и водноелектрическа енергия на сушата.

Освен износ на стомана, H2 Green Steel се надява да изнася гъбесто желязо, междинен продукт, който представлява голяма част от общата енергия, използвана при производството на стомана. Това би означавало разделяне на стоманодобивната индустрия на две, обяснява Хенрик Хенриксон, шеф на фирмата. Енергоемките части от процеса ще мигрират там, където могат да се извършват най-ефективно: точно до източниците на възобновяема енергия. По-трудоемките и по-интензивни части могат да останат в сърцевината на производството на стомана в Европа, като долината Рур.

В германския крайбрежен град Вилхелмсхафен Uniper, държавна енергийна компания, току-що завърши първия в Германия терминал за внос на втечнен природен газ (LNG), за да замени част от руския газ, който вече не тече по тръбопроводи от Сибир. Фирмата планира да издигне крекинг за производство на водород от амоняк до LNG терминала. В друг ъгъл на пристанището, близо до изведена от експлоатация въглищна централа, Uniper ще построи водородна централа и ще осигури пространство за енергоемки предприятия. "Вилхелмсхафен ще играе важна роля като място, където зелената енергия излиза на сушата", казва Холгер Креец, който отговаря за управлението на активите на Uniper.

Други, които се стичат на север, включват производители на батерии за електрически превозни средства, които също изискват много енергия за производство, и производители на вятърни турбини, засегнати от затруднения на веригата за доставки. Vestas, най-големият производител на турбини в света, затваря фабрика в Китай и отваря такава в Полша, отчасти за да бъде близо до нов вятърен парк на Балтийско море.

Както при всички подобни смени, някои виждат проблеми. Възобновяемата енергия ще бъде още по-евтина другаде, предупреждава Кристър Тригестад от консултантската компания McKinsey. Вместо да инвестират в и около Северно море, фирмите биха могли да се преместят в целунати от слънцето места като Близкия изток или Испания. Не всички са убедени, че ЕС може да изпълни амбициозните си цели за увеличаване на производството на офшорна вятърна енергия. Vestas и неговите колеги производители на турбини вече се оплакват горчиво, че получаването на разрешителни за нови вятърни паркове може да отнеме десетилетие или повече. Фирмите за офшорни вятърни услуги предупреждават, че скоро може да останат без хора и машини, за да задоволят клиентите.

Последното препятствие идва от другата страна на Атлантика. Законът за намаляване на инфлацията на президента Джо Байдън включва 370 млрд. долара субсидии и данъчни кредити за щадящи климата продукти и услуги, стига да са произведени в Америка. ЕС се тревожи, че тези помощи ще примамят инвеститорите далеч от бреговете му. Блокът проучва дали законът нарушава международните търговски правила.

Ако тези проблеми могат да бъдат преодолени, въздействието на новата икономика на Северно море върху континента ще бъде огромно. Тъй като икономическият епицентър на Европа се премества на север, ще се премести и политическият, прогнозира Франк Петер от германския мозъчен тръст Agora Energiewende. Това може да промени баланса на силите в крайбрежните страни. Крайбрежният Бремен, една от най-бедните провинции в Германия, може да придобие влияние за сметка на богатата, но без излаз на море Бавария. На европейско ниво Франция и Германия, чиято индустриална мощ е в основата на Европейската общност за въглища и стомана, предшественика на ЕС, може да загубят известно влияние от нов блок, воден от Дания, Нидерландия и, извън ЕС, Великобритания и Норвегия. Французите и баварците може да настръхнат от идеята за де факто общност за вятърна енергия и водород, центрирана в Северно море. Но това ще даде на Европа като цяло така необходимия икономически и геополитически тласък.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved