Мораториум за солари в "Мини Марица-изток": грешна стъпка или правилно решение

Предложението на "Възраждане" беше прието единодушно, но създава различни впечатления

Депутатите все още нямат идея как ще се разпределят терените на мините
Депутатите все още нямат идея как ще се разпределят терените на мините
Депутатите все още нямат идея как ще се разпределят терените на мините    ©  Георги Кожухаров
Депутатите все още нямат идея как ще се разпределят терените на мините    ©  Георги Кожухаров
Темата накратко
  • Мораториумът на държавните площи е нож с две остриета.
  • Все пак предложението беше прието от всички партии.
  • Кой ще може да направи соларен парк на земите на мините е въпрос за милиони.

На фона на големия ВЕИ бум и плановете за енергийна трансформация през миналата седмица енергийната комисия в парламента единодушното прие решение да се наложи мораториум на отдаването на площите на въглищния комплекс "Марица-изток" за изграждане на соларни инсталации. А още по-странното е, че предложението за това дойде от партия "Възраждане".

Решението, което предстои да бъде потвърдено и в пленарната зала, на пръв поглед буди недоумение, след като в последните години основната тема в енергетиката е свързана именно със соларната енергия и съответно преходът на въглищните региони, а огромните държавни терени на "Мини Марица-изток" многократно са били определяни като най-подходящото място за такива инвестиции - има изградена електропреносна инфраструктура, земите не стават за нищо друго и в близост има големи потребители на електроенергия. Но в сегашната ситуация то вероятно е най-правилното. Проблемът е, че ако инвестициите в нови ВЕИ мощности не се случват прозрачно, се създават възможности за порочни практики и корупция.

В случая без ясен регламент и стратегия за отдаването на площите на старите рудници за поставяне на соларни панели има риск те да се окажат в ръцете на близки до нечия власт хора без конкурси и процедури. А това значи разпокъсани инвестиции без потенциал за мултиплицирането им. Подобни практики започнаха да стават публично достояние по време на служебния кабинет, когато енергийното министерство неофициално се опитваше да пласира терени на мините.

"Няма ясна стратегия какво трябва да се прави с тези терени, но има сериозен апетит към тях. На няколко пъти повдигнахме темата, че разпарчетосването и даването на определени лица трябва да спре. Държавните мини също имат интерес към изграждането на ВЕИ проекти там, за да покрият собственото си потребление, но това не означава да се движи процедурата, както досега. Инициатива да се дават безнадзорно терени беше подета от служебния кабинет", заяви за "Капитал" депутатът Радослав Рибарски, член на енергийната комисия от ПП-ДБ в парламента.

Решението за мораториума

Проектът за решение, реално погледнато, забранява разпореждането с терените на държавните мини и сключването на сделки до приемането на Национална енергийна стратегия, която да регламентира електроенергийните нужди и планове на всичките региони в България. Това включва и стратегия въобще за развитие на комплекса "Марица-изток" и като цяло приемането на дългоочакваните териториални планове за зеления преход на въглищните региони в България, по които трябва да бъде получено европейско финансиране на базата на реално планиране и конкретни проекти. Целта е да се осигури алтернативна заетост за местното население.

Проблемът с такъв тип решения е, че никой от управляващите няма идея въобще кога ще бъде приета енергийна стратегия, като последният опит за такава по времето на служебния кабинет роди половинчата визия, която впоследствие никой в сектора не припозна като сериозен документ.

Така може да се стигне ситуация, в която в обозримо бъдеще никой не пипа терените на мините, но и държавата не прави нищо по регламентирането на процедурите по отдаването на площите. Което би довело до един омагьосан кръг, в който нито се дава поле за изява на инвеститорите да се съревновават, нито има ясна концепция как да се подкрепят държавните мини в пътя им на бъдещо развитие. Което крие голям риск България да изостане в енергийния преход и да изпусне големи инвеститори, които ще се насочат към Гърция или Румъния.

По повод енергийната стратегия Рибарски смята, че "престои много работа, за да бъде приета".

"Териториалните планове трябва да бъдат приети и обсъдени в следващите седмици и да бъдат приети до края на годината. Надяваме се Брюксел да влязат в положение"

Радослав Рибарски
Радослав Рибарски

Ами тези, които вече строят

В мотивите на проекта се споменава за вече разпределени терени на определени фирми. А във фейсбук групи на местни общности се говори и дори за строителство върху рекултивираните терени на старите рудници. Към момента няма яснота какво би се случило с вече започнати проекти, ако наистина има такива.

Най-голямото предимство на площите в мините е, че върху земята там може директно да се строи. Тя се води увредена и не може да се използва за други цели, като няма и нужда да й се сменя статута. Също така инвеститорът може да има ясна предвидимост за продажбата на електроенергия дори и без да сключва дългосрочни договори (тип PPA), защото комплексът е огромен консуматор на електроенергия.

В други страни в ЕС самите мини изграждат ВЕИ парковете, за да могат да се издържат от тях занапред. Не е ясно дали в България въобще такъв вариант стои на дневен ред. В Северна Македония също върху терен на стари мини се изграждат големи соларни мощности.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ajsayder avatar :-|
    sim4o
    • - 4
    • + 2

    А що баш там да има солари?

    Нередност?
  • 2
    popopo avatar :-P
    popopo
    • + 1

    Защото земята е увредена, не може да се използва за земеделие, има изграден преносен капацитет, има квалифицирана работна ръка, има възможност за синергия.

    Нередност?
Нов коментар