🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

"Цербер" може да подобри българския рекорд за най-висока температура

Времето през последните месеци е много непредсказуемо, като климатичните промени водят до сериозни екстремиуми

Жегите могат да подобрят доста европейски рекорди
Жегите могат да подобрят доста европейски рекорди
Жегите могат да подобрят доста европейски рекорди    ©  Shutterstock
Жегите могат да подобрят доста европейски рекорди    ©  Shutterstock

В последните дни в повечето новинарски емисии се говори за горещата вълна със странното име "Цербер", която обхваща всички части на Южна Европа. Такъв тип явления стават все по-чести най-вече по местата, където климатът не е традиционно толкова топъл и градусите над 30 са случайност - като например Северна Европа. Но и регионите, асоцииращи се с по-топли лета, какъвто е българският, също стават обект на топли и продължителни вълни, които заради географското разположение могат да са много тежки и дори опустошителни.

Трудно е да се твърди, че това, което се случва в момента с времето, е нещо ново за нашата страна, тъй като през последните 20 години е имало немалко топли лета. Въпросът е колко дълго ще продължат изключително високите температури - седмица, две или месец. Засега прогнозите са поне още 10 дни да сме в плен на жегата.

Метеорологичните модели обаче следват много интересен образец, който не само демонстрира доста топло време, а дори има вероятност за подобряване на националния температурен рекорд на страната. Прогнозите за следващите дни сочат два варианта: или ще падне националният рекорд от 45.2 градуса, или (по-хладният вариант) максималните температури в страната ще са около 35 градуса за много дълъг период от време - нещо, което може да има не по-малко негативни ефекти.

По традиция времето се балансира през различните месеци. Няма как да има последователни 12 месеца, които са по-студени или по-топли от нормата. Само че националният рекорд на България може да падне в година, в която е регистрирана най-топлата зима, откакто въобще има метеорологични данни.

Наскоро излезе и проучване, според което продължителността на горещите вълни в Европа се е увеличила от 90-те години досега. Докато тогава са били по-къси от седмица, сега продължават повече и често с по-високи температури. Също така, е много по-вероятно горещите вълни да постъпват на по-висока средна температура от нормите на континента.

Какво сочат моделите

През последните две седмици имаше няколко шумни новини свързани с топлото време - една от които, че в началото на юли е бил най-топлият ден в историята на земята със средна температура от 17 градуса. Подобни статистики не трябва да се взимат насериозно, защото не е ясно колко станции участват и с каква тежест. Самата методология на това изчисление беше критикувана от редица метеоролози. Но е факт, че в Антарктида бяха измерени 8.7 градуса.

На тази снимка обаче се вижда много добре ясната тенденция, че в по-голямата част от света температурата е по-висока, отколкото трябва да бъде. Отрицателна аномалия има на местата, които са в синьо и лилаво, подобни райони има само на Южния полюс, докато почти цяла Русия и Северна Америка са с положителна аномалия - там, където е тъмночервено, времето е много по-топло от обичайното.

С други думи, дори и да не са верни бомбастичните заглавия, че е подобрен рекордът за най-топъл ден на Земята, то тя е действително е много по-топла, отколкото се предполага, че трябва да бъде според средните стойности.

Проблемът всъщност с по-високите температури по българските ширини започна от януари. Общо взето, сезоните се завъртяха по следния начин - топла зима, студена пролет и дъждовно начало на лятото, което преминава в горещо и сухо. Поне такава е логиката на много метеоролози, според които в ерата на глобалното затопляне студените периоди са следвани от много мощни затопляния.

А в конкретния случай към България може лесно да поеме топъл въздух, защото в Северна Африка се генерират сериозни жеги по това време на годината, които бързо доставят пустинно време в Южна Европа.

Специално към момента юли върви с 1.3 градуса по-топъл от средната температура през последните 30 години. А метеорологичните модели са красноречиви, че топлото време ще продължи още дълго - общо взето, не се вижда въобще как максималните температури ще паднат под 30 градуса в следващите седмици. А повечето от прогнозите сочат, че е съвсем реалистично през следващата седмица на някои места в страната да бъде доближен националният рекорд от 45.2 градуса. Той стои непокътнат в последните 106 години, откакто е поставен в Садово (Пловдивско) през 1916 г. Но е възможно още тази година да бъде подобрен.

Всъщност "Цербер" най-вероятно ще доведе до нови рекорди в Италия и Испания, където температурите в последните дни минават 40 градуса на редица места и има вероятност да минат 50 градуса, които никога не са били регистрирани в официална станция в Европа.

Испания е една от най-пострадалите държави от климата през тази година, което се отрази на земеделското производство на страната и конкретно на износа на зехтин, чиято цена се повишава и у нас.

Резултатите от топлото време

Времето има директно отражение и в енергетиката. Това не е учудващо предвид интегрирането на повече възобновяеми източници на енергия, които водят до по-голяма зависимост от фактори като слънце, вятър и вода. Но по-големият ефект сега е нуждата от електроенергия за охлаждане, която е аналогична и дори по-голяма от тази за отопление през зимата. С други думи България потребява заради жегите толкова колкото и заради студовете зимата. Очакванията са товарът да достигне до 5000 мегавата в най-големите жеги, което води и до повишение на цените.

Интересен момент е също така, че по време на жегите соларните централи стават по-малко ефективни. Това е така, защото клетките се нагряват твърде много, а също така се качват и собствените им разходи. Предстои да се види как въобще електропреносната мрежа ще понесе толкова високи и дори рекордни температури в модерни времена и дали няма да има аварии.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    brj08646871 avatar :-|
    brj08646871
    • - 1
    • + 3

    "Интересен момент е също така, че по време на жегите соларните централи стават по-малко ефективни. Това е така, защото клетките се нагряват твърде много, а също така се качват и собствените им разходи."

    Ами те и иначе са си слабо ефективни. Соларните панели превръщат в електричество много малка част от слънчевата енергия и генерират огромни количества топлина, която се отделя в околното пространство. Така че, охлаждайки помещенията с ток от фотоволтаици, всъщност допринасяме за все по-горещото време, като това е само част от човешката дейност, влияеща на климатичните промени.

    Нередност?
Нов коментар