Защо оборудването на АЕЦ "Белене" поскъпна от 1.2 до 2 млрд. лева

Резонна ли е цената

На площадката в Белене има следното руско оборудване, което България е закупила: два реактора ВВЕР 1000, компенсатор за налягане, парогенератор, охладителна система, хидроакумулатори и друго оборудване. Което не е никак малко, но не е и достатъчно, за да може да бъде изградена нова централа, както някои радетели на проекта твърдят. В случай че България би искала да строи АЕЦ "Белене", ще е нужна инвестиция от порядъка на още най-малко 20 млрд. лв. и поне 10 години.

При всички случаи обаче оборудването е достатъчно ценно за продажба, особено на държава като Украйна, която тепърва ще изпитва сериозни енергийни проблеми и ще има нужда от руско оборудване, за да поддържа или дори да дострои собствената си ядрена флотилия. Още при решението на българския парламент за продажбата на реакторите стана ясно, че мотивът е свързан с нуждата на Украйна да ползва оборудването за АЕЦ "Хмелницка", или и за други централи, които няма как да си набавят руска техника предвид войната.

Счетоводно НЕК, в чиито активи е проектът "Белене", е оценила площадката, проектът и наличното оборудване на 2.5 млрд. лв. Но реалната цена, на която може да се продаде оборудването, е различна. От една страна, не всичко на площадката може да се продаде, а от друга - това, което все пак ще е предмет на сделката, трябва да се оцени не счетоводно, а пазарно.

Най-голямата разлика е в сумата, която трябва да се плати за техническия проект. На практика това е цената, която България е платила за техническите спецификации, чертежи, обяснения за оборудването, както и архитектурно-строителните данни.При платени 225 млн. лв. на Русия за тях, сега може да им се иска почти половин милиард, тъй като те са уникални и без тях оборудването не може да се инсталира.

По същия начин и реакторите, парогенераторите и другите елементи, въпреки амортизацията от закупуването насам, са оценени с по-голяма стойност. Според счетоводната оценка на НЕК те са близо 1.2 млрд лв., но пазараната е 1.5 млрд. лв. По информация на "Капитал" парогенераторите и реакторите са отделени и оценени индивидуално, защото е много вероятното първите да бъдат ползвани на площадката в Козлодуй при строежа на 7-ми блок, а не да бъдат продавани на Украйна.

Отворен стои въпросът как Украйна ще намери финансиране за сделката на фона на войната и икономическите последствия от нея. Възможно решение е пари да дойдат по линия на някои от международните фондове за подкрепа на страната, чиито донори са САЩ, ЕС и др. Разбира се, не е изключено държавната украинска енергетика да разполага с нужните 1 млрд. евро.

Украинската нужда от АЕЦ

Украйна, като бивша съветска република, има много силно развит ядрен сектор точно за такива технологии, докато България е по-скоро оператор.

Всъщност голяма част от съветската ядрена индустрия е била съсредоточена именно в Украйна и след разпада на СССР както заводите, така и експертите остават в страната и продължават да работят. Реално в последното десетилетие Украйна сама поддържа своите АЕЦ, тъй като след анексията на Крим всички връзки с "Росатом" са преустановени. Освен това работещите съветски централи в Украйна бяха първите, които замениха руското ядрено гориво с американско и вече няколко години наред нямат проблеми с управлението и поддръжката на реакторите.

Предвид всичко това няма причина да не могат да довършат започнатите вече блокове на АЕЦ "Хмелницки" с реакторите от АЕЦ "Белене". Дори да има проблем с това, оборудването може да се ползва като резервно за другите централи.