НЕК отчита печалба от 66.6 млн. лв. за полугодието

Дружеството иска от КЕВР компенсиране на дефицита от 2.4 млрд. лв. заради либерализацията на ток при бита

Компанията отчита намаление на продажбите си на свободния пазар и заради намалението на водата в язовирите. На снимката: хидровъзел "Цанков камък", част от каскадата "Доспат-Въча".
Компанията отчита намаление на продажбите си на свободния пазар и заради намалението на водата в язовирите. На снимката: хидровъзел "Цанков камък", част от каскадата "Доспат-Въча".
Компанията отчита намаление на продажбите си на свободния пазар и заради намалението на водата в язовирите. На снимката: хидровъзел "Цанков камък", част от каскадата "Доспат-Въча".    ©  Надежда Чипева
Компанията отчита намаление на продажбите си на свободния пазар и заради намалението на водата в язовирите. На снимката: хидровъзел "Цанков камък", част от каскадата "Доспат-Въча".    ©  Надежда Чипева
Темата накратко
  • Сухата пролет и ниските борсови цени понижиха значително приходите на компанията.
  • Пасивите на дружеството продължават да са значителни - 2.4 млрд. лева, и за тях ще се иска подкрепа от държавата.
  • Въпреки това НЕК успява да навакса с двустранни договори на по-високи цени.

Нетна печалба от 66.6 млн. лв. отчита Националната електрическа компания (НЕК) за първите шест месеца от годината при загуба от 47 млн. лв. година по-рано, показва междинният отчет на компанията. През първото полугодие общите приходи на НЕК са намалели с 14.4% до 1.79 млрд. лв. на фона на 2 млрд. лв. през същия период на предходната година, като разликата се дължи на значително по-малките постъпления от продадена електроенергия. Разходите пък намаляват с 19.8% до 1.7 млрд. лв. (при 2.1 млрд. лв. година по-рано).

Конкретно отчетените приходи от продажби на електроенергия по договори с клиенти намаляват с 51.9% до 815 млн. лв. (при 1.69 млрд. лв. за полугодието на 2022 г.). Това включва както продажбите на борсата, които намаляват с почти 80%, така и доставките на енергия към крайните снабдители за регулирания пазар. В резултат на намалението на водата в язовирите на НЕК производството на ток от ВЕЦ-ове през първо полугодие на 2023 г. е с 26.4% по-малко спрямо отчета за същия период на 2022 г. и е характерно за много суха година.

От друга страна обаче, има повишаване на постъпленията от фонда "Сигурност на електроенергийната система" - от 350 до 917 млн. лв., като причината е във възстановяване на недовзети средства от 2022 г. С други думи, без тези допълнителни приходи НЕК можеше да излезе на загуба.

От компанията обаче изтъкват, че през разглеждания период фонд отново не е възстановявал регулярно предявените от компанията средства във връзка с задълженията за изкупуване на електроенергия от дружеството. В същото време във финансовия отчет разходите за въглеродни емисии се провизират, докато не бъдат закупени от централите, като за първо полугодие на 2023 г. са провизирани разходи за въглеродни емисии в отчета за доходите на компанията в размер на 78.2 млн. лв., пишат от НЕК.

Наваксване на изоставането

От дружеството изтъкват, че компанията е работила в условия на спад на пазарните цени на енергийната борса и европейските енергийни борси. През първото полугодие на българската независима електроенергийна борса (БНЕБ) цените се движеха на нива около 215 лв./мВтч при отчетени за същия период на миналата година - 412 лв./мВтч., изтъкват от НЕК. Въпреки това компанията е успяла да постигне продажни цени, по-високи от борсовите, в резултат на сключени двустранни договори преди няколко месеца с цел оптимизиране на приходите.

Дори и да излиза на печалба обаче, общата сума на пасивите на НЕК остава значителна - 2.4 млрд. лв. при 2.6 млрд. лв. за същия период на 2022 г., показва междинният отчет на компанията. Именно това дава основание на НЕК да иска компенсации заради предстоящата либерализация на бита и отпадането му като обществен доставчик. Това значи, че няма да има как в бъдещи регулаторни периоди тези пасиви да бъдат възстановени.

Експертите на дружеството отбелязват, че то има натрупан голям ценови дефицит, който не е възстановен до средата на 2023 г. и това трябва да се случи до времето на съществуване на обществения доставчик. "И тъй като той надвишава 2.457 млн. лв., неговото компенсиране трябва да е няколкогодишен процес. В тази връзка очакваме при евентуално отпадане на функциите на НЕК като обществен доставчик, това да бъде обвързано с решение на КЕВР за компенсирането на натрупания ценови дефицит", пишат от компанията.

И изтъкват, че функциите на НЕК след тази промяна все още не са изяснени, тъй като с лицензията си за обществен доставчик досега дружеството е изпълнявало основни дейности на регулирания пазар и е поемало търговския риск при ръст на потреблението от крайните снабдители. След 1 януари догодина НЕК няма да изпълнява повече задължения към обществото за осигуряване на електроенергия за защитените потребители на регулирания пазар, а компанията ще продължи да бъде страна по споразуменията с ТЕЦ "Ей И Ес Марица-изток 1" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" за изкупуване на електроенергия и разполагаемост (до тяхното изтичане), като с произведения ток от тези централи и от собствени ВЕЦ ще оперира единствено на платформите на БНЕБ и свободния пазар, продавайки електроенергията от своя микс по пазарни цени.

Бъдещето на ПАВЕЦ "Чаира"

В отчета има информация и за състоянието на авариралата миналата пролет ПАВЕЦ "Чаира". Става ясно, че в началото на 2023 г. е започнала демонтажа на дефектиралия хидроагрегат, за да се установят причините, довели до аварията. Към средата на година хидроагрегата е напълно демонтиран, очакват се доклади и анализи от технически експерти. Което означава, че ремонтни дейности едва ли биха могли да започнат скоро.

По последни оценки ще са нужни минимум 500 млн. лв. за ремонт и над 2 млрд. лв. за цялостното обновяване на помпения ВЕЦ, който може да служи като огромна батерия за енергия и да спомогне за енергийния баланс на страната.