Миньорите вече искат невъзможни неща

Какви са исканията:

• Осигуряване на механизъм за капацитет на въглищните централи като критична инфраструктура на енергийната система за страната.

На първо място трябва да се отбележи, че поставянето на това искане е самопризнание от страна на енергетиците, че въглищните мощности не могат да работят без подкрепа от държавата.

Принципно механизмът за капацитети е работещ модел в някои европейски държави и логиката му е държавата да плаща на централите, за да стоят в готовност и при нужда да започнат да работят. Нещо като резерв.

Проблемът е, че крайният срок за въвеждането на такъв механизъм бе 1 юли 2021 г., но нито депутатите от тогавашното мнозинство на ГЕРБ и Обединените патриоти решиха да гласуват тази реформа в сектора, нито правителството на Бойко Борисов предприе такава стъпка. И реално сега няма как да бъде въведен подобен модел. Още повече, дори да се направи компромис и това да се случи, той може да действа най-късно до 1 юли 2025 г. След тази дата ЕК не допуска държавна помощ за въглищната енергетика.

• Незабавно изпълнение на решенията на Народното събрание от 31.01.2020 и 12.01.2023.

Първото решение буквално е за финансовото спасяване на ТЕЦ "Марица изток 2", която към онзи момент беше в технически фалит. В изпълнение на решението на парламента тогава, през 2020 г., държавата похарчи близо 1 млрд. лв., за да спаси компанията - 600 млн. лв. под формата на опростени кредити към БЕХ и още над 300 млн. лв. за квоти CO2. Въпреки това централата завърши годината на минус с 340 млн. лв., с което натрупаната загуба достигна внушителните 1.15 млрд. лв.

Част от въпросното решение е и правителството "да предприеме всички необходими мерки за недопускане в дългосрочен план прекратяване на функционирането и/или ограничаването на производствения капацитет на въглищните топлоелектрически централи от групата на БЕХ. Това също е изпълнение към момента, тъй като няма никакъв ангажимент да бъдат закрити мощности от ТЕЦ "Марица изток 2" преди 2038 г., въпреки че през последните месеци централата работи само с 15% от капацитета си.

Колкото до другото решение от януари тази година - то е за премахване на изискването в Плана за възстановяване за 40% намаление на CO2 емисиите от енергетиката до 2026 г. Решението по него засега няма, но реално се оказва, че България е напът да изпълни този ангажимент така или иначе. Производството на енергия от въглища през тази година намалява с големи темпове и спрямо базовата 2019 г. има спад от 31% (за първите 9 месеца на годината спрямо същия период). Догодина се очаква понижението да продължи, тъй като дългосрочният договор на ТЕЦ "КонтурГлобал" изтича и вероятно мощността ще прекрати дейността си.

Преглед на оригинала

• Започване веднага на изработване на енергийна стратегия на РБ до 2050 г. със задължително участие на социалните партньори.

Това наистина е важно и е може би единствено от исканията на протестиращите, което задължително трябва да се изпълни. Въпросът е, че държавата няма яснота нито какво иска от бъдещето, нито как и какви технологии ще се развиват занапред. Така например, ако изграждането на новите блокове в АЕЦ "Козлодуй" се случи, то това поставя енергийната система на страната в съвсем друга ситуация - с много базови мощности, често надвишаващи реалните нужди на пазара. Също така не е ясно колко точно ВЕИ мощности ще влязат в експлоатация предвид пазарния принцип на тяхното инсталиране. Развитието на мощности за зелен водород също стои на дневен ред. Точно затова много експерти препоръчват да се работи с по-краткосрочни стратегии, които да се актуализират според развитието на сектора.

• Отлагане на либерализацията на енергийния пазар за битови потребители от януари 2026 г. до достигане на средно европейски нива на домакинствата в положение на енергийна бедност.

Това е изключително трудно осъществимо предвид европейските регулации в енергетиката и изискванията за свободен пазар в цялата общност от 2026 г. За да няма риск за домакинствата, държавата планира да въведе компенсации, така че енергийно бедните да са защитени от евентуални по-високи цени.

Истинската причина подобно искане да бъде поставено от миньорите е друга и тя ясно бе обявена от самите тях в различни видеа - при наличието на регулирани цени държавата може да възложи на ТЕЦ "Марица изток 2" да работи непазарно и да й плаща за това. Така е и в момента - централата беше включена извънредно в микса за битовия ток и получава стотици милиони компенсации за това.

• Прозрачност на процедурите по инвестиционните намерения и включване в ТП на централите, мините и засегнатите общини в съответните региони с техните проекти.

Няма причина да се иска подобно нещо, тъй като именно прозрачните търгове са изрично условие за разпределянето на европейското финансиране, за което следи и европрокуратурата. Една от фалшивите тези през последните дни бе, че средствата от Териториалните планове ще бъдат дадени на конкретни фирми, които вече са избрани. Но това се оказа индикативен списък с инвестициони проекти, чиято цел е просто да покаже, че към разкриването на нови работни места във въглищните региони има интерес. Още повече, че в същия списък са и самите "Мини Марица изток", както и НЕК.

• Категорично отпадане от Териториалните планове на предприятие за конверсия на въглищните региони.

В плана за Стара Загора наистина е предвидено създаването на ново държавно предприятие за конверсия на въглищните региони, чиято цел е да рекултивира старите рудници. Предвид мащаба на унищожената от багерите територия - над 240 хил. декара, за подобен процес биха били нужни хиляди хора и години работа. Идеята е, част от миньорите, които така или иначе сега нямат работа - мините работят със 70% по-малко спрямо 2022 г. - да бъдат преназначени там и да продължат да имат заетост. Освен това новото предприятие би могло да получи финансиране по плана за справедлив преход.

Протестиращите обаче не искат това. Тяхното желание е да останат на работа в "Мини Марица изток" и самото то да извърши рекултивацията. Каква точно е разликата към момента не е ясно, но вероятно става дума за запазване на сегашните заплати и придобивки. Не е сигурно обаче, че въглищната компания би могла да е бенефициент на европейското финансиране.