Милена Виденова, "Акспо": Газът ще остане двигател на енергийния преход в Европа

Две последователни години резултатите са устойчиви и печеливши. И продължаваме да ги надграждаме чрез автоматизации и подобрение на процесите и функциите на оперативния център. Компанията се превръща в център на експертиза по отношение на енергийната логистика и бекофис операциите. Новите функции са в областта на услуги, свързани с развитие и привличане на човешки ресурси за цялата група, както и функции в областта на информационните технологии.

• Най-големите енергийни компании: Пир по време на война
• Групата на губещите в енергетиката

Колко хора работят за вас и как се развива екипът?

През последните три години постигнахме сериозна бизнес трансформация и увеличихме своите продукти и услуги в сферата на зеления преход. Това доведе до нарастване с 64% на екипа на компанията - предимно млади хора с добро образование и желание да усвоят нови и перспективни професии.

Благодарение на успешното лидерство, разнообразните възможности за обучения и вътрешна комуникация, както и на силния екипен дух в компанията, броят на желаещите да я напуснат бе намален от 10% през 2020 г. на 5% през 2022 г., а средната възраст на служителите е 34 години.

Като част от швейцарската "Акспо груп", която оперира в над 30 държави на три континента, "Акспо България" дава възможности на своите служители не само да използват ноу-хау потенциала на голямата корпоративна структура, но и да планират кариерно развитие в рамките на групата.

Започнахме иновационни семинари и създаваме екосистема за насърчаване и финансиране на иновации от страна на служителите.

През миналата година енергийните цени се повишиха значително, което доведе до ръст на приходите на всички компании в сектора. При вас обаче очевидно има и разширяване на бизнеса. В какви посоки беше то?

Войната в Украйна доведе до рекордно високи цени и големи флуктуации поради несигурността и високия геополитически риск. Това повлия на финансовите резултати на всички енергийни фирми. Различното при "Акспо България" е, че преди две години и половина компанията започна да търгува първо в България и после на още два пазара. След това те се увеличиха поетапно и вече търгуваме на 15 пазара. При нас ръстът идва от навлизането на нови пазари и търговия с ток и газ, както и поради по-високите цени. Това, което е важно да се види, е, че маржът остава, общо взето, непроменен. За две поредни години той е под 3%. Не може да се каже, че имаме свръхпечалби като търговец на едро.

Нашата стратегия е да хеджираме позициите си и така рискът по отношение на волатилността става управляем. Така структурираме продуктите във времето, че постигаме нормален марж на печалба от дейността.

Как са разпределени дейностите между търговията с природен газ и тази с електроенергия - и вътре в компанията, и географски?

От 2020 г. започнахме да търгуваме под формата на стокови деривативи за ток и газ и поетапно да придобиваме лицензии в региона. Делът в нетния резултат от търговия с енергия за 2021 година е (+) 36.6 милиона лева от газ и (-) 14 милиона от електроенергия, а за 2022 година (+) 53 милиона лева от газ и (+) 5 милиона лева от електроенергия. Това се дължи донякъде на геополитическите фактори, но бих искала да подчертая и експертизата и качествените анализи на търговските ни екипи. Разпределението на географски принцип е част от търговските ни стратегии, които не бих споделила, но осъществяваме доставки навсякъде, където имаме лиценз в 15-те държави в Европа.

Как оценявате настоящото състояние на газовия пазар в Европа и какви са предизвикателствата и възможностите пред България в този контекст?

Както отбелязва нашият ръководител на екипа за фундаментални анализи и моделиране Анди Зомер, ръстът на цените в Азия спрямо тези в Европа сочи, че битката за доставки на втечнен природен газ между европейските и азиатските купувачи не е напълно приключила, като възроди спомените от предишното лято, независимо че в относително изражение повишението бе незначително. Нестабилността на цените също се увеличи, което отразява несигурността на пазара във връзка с очаквания внос на горива в Европа от други източници като норвежки газ, колумбийски въглища и суров петрол от ОПЕК, както и своевременното попълване на европейските запаси от горива.

След пет месеца на поредни спадове цените на газовия пазар се повишиха през юни за кратко. Удължаването на прекъсването на работата поради профилактика на норвежкия газопреработвателен завод Nyhamna с три седмици до средата на юли също допринесе за краткосрочното поскъпване на газа, което потвърждава продължаващата зависимост на Европа от вноса на газ. Въпреки това европейските газохранилища продължават да се запълват преди предстоящата зима, независимо от забавянето на попълването и по-нататъшния спад спрямо петгодишната средна стойност на излишъка в хранилищата. Като цяло към момента потреблението остава свито.

В общи линии към момента Европа изглежда добре подготвена за зимния сезон, но всеки признак за предстоящо свиване на балансите ще натовари пазарите и ще постави на изпитание тяхната устойчивост.

Каква нужда виждате от развитието на преносна инфраструктура - както газова, така и електроенергийна, в региона и Европа като цяло?

Тенденциите за усилено строителство и влизане в експлоатация на нови трансгранични инфраструктурни проекти в Европа както за газ, така и за електроенергия, които наблюдаваме през последните години, са положителни и отдавна трябваше да станат факт. Геополитическите обстоятелства принудиха страните, особено в Югоизточна Европа, да пристъпят към ускореното завършване на стари проекти и строителство на нови, което създава възможност за по-голяма гъвкавост в търговията с газ и електроенергия. Колкото по-свързани инфраструктурно са отделните региони в Европа, толкова по-бързо ще се осъществи зелената трансформация, към която се стремим, и ще гарантираме сигурност на доставките на енергия, която ще даде на ЕС независимост и възможност да планира своето развитие без влиянието на силни външнополитически и икономически фактори.

По отношение на ръста на ВЕИ във всички държави в Европа съществува риск от канибализация, т.е. да се изградят прекалено много съоръжения или те да бъдат еднотипни, и така да се стигне до претоварване на мрежата. Това, което е важно за България, е да се види как такива проекти биха се развивали във времето.

Друг аспект, който ще промени играта, са иновациите и технологиите, свързани с батерии. В момента те все още са много скъпи. Необходимата инвестиция за един мегават е около 700 000 евро до 1 млн. евро.

Наличието на батерии и енергия от ВЕИ обаче ще осигури едно по-плавно потребление и по-голяма предвидимост. Тогава пазарът на електроенергия ще заприлича много на пазара на газ с газохранилищата. Но все още в България такива проекти и инфраструктура не са налични. Със сигурност ще има повече възобновяеми източници, въпросът е как ще се развие пазарът във времето и как тези проекти ще се присъединят към мрежата. За момента това не е ясно.

Напоследък виждаме все по-често отрицателни цени на електроенергията. Помагат или вредят на търговията те и съответно какво решение може да се намери за тях?

Отрицателните или нулевите цени са в резултат нарасналите инвестиции във ВЕИ и ефектът от канибализация ще става все по-силен. Едно от решенията, както казах, е да се инвестира в батерии, което на пазарен принцип е с доста дълъг срок на възвращаемост. Относно търговската част бих препоръчала на всички производители да хеджират.

Каква е стратегията ви за развитие и планирате ли например ваши ВЕИ проекти?

"Акспо България" се стреми да стане водещ трейдинг хъб в Централна и Източна Европа и да разширява своята дейност. В областта на ВЕИ сектора компанията ще продължи да развива търговията със сертификати за произход, както и да предлага дългосрочни договори за изкупуване на зелена електроенергия. В рамките на групата се разработват редица иновативни ВЕИ проекти, но що се отнася до българския пазар, засега само проучваме различните възможности.

На базата на експертните анализи, с които работите, какво може да прогнозирате за енергийните цени и въобще за сектора?

Прогнозите са особено предизвикателни в този момент. Освен това не можем да споделяме нашето виждане за бъдещите пазари с обществеността.

Газът ще остане двигател на енергийния преход в Европа. Освен това все повече и повече ВЕИ активи ще бъдат изградени и пуснати в експлоатация. Трудно е да се предвиди дали всички цели на ЕС съгласно настоящата зелена сделка ще бъдат постигнати и дали в контекста на предстоящите европейски избори те ще бъдат преразгледани.

Имахме мека зима и хладно начало на лятото, което поддържаше търсенето ниско. Газовите хранилища в Европа в момента са пълни над 80%.

В зависимост от икономическото (основно БВП и индустриален растеж) и геополитическото развитие има два сценария (краткосрочен до средносрочен). Ниско търсене в Китай, газ продължава да тече от Северна Африка и Норвегия и доставка на втечнен природен газ за Европа - тогава запасите от газ ще останат стабилни.

Във втория сценарий, ако търсенето на газ в Китай се увеличи и европейските промишлени дейности се съживят, това ще създаде конкуренция за доставките. Повече обеми LNG ще бъдат насочени към Азия. Ако по-нататъшните доставки на газ от Русия бъдат намалени, цените може да скочат отново следващата зима.

Електричеството, произведено от въглища, постепенно ще спре в Европа, а електричеството, произведено от ВЕИ активи, особено от вятърна и слънчева енергия, ще се увеличи.

Търсенето на водород и батерии ще расте още повече и ние зависим от инфраструктурните инвестиции и иновациите. Зелената сделка може да бъде преразгледана от новия Европейски парламент през 2024 г. Въпреки всички обсъждани предизвикателства Европа трябва да се придържа към зелените си цели.

Докато в началото на 2023 г. цените на газа и електроенергията се понижиха, не може да се изключи, че в бъдеще те ще се покачат до нивата, които видяхме в края на август 2022 г., или дори по-високи. Ако цените се задържат на тези нива за по-дълъг период, търсенето, особено от промишлеността, би било още по-силно засегнато. Би било погрешно обаче да се каже, че такива цени са икономически неустойчиви. Те са важен сигнал за недостиг. Ако регулаторите се намесят в този сигнал, проблемът не става по-малък, а по-голям, особено в дългосрочен план.

Освен това си струва да се спомене, че първичните енергийни източници с високо съдържание на CO2 като нефт и газ почти никога не са били оскъдни. Беше дефицитна транспортната и складова инфраструктура и този проблем може да се реши за 2-3 години. Това означава, че енергията може да е оскъдна през зимата на 2023-2024, ако руските доставки намаляват.

Решаващият въпрос през следващите няколко години ще бъде дали ние като общество все още сме готови да изгаряме тези енергийни източници и да отделяме CO2. В краткосрочен план вероятно няма друг начин, но трябва да си извлечем поуката от тази криза сега и да продължим да развиваме енергийната инфраструктура на бъдещето. Това включва значително разширяване на възобновяемите енергийни източници, експлоатацията на съществуващите атомни електроцентрали, стига да са безопасни, и не на последно място оставащият открит въпрос за нови атомни електроцентрали.

Интервюто взе Ивайло Станчев