Най-голямата реформа в енергетиката

Новите правила за ВЕИ - две крачки напред, една назад

Възможността за свръхпечалби при старите проекти ще бъде ограничена, а гаранции от 50 хил. лв./мВт за новите проекти ще отсяват реалните инвеститори от спекулантите

Без ясни мотиви депутатите се отказаха да премахнат изискването за предварителен договор за новите ВЕИ проекти
Без ясни мотиви депутатите се отказаха да премахнат изискването за предварителен договор за новите ВЕИ проекти
Без ясни мотиви депутатите се отказаха да премахнат изискването за предварителен договор за новите ВЕИ проекти    ©  Цветелина Белутова
Без ясни мотиви депутатите се отказаха да премахнат изискването за предварителен договор за новите ВЕИ проекти    ©  Цветелина Белутова
Темата накратко
  • С промени в ЗЕВИ бяха отстранени редица пречки за присъединяването на нови мощности.
  • Гаранция от 50 000 лв. за MW ще отсява реалните от спекулативните проекти.
  • Приходите на ВЕИ-тата ще бъдат ограничени в рамките на преференциалната им тарифа.

На фона на рекордния интерес от искания за изграждане на нови ВЕИ - общо подадените проекти са за над 40 000 MW, или три пъти повече от всички налични енергийни мощности в страната - депутатите най-накрая облекчиха част от процедурите и съкратиха сроковете за реализация на нови проекти. Други пречки обаче останаха, а печалбите на производителите бяха ограничени.

Всичко това стана с поправки в Закона за енергията от възобновяемите източници (ЗЕВИ), които бяха гласувани на второ четене от парламентарната комисия по енергетика в сряда (27 септември) и предстои да се гледат в пленарната зала в петък до края на седмицата.

Абсурдното в случая е, че промените бяха отлагани над две години, а сега бяха гласувани щафетно в отсъствието на каквито и да било дебати само за около три часа. Което породи съмнения за предварителни договорки между партиите и множество компромиси. Причината за паническото бързане бе не фактът, че България е в риск от съдебна процедура заради това, че не е отразила европейската ВЕИ директива, а това, че липсата на реформа поставя в риск по-нататъшното финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), чието блокиране би разклатило коалицията.

По същата причина бяха форсирани и промените в Закона за енергетиката, които изцяло променят пазарните отношения в сектора, макар че още в сряда от финансовото министерство съобщиха за отпадането на някои от проектите по плана. Това се наложило заради промяната на финансовата рамка на ПВУ още през 2022 г.

Единственият дебат по промените в ЗЕВИ бе свързан с решението за преформатиране на договорите за премии, по които работят старите ВЕИ централите, въведени в експлоатация преди 2015 г., и създаването на механизъм, който да не допуска свръхприход. Новото е, че се въвежда ограничение на прихода им в рамките на преференциалната тарифа на годишна база. Макар секторът да определя това като компромисно решение, с него България отговаря на изискванията на ЕК и в същото време гарантира договорите в сектора.

"Ако не направим редакция, ще има надвзет приход за сметка на потребителите. Нямам нищо против да гарантираме приходите на ВЕИ производителите по друг модел, но това, което ме притеснява, е какво се случва с тези надвзети средства", коментира преди промените председателят на енергийната комисия Делян Добрев от ГЕРБ.

Гаранция-Франция

С поправките в закона се въвежда и специална "такса" за инвеститорите, според която в тримесечен срок от получаване на становище за условията и начина за присъединяване по подаденото заявление трябва да се заплаща гаранция в размер на 50 000 лв. за всеки мегават (MW) присъединена мощност на бъдещия енергиен обект. Сумата се внася в "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО), а целта е така да се отсеят реалните от спекулативните инвеститорски намерения. Истината е, че зад много от заявените ВЕИ проекти не стоят реални инвестиционни намерения, а просто желанието да се подготви документално дадена централа с цел да се препродаде на истински инвеститор. Не за всички обаче се намира такъв, но капацитетът на мрежата бива блокиран. С плащането на такава такса се очаква този проблем да се реши.

Идеята за въвеждането на гаранции бе лансирана от председателя на комисията Делян Добрев (ГЕРБ) още преди дни, а в бранша от години се говори за нуждата от някакво предварително отсяване на реалните от фиктивните заявки. В сряда той припомни, че в ЕСО има заявени огромно количество мощности, които обаче не могат да се поемат от мрежата. За пример - само към средата на август инсталираните фотоволтаични мощности в страната вече достигат близо 3000 MW, а към края на септември вероятно са значително повече.

"Проблемът в тези мегавати е, че не се знае колко от тях ще се реализират. Имаме опасения, че значителен брой проекти се правят, за да се продават на някой инвеститор, и не са истински, но резервират капацитет в мрежата и години наред не могат да се продадат и стоят неизградени. Тоест капацитет има, но той вече е блокиран от нереални проекти", обясни той. Затова, в случай че производителят не заплати дължимата гаранция в посочения срок, становището се счита за невалидно, предвиждат промените.

Според бизнеса гаранциите трябва да се отнасят и за инвеститорите със сключени предварителни договори, тъй като това също не гарантира, че тези проекти ще бъдат осъществени. Предложението бе припознато от Радослав Рибарски от ПП, но бе отхвърлено от депутатите. Така в крайна сметка от новото изискване няма да бъдат засегнати инвеститорите, които вече имат предварителен или окончателен договор, а само онези с внесено становище в ЕСО. Гаранция няма да се внася и за проектите до 10.8 киловата, както и тези с увеличена инсталирана, но не и присъединена мощност.

Важно е, че платената гаранция (примерно 2.5 млн. лв. за 50 мВт мощност) ще се освобождава при присъединяването на обекта, като съответният оператор (ЕСО или ЕРП) може да извърши прихващане с дължимата от производителя цена за присъединяване, предвижда още законът.

Проблемът с възможностите на мрежата зрее от години и засяга т.нар. свободен капацитет, или грубо казано, точно какво количество електроенергия могат да поемат и пренасят различните съоръжения, които са част от нея. За да може това да става бързо и лесно, мрежата трябва да разполага с определен свободен за нови мощности капацитет.

В редица области на страната, като Добрич и Търговище например, той на практика е почти изчерпан и това блокира новите проекти. Така например ако ЕСО прецени, че няма свободен капацитет на конкретното място, фирмите се налага да търсят друг терен и съответно внасят ново искане за становище дали той е подходящ. По информация на "Капитал" в някои случаи това отнема месеци, а понякога и дори година, което може силно да разколебае желанието на инвеститорите.

От ЕСО заявиха, че са наясно с проблема и работят по въпроса, но това зависи и от финансирането, свързано с модернизацията на мрежата. Например през м.г. в нея са били инвестирани близо 200 млн. лв., а през настоящата се очакват вложения за други 180 млн. лв., но това на този етап се оказва съвсем недостатъчно.

Малките (почти) са на ход

Поправките на ЗЕВИ предвиждат облекчаване на процедурите по присъединяване на малките ВЕИ инсталации. Например за проекти с мощност до 1 MW (покривни и фасадни конструкции) е предвидено намаляване на сроковете за извършване на проучване и издаване на становище за условията и начина за присъединяване. Очакванията са, че това ще отпуши реализирането им и ще повиши интереса с оглед някои от мерките по Плана за възстановяване. Уловката обаче е, че предварителният договор за присъединяване остава, макар първоначално промените да предвиждаха той да отиде в историята, което според експерти допълнително ще утежни и усложни процедурите. Проект на предварителния договор се предоставя от оператора на съответната електрическа мрежа в 15-дневен срок от получаване на искането на производителя, като срокът на самия контракт е две години. Няма обяснение защо една от важните промени в закона отпада, както и дали това няма да обезсмисли част от останалите мерки, гласувани в подкрепа на новите инсталации. Интересното е, че отпадането на предварителния договор се подкрепяше от Министерството на енергетиката.

Създадена е и възможност за развитие на първите енергийни общности в България (в Европа те са над 3500). Проектът предвижда потребителите на собствена енергия от ВЕИ, които се намират в една и съща сграда или в близост, да могат да я споделят помежду си. Предвижда се и премахването на пречките пред финансирането на проекти и въвеждането на мерки за улесняването на достъпа до това финансиране, както и въвеждане на стимули за собствениците на сгради да създават възможности за потребление на ВЕИ и др. Нещо, което в Европа отдавна е факт, а в България все още не е възможно въпреки интереса към сдружаването и възможностите за продаване на излишното количество ток на борсата.

Според експерти обаче правилата в ЗЕВИ са разписани твърде общо и не отразяват българските реалности. А още преди месеци от "Грийнпийс България" настояха за облекчени процедури за присъединяване към мрежата и избягване на двойни такси при производство и потребление, прилагане на изключенията от необходимостта от лицензия за производство или съхранение на ВЕИ ток за собствена употреба и др.

Затова още между първото и второто четене на закона експертите настояха за по-детайлното им разписване - нещо, което вероятно ще се случи с окончателното приемане на промените или с одобряването на допълнителните разпоредби към закона. Така или иначе дефинирането на енергийните общности и залагането им в правната рамка е стъпка напред в постигането на макар и частична енергийна независимост за бита.

Приоритет, но само за някои

В първоначалния вариант на ЗЕВИ се предвиждаше и създаването на план за приоритетни терени, в които да могат да се изграждат соларни и вятърни централи по облекчени процедури. Идеята беше при определянето на зоните да се разглеждат с приоритет изкуствени и застроени площи като покриви и фасади на сгради, площи със съществуваща транспортна инфраструктура, зони за паркиране, площадки за отпадъци, промишлени зони, индустриални паркове, кариери и др. От една страна, това бе в унисон с реформите по Плана за възстановяване и устойчивост, но от друга, би означавало приоритет за едни за сметка на други инвеститори.

С гласуваните в крайна сметка промени в закона в бъдещите приоритетни зони ще могат да се изграждат само вятърни централи, което според ВЕИ сектора няма да даде особен тласък за развитие. Причината е, че много малко участъци от страната отговарят на изискванията или изобщо са подходящи за този тип проекти. Така, вместо да използва пълния потенциал за развитието на всякаква ВЕИ енергия - вода, биомаса или слънце, държавата се опитва да наложи ограничения и да насърчи единствено вятърните проекти, смятат експерти.

Колкото до това дали промените в ЗЕВИ ще насърчат новите проекти или ще се превърнат в препъникамък за част от тях, предстои да се разбере. Засега ВЕИ интересът е огромен. А ако остане такъв и след въвеждането на гаранции за "потвърждаване на интереса", значи депутатите са си свършили работата.

Пътят на промените

Приемането на поправките в ЗЕВИ бяха внесени в Министерския съвет и почти светкавично бяха одобрени на първо четене от депутатите в Народното събрание още през пролетта, но така и не стигнаха до гласуване през лятото. Това бе вторият опит на правителството да прокара промените в парламента, след като първият се провали в началото на годината с оправданието, че депутатите не са имали достатъчно време да го гласуват. Всъщност обаче те можеха да го придвижат, но поправките заседнаха още на етап комисии - те бяха гласувани като цяло в ресорната енергийна комисия, но така и не си проправиха път до пленарната зала.

Промените са важни и поради факта, че България закъснява драматично с транспонирането на европейската директива за насърчаване на използването на енергия от ВЕИ ((ЕС) 2018/2001), в която са записани част от облекченията за новите инсталации. Брюксел смята енергията от възобновяеми източници за ключов елемент от Европейския зелен пакт, а срокът за отразяването на евродирективата бе 2021 г. В началото на т.г. ЕК предяви иск срещу България пред Съда на ЕС, а приемането на поправките е единственият шанс страната ни да избегне съдебната зала. От друга страна, намаляването на бюрокрацията и отпушването на проектите са част от ключовата реформа, свързана с усвояването на средства по Плана за възстановяване. Затова и всяко протакане може да се окаже проблем и да попречи на траншовете - нещо, което кабинетът "Денков - Габриел" със сигурност ще опита да избегне с оглед стабилността на правителството.
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    vea461189997 avatar :-|
    vea461189997

    Интересно докога родния чиновник, казвайки "вЕИ", ще разбира единствено и само перки и соларки - които, разбира се, имат нужда от включване и значителен дял от капацитета на в електропреносната мрежа ? Не са ли чували за Индивидуален Добив на Гигавати зелена енергия и хиляди тонове дневно чисти биогорива, "ПО ЗАЯВКА", НА МЯСТО, В ДВОРА на Потребителя, от инженерна, оранжерийна , свръхбързорастяща Биомаса ( SGB - biomass.alle.bg ), консумираща единствено и само СО2 от въздуха - или от комина на ТЕЦ-а, и 100%-рециклируема вода, на почти нулева резултатна себестойност - без каквато и да било нужда от ползване на електропреносна мрежа ?
    През 2025 г., ИББ - ibb.alle.bg стартира строителството в ИЗ-Божурище на първата в света пилотна SGB-Инсталация за добив на над 5,000 тона на ден SGB - като чисто гориво-заместител на въглищата и газа в ТЕЦ-овете и като перфектна суровина за добив на биометан, биоводород, биодизел, кокс-биовъглен, офо-биогориво и различни видове храни, фуражи, биополимери, медикаменти .

    Нередност?
  • 2
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Дали ще ползваме повече зелен ток или не няма значение. Ако искаме в по-голяма степен независима икономика ще ни трябват още електроцентрали. То хубаво ама трябват кабели, трафопостове и т.н. за пренос на тоя ток и в същност ние трябва да мислим колко ток ще пренасяме и в каква посока. Защото да не се окаже, че утре свободния пазар на тока ще е свободен до толкова доколкото някои играчи са се разделили капацитета на електропреносната мрежа или една шепа хора имат право да продават ток през борсата.

    Нередност?
Нов коментар