Италия и Гърция имат най-голям потенциал за перки в морето, в България е сложно и скъпо

Офшорните вятърни централи изпитват затруднения и новите проекти се бавят, а нужните инвестиции стават все по-големи

За изграждането на инфраструктура за вятърните паркове в морето не само в Европа, но и в България е нужен огромен капитал.

Румяна Гочева

За изграждането на инфраструктура за вятърните паркове в морето не само в Европа, но и в България е нужен огромен капитал. © Цветелина Белутова

Енергетика

Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица

Темата накратко

Инвестициите в офшорни паркове в Европа до 2025 г. се изчисляват на около 400 млрд. евро.
Според ENTSO-E на няколко километра от брега Черно море става много дълбоко, а това би затруднило и оскъпило изграждането на централи.
Експерти на Световната банка смятат, че по-голямата част от потенциала за вятърна енергия в морето е свързан с плаващи паркове.

Европейска мрежа на системните оператори на преносни системи за електроенергия (ENTSO-E) публикува своите планове за развитие на офшорната мрежа като част от десетгодишния план за развитие. Те са разделени в няколко групи - Северни морета, Атлантик, Балтийско море и съседни басейни и др. България е поставена в групата на Средиземноморския изток и Черно море - юг и изток. От доклада най-общо става ясно, че разгръщането на подобна инфраструктура в Европа би струвала много пари, но развитието на офшорните ВЕИ би ги превърнало в един от най-важните ресурси в европейската енергийна система, осигурявайки 18% от диспечираната енергия до 2050 година. А това би било достатъчно за снабдяването на до 55 милиона домакинства още през 2040 г., ако всичко върви според целите на държавите членки, се посочва в доклада.

Солена сметка

Към днешна дата обаче са инсталирани само малка част от предвидените мощности за офшорни ВЕИ, а новите проекти се бавят, отлагат или напълно се провалят. За да бъдат постигнати амбициите за 2030 г., в целия район трябва да бъдат инсталирани годишно около 25.5 GW, като страните от ЕС трябва да доставят 15 GW годишно (Норвегия плюс Великобритания заедно 10.5 GW всяка година).

За изпълнението (и надграждането) на тези цели обаче трябват колосални разходи, които в хоризонт до 2025 г. се изчисляват на около 400 млрд. евро. Освен това има много въпроси от гледна точка на екологията, както и чисто инженерни проблеми с поддръжката на турбините в открито море.

Само плановете за офшорна преносна мрежа са за дължина в рамките на 48 000 - 54 000 км за инсталации на морската инфраструктура, т.е. разстояние почти 1.5 пъти по-голямо от това на екватора, се посочва в доклада. Според експертите на ENTSO-E това може да се превърне в предизвикателство за веригата на доставки, т.е. за компаниите, които се занимават с производството и доставката на оборудване.

Лидери

Без изненади в доклада се посочва, че някои страни като Италия и Гърция ще "дърпат" региона в постигането на заложените цели. "Очаква се офшорните вятърни централи да имат повече часове с пълно натоварване в сравнение със сравними наземни централи и работата на мрежата в реално време при тези условия може да бъде по-лесна от система с повече инсталации на сушата. В допълнение, екологичните проучвания могат да се сблъскат с по-малко предизвикателства по море, отколкото по земя", обобщават експертите. Но въпреки големия си потенциал в момента Гърция няма инсталирани офшорни мощности. Италия обаче има. Проектът, разположен в Таранто (Пулия, Южна Италия), е въведен в експлоатация през май 2022 г. и се състои от 10 турбини с мощност общо 30 MW.

Особености на родното Черноморие

Докато в част от европейските страни статутът на офшорните паркове е уреден и те отдавна работят, в България това все още не е факт. В доклада се посочва, че в Кипър и Словения няма инсталирани офшорни перки, като липсва и инфраструктура, като подводни кабели например. Експертите отбелязват, че на българска територия дъното на Черно море се променя с много голям наклон - на два, три километра от брега морето е много дълбоко, и това прави изграждането на централи трудно и много скъпо.

Според Световната банка по-голямата част от потенциала за вятърна енергия в морето е свързан с плаващи вятърни паркове, пише още в доклада на ENTSO-E. В него се посочва и друго - към момента в България няма постъпили заявления за изграждане на вятърни централи в морето. И това е обяснимо предвид липсата на регламент.

Къде сме ние

В края на миналата седмица Народното събрание прие на първо четене Закона за офшорния вятър, но той бе подложен на редица критики, което означава, че в хода на обсъжданията някои текстове ще бъдат значително променени. В момента най-общо се предвижда турбините в морето да се развиват в приоритетни и неприоритетни зони. За първите ще се обявява търг за проучване и концесия, а при вторите ще се проучват потенциалът и възможностите за изграждане. Инвеститорите ще работят по договори за разлика, като максималната цена по тях няма да може да надхвърля 160 лв./мВтч.

Именно определянето на зоните и договорите за разлика станаха обект на най-много забележки от страна на заинтересованите страни като ЕСО, НЕК, различни министерства и др. Становище изразиха и от Българската морска камара (БМК), откъдето настояха за експертно прецизиране на текстовете и за цялостен анализ на морската икономика, биоразнообразието и морските ресурси и идентифициране на потенциалните негативни въздействия върху тях при изграждане на вятърни централи в морето. "Вносителите на законопроекта следва да вземат предвид съображенията на сектор "Рибарство и аквакултури", тъй като в него са заети хиляди български граждани", подчерта Александър Калчев, председател на управителния съвет на БМК.