Новите ВЕИ само по план, в приоритетни зони и при лимит на мощностите
Внесен от служебния кабинет законопроект предлага нов пакет облекчения за соларни и вятърни инсталации, но има и текстове, които изглеждат като опит да се ограничат инвестициите
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
- Проектите ще могат да се развиват само на определени от държавата места.
- Това може да попречи на част от инвеститорите и да помогне на други.
- Присъединяването на малките инсталации ще става по значително облекчен ред.
На фона на амбициите за зелена трансформация в ЕС и внушителните заявки за изграждане на нови ВЕИ мощности в България, които само за 2022 г. надхвърлят 17 500 мегавата, държавата е на път да въведе сериозни ограничения за новите проекти. Това ще стане не чрез директно орязване на инвестиции, а чрез създаването на план за определянето на зони за новите проекти и лимитиране на капацитета за присъединяване на нови мощности. Планът за приоритетните терени, в които ще може да се изграждат соларни и вятърни централи, ще бъде разработен от няколко министерства - на енергетиката, на околната среда и водите и на регионалното развитие. А ограничаването на капацитета ще стане през Националния план за енергетиката и климата, според който до 2030 г. страната трябва да има 3100 мВт соларни мощности, което е само с 1500 мВт над наличните в момента.
Това става ясно от приетите на първо четене от енергийната комисия в Народното събрание промени в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). Те бяха внесени вчера от служебното правителство и скоростно се придвижва по парламентарната писта. По информация на "Капитал" амбицията на депутатите е окончателно да приемат разпоредбите преди разпускането на парламента, което се очертава след седмица.
Формално целта на законопроекта е да транспонира европейската директива за насърчаване на използването на енергия от ВЕИ ((ЕС) 2018/2001). България имаше срок до средата на 2021 г. да отрази документа, но тъй като това все още не е факт страната ни е в наказателна процедура, а от ресорното министерство се надяват да избегнат влизането в съдебната зала. Затова и депутатите бързат - целта е поправките да станат факт буквално след дни - в края на следващата седмица.
Реално при гласуването в енергийната комисия дискусия по същество нямаше, тъй като депутатите се разбраха редакции да се правят преди второто четене. Дали и как предложенията на служебния кабинет ще бъдат промени, ще стане ясно идната седмица. Пред "Капитал" председател на енергийната комисия Делян Добрев заяви, че има много забележки по законопроекта, като директно обвини Министерството на енергетиката за това.
За някои добре, за други - не съвсем
На пръв поглед създаването на план за новите ВЕИ е добра идея - това ще даде сигурност и яснота по отношение на новите вложения. Всъщност обаче е много по-вероятно планирането да облагодетелства само определени инвеститори. Причината е, че промените предвиждат при определянето на зоните в плана да се разглеждат с приоритет изкуствени и застроени площи, като покриви и фасади на сгради, площи със съществуваща транспортна инфраструктура, зони за паркиране, площадки за отпадъци.
- Инвестициите в покривни соларни системи могат да се отпушат
- Соларни системи за фирми и домакинства - от идеята до инвестицията
За по-големи проекти ще се разглеждат и промишлени зони, индустриални паркове, кариери, изкуствени водни басейни и резервоари, урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), нарушени терени, както и земи с влошено качество, които не могат да се използват в селското стопанство. Тези и част от останалите промени формално целят изпълнението на една от реформите в Плана за възстановяване, която предвижда стимулиране на ВЕИ производството и постигане на обща инсталирана мощност от около 1.7 гВт. Но реално означава да се даде приоритет на едни, за сметка на други инвеститори. В графата "промишлени и нарушени терени" влизат например зоните в Маришкия басейн, ТЕЦ "Бобов дол", "Брикел" и ТЕЦ "Марица 3" в Димитровград.
В комбинация с предложението да се присъединяват към мрежата само толкова мощности, колкото са предвидени в Националния план за енергетиката и климата, законът буквално може да блокира всички останали инвестиции, които не попадат в т.нар. приоритетни зони.
Как е в момента?
И в момента за ВЕИ инвеститорите има електронна географска карта, която илюстрира оперативните възможности за присъединяване на нови генериращи мощности. Тя може да се открие на интернет страницата на Електроенергийният системен оператор (ЕСО), откъдето при представянето й преди година и половина обясниха, че целта е да ориентира инвеститорите къде да разположат проектите си. Според експерти обаче картата изобщо не дава яснота за свободния капацитет на системния оператор. От години бизнесът определя процедурата по присъединяването на нови мощности като сложна, тромава и неясна.
Проблемът е, че ЕСО не публикува информация за т.нар. свободен капацитет на мрежата. На тази база фирмите биха могли да се информират къде в момента има възможност и нужда от изграждането на нови ВЕИ мощности и да се насочат към проекти в тези райони. Според процедурата при интерес за изграждане на ВЕИ централа се подава заявление до ЕСО с искане за становище. Ако ЕСО прецени, че няма свободен капацитет на въпросното място, фирмите се налага да търсят друг терен и съответно внасят ново искане за становище дали той е подходящ. Проблемът е, че по информация на "Капитал" в някои случаи това може да отнеме и година.
Облекчения за малките
В поправките на ЗЕВИ все пак са предвидени още облекчаване на процедурите по присъединяване на ВЕИ до 1 MW, като са намалени сроковете за проучване и издаване на становище за условията и начина за присъединяване. Очакванията са, че това ще отпуши проектите и ще повиши интереса с оглед пускането на предстоящите ВЕИ процедури по Плана за възстановяване за грантове за соларни системи за бита.
Също така е определен не по-дълъг от 6 месеца срок от датата на заявление пред съответния оператор на електрическа мрежа за извършване на приемни изпитания за изграждането на енергийния обект (по реда на Закона за устройство на територията). Отпада и необходимостта от сключване на предварителен договор за присъединяване за всички енергийни обекти.
Създадена е и възможност за развитие на първите у нас енергийни общности. Проектът предвижда потребителите на собствена енергия от ВЕИ, които ще намират в една и съща сграда да могат да я споделят помежду си. Според експерти идеята е повече от добра и е важно, че най-накрая намира място и в българското законодателство. Проблемът обаче е, че тази възможност е разписана твърде общо и на практика цели единствено хармонизиране на евродирективата, без да са взети предвид реалностите и спецификата на пазара у нас, смятат те.
1 коментар
Правилно,трябва да има баланс!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.