Късата клечка

Ефектът от забраната на късите продажби на ценни книжа в няколко европейски страни е съмнителен

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Eдна от легендите на Уолстрийт гласи как на 11 март 2008 г. неизвестен инвеститор залага 1.7 млн. долара, че акциите на инвестиционната банка Bear Stearns ще се сринат с над 50% в следващите няколко дни. По това време подобен ход е считан за чисто тото, но невероятното се случва... За седмица една от най-уважаваните институции в Америка колабира и се продава за жълти стотинки на JP Morgan. А чрез тъй наречената къса продажба анонимният играч натрупва състояние от 270 млн. долара.

Днес е трудно да се каже дали тази история е истина, или е доста преувеличена. Но е факт, че след още по-гигантския колапс на друга инвестиционна банка - Lehman Brothers, няколко месеца по-късно късите продажби са временно забранени в САЩ. Сега събитията се повтарят, но този път в Европа.

В опит да предпазят банките си във време на най-волатилните пазари от 2008 насам Франция, Италия, Испания и Белгия наложиха 15-дневна забрана върху късите продажби на акции на банки и застрахователни компании. Гърция пък започна двумесечни ограничения на 9 август. Но анализаторите поставят под силно съмнение ползите от новите мерки. Забраната беше наложена заради нестабилните фондови пазари през последните седмици, когато нараснаха слуховете, че големи европейски банки са застрашени. За няколко часа миналата седмица акциите на френската Sоciete Generale се сринаха с 20%, последвани от други институции. Наложи се мениджъри и рейтингови агенции да опровергават ширещите се негативни информации. Така дойде ред и на политиците да действат и забраната беше наложена. Което доведе до поне временно стабилизиране на финансовите акции.   

Късите продажби всъщност са

своеобразен хазарт

че акциите на дадена публична компания ще се обезценят след време. Инвеститорът не притежава книжа, а само ги взима назаем от друг, продава ги на една цена и след спада им ги връща, след като ги купува на пазара на печалба (виж карето). Противниците на късите продажби се противопоставят именно на идеята да се залага с нещо, което не е твое. А и в някои среди е считано за проява на лош вкус да печелиш от неуспеха на други. Освен това има редица случаи, когато занимаващите се с къси продажби разпространяват слухове за състоянието на компаниите, за да сринат акциите им. Но това вече е работа на регулаторите, които да установят дали има злоупотреби.  

Въпреки доводите срещу тази практика, тя си е напълно редовна и легална операция. А и досегашният опит от външни ограничения върху пазара показва, че ефективността им е силно съмнителна. Всяко изкуствено решение е единствено временно. При такива пазарни сривове правителствата предпочитат да казват, че причината се крие в пазарните несъвършенства, а не в икономически проблеми. Манипулирането на системата често може да доведе до нова паника. Например, триседмичните ограничения върху късите продажби в САЩ след фалита на Lehman Brothers през есента на 2008 г. успокоиха инвеститорите точно за... ден, след което книжата на банките се понижиха с над 20%. Дори бившият председател на американската Комисия за ценни книжа (SEC) Кристофър Кокс призна след края на мандата си, че решението е било една от най-големите му грешки.

В сегашния случай въпросителните са още по-големи, тъй като няма общи координирани действия на европейските правителства, а само на няколко държави. Гиганти като Германия, Великобритания и Холандия не се включиха в акцията, без да обявят публично защо.

"Един от проблемите на регулаторната система е, че трябва да отговаря на политическата система. А политиците не разбират особено добре пазарите", заяви пред в. Christian Science Monitor Джеймс Ейнджъл, преподавател в Georgetown University. Според него в случай на турбуленция, изкушението винаги е да се обвиняват късите продажби. "Да ги забраниш не води до нищо добро, а само показва, че политическите лидери са изчерпали всякакви други мерки", допълва Ейнджъл. Анализаторът Скот Реглър пък припомня, че фондовият пазар се ръководи от

търсене и предлагане

и всяка намеса само отлага неизбежното. Което означава, че инвеститорите ще продължат да продават акциите си в банките, докато не са убедени, че финансовото им положение се подобрява. А и пазарите затова са свободни: всеки, който мисли, че някой спекулативно залага срещу дадена компания без основание, винаги може да я подкрепи като купи нейни акции.

И според Цветослав Цачев, ръководител отдел "Анализи" в "Елана трейдинг", мярката в Европа не е била ефективна. "Проблемът е не в ограничаването на късите продажби, а в отпадането преди години на правилото за осъществяването им само при по-висока цена за сделка спрямо последната котировка. Така спирането на късите продажби е винаги след като щетата е факт", казва Цачев.

Няма съмнение, че далеч по-правилна мярка е забраната на "голите" къси продажби (naked short sales), което означава да спекулираш с чужди акции още преди да си ги взел назаем. Германия още преди една година наложи ограничения върху тях, а сега настоява подобна промяна да бъде приета в целия Европейски съюз. Много страни и сега считат тази практика за незаконна. Същите държави обаче не забраняват търговията с други финансови инструменти, като застраховките срещу фалит на компании и държави (тъй наречените CDS), които всъщност са голи продажби, защото търгуващите с тях не държат облигации в съответните компании и държави. И именно затова експертите препоръчват по-силна регулация върху този вид транзакции.

Историята постоянно ни предоставя своите уроци, а урокът от 2008 г. беше, че забраната върху късите продажби не работи. Дали след няколко седмици изводът отново ще е същият или политиците отново ще настояват за изкуствена пазарна намеса?    

Малко разяснения

Какво са късите продажби?

Възможност за инвеститорите да печелят от спад на акциите. Те продават акции, които не притежават, с очакване да се обезценят и после ги купуват обратно на по-ниска цена и ги връщат на собственика им, като прибират печалбата.  

Защо някой им дава акциите си?

Срещу определена такса. Дългосрочни инвеститори като пенсионни фондове и застрахователи държат акции, които дават "под наем", с което си увеличават приходите.

Кой играе най-много с къси продажби?

В много случаи това са хедж фондове, които "хеджират" някои от дългосрочните си инвестиции с къси продажби. Много други спекуланти също използват тази практика.

 
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    gost22 avatar :-?
    gost22
    • + 1

    За застрахователите и хедж фондовете ми е ясно защо дават акции "на заем", ама защо го правят пенсионните фондове? Вярно, че вземат някаква такса, ама като помагат на играчите да обезценят техните акции, нали се прецакват сами.

    Нередност?
Нов коментар