Вътрешен човек

Агире го подозира, че е дал вътрешна информация на хедж фонда Pequot Capital за бъдещо придобиване на компанията Heller Financial от General Electric. Фондът започва да изкупува акции във фирмата и печели милиони за дни. Агире иска да привлече Мак като свидетел, но е спрян от началниците си. Доводът? Мак имал сериозни политически връзки (тогава е един от основните дарители за кампанията на президента Джордж Буш). Агире продължава да настоява и се оплаква на по-високо ниво в SEC, че блокират разследването му. Той праща имейл, в който казва, че "привилегированото третиране на Мак не отговаря на целите, с които е създадена комисията".

Тогава е уволнен без предупреждение. "Бях изненадан", казва юристът, който само седмици по-рано е получил страхотна оценка за работата си от същите началници. "Изведнъж станах свидетел на огромните протекции за Уолстрийт. В този случай трима бивши висши служители на SEC работиха за другата страна. Както и бивш директор по юридическите въпроси на Белия дом, а също и няколко големи кантори. Те бяха толкова влиятелни, че можеха директно да се обадят на оперативния директор на SEC", разказва Агире пред "Капитал".

А кой лично се обажда на директора? Мери Джо Уайт, която този април оглави SEC. По време на историята тя е партньор в кантората Debevoise & Plimpton. Тя получава лични уверения, че разследването е по-скоро "дим, а не огън". Само девет месеца след уволнението на Агире прекият му шеф Пол Бъргър, който всъщност блокира случая, започва работа в... Debevoise & Plimpton.

Но Агире не спира дотук и стига до Сената. Като whistleblower става консултант на две сенаторски комисии, които разследват SEC и неговия случай. Те оправдават Агире и обявяват уволнението му за неправомерно. SEC плаща на бившия служител едно от най-големите единични обезщетения в историята си - 755 000 долара. Известна награда и справедливост за Агире е и обезщетението от 28 млн. долара, което Pequot Capital плаща на SEC по друг случай (в който Агире също има лично участие). След което фондът затваря.

Политика на въртящите врати

Един от основните проблеми за Агире в системата е именно тази широко използвана практика, наричана въртящи врати - държавни служители да влизат в частния сектор "по заслуги", после да се връщат и така до безкрай. "Мери Джо Уайт е точно такъв пример. Става въпрос за едно голямо кръвосмешение, което има контрол над регулацията на финансовата индустрия", казва Агире.

"Мери Джо Уайт трябваше да е ченгето, а се превърна в доктора на Уолстрийт. Значи трябва да се притесняваме за здравето на Уолстрийт." Той повтаря, че няма как да задържиш човек с 200 000 долара заплата, когато на Уолстрийт му предлагат 2 млн. долара. Запитан дали едно възможно решение е по-високи възнаграждения за държавните служители, той отговаря, че това никога няма да реши проблемите.

"Уолстрийт винаги ще е отгоре по отношение на парите", казва юристът. Според него трябва веднъж завинаги да се затвори вратата между SEC и Уолстрийт. "Например може да се наложи забрана на служители на SEC и други регулатори да работят във финансовата индустрия за срок от пет години. Това не е някакъв стаж", предлага Агире. И със смях допълва, че преди да бъде прието подобно правило, целият висш ешелон в SEC ще избяга в посока Уолстрийт. "Така в регулаторите ще останат истински отдадените служители. Но пък ще са без шефове. Ще трябва да се назначат нови, да се обучават наново. Да им се наеме психолог", коментира Агире. И добавя със съжаление, че подобен сценарий никога няма да се случи, защото проблемът се крие в цялата система, която вече е много тясно обвързана с Уолстрийт.

"Проблемът е, че всички в правителството казват: ако преследвам банките, цялата финансова система може да се срути. Но това са пълни глупости и може да ме цитирате дословно", казва Агире. Според него след Голямата депресия е имало осъдени банкери, както и след спестовната криза през 80-те години. Но не и сега.

"Ако хората видят банкери в оранжеви затворнически комбинезони, капиталовите пазари всъщност ще тръгнат нагоре. Хората ще видят, че вече не се толерира глобална корумпирана система", казва Агире. За юриста точно тук идва и ролята на медиите - постоянно да търсят отговорност и да разкриват случаи на конфликт на интереси. "Но медиите са собственост на същата тази система и конгломерати. Според мен някаква надежда има в интернет, където все още има някаква независимост", твърди Агире.

Въпреки че се чувства донякъде реабилитиран, най-голямото съжаление за Гари Агире е фактът, че случаят с Pequot Capital не е достигнал развръзка в SEC още през 2005 г. "Смятам, че това щеше да има здравословно влияние върху целия пазар и сектор, защото никога не се беше случвало дотогава. Уолстрийт щеше да види, че такива неща няма да се толерират, и кой знае, можеше да не направи поразиите от 2007-2008 г.", признава Агире.