Банки и финанси

Истинският стрес-тест

Резултатът от увеличението на капитала на Unicredit ще покаже дали европейските банки могат да разчитат на финансиране от пазарите

Изпълнителният директор на Unicredit Федерико Гицони счита хода за успешен

Николай Стоянов

Изпълнителният директор на Unicredit Федерико Гицони счита хода за успешен © ALESSANDRO GAROFALO

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Не е особено учудващо, че главният изпълнителен директор на италианската Unicredit Федерико Гицони не гореше от желание да прибягва до увеличение на капитала в началото на 2011 г. въпреки натиска на тогавашния председател на Италианската (а вече на Европейската) централна банка Марио Драги. Последните две подобни процедури предизвикаха своеобразен акционерен бунт, който взе главата на предшественика му Алесандро Профумо. А и освен това след неговото назначение в края на 2010 г. Гицони нормално искаше време за осмисляне и определяне на цялостната стратегия за развитие на банката, преди да поиска от акционерите още пари.

Каквито и съображения да е имал мениджърът обаче, от днешна гледна точка решението да се отложи набирането на капитал за началото на 2012 г. изглежда като огромна грешка. Сега банката се опитва да набере от пазара 7.5 млрд. евро, след като цената на акциите й се срина през 2011 г. с близо 60% и с нови над 40% през първите дни на 2012 г., преди започналата процедура по увеличение на капитала. Това са най-ниските нива от 23 години, като пазарната оценка на цялата Unicredit, дори след като акциите отскочиха малко от дъното, остава под 5 млрд. евро - доста по-малко от търсените от пазара свежи пари.

При това положение нормално погледите на целия сектор сега са насочени към увеличението на Unicredit. Колкото и да е странно, при евентуален неуспех самата банка далеч няма да е най-големият губещ - емисията е гарантирана от цяла кохорта от 27 инвестиционни банки начело с Bank of America Merrill Lynch и Mediobanca. Това означава, че ако след триседмичната търговия с правата на настоящите акционери да запишат нови акции от 6 до 27 януари някои от тях останат неизползвани, гарантите ще доплатят липсващата сума и ще придобият незаписания дял. Така че Unicredit с голяма степен на сигурност ще си получи капиталовата инжекция - ако не от пазара, то от мениджърите по емисията. Но лошо развитие на увеличението (а за такова вероятно ще се приеме всичко под 90-95% записване на новите акции) практически ще затвори вратата за финансиране от пазарите на европейските банки, които до средата на годината трябва да приведат капитала си към новите регулаторни изисквания. Според резултатите от последните стрес-тестове на Европейския банков орган (ЕБО) става въпрос за 115 млрд. евро капиталова дупка, която, ако не може да се запълни със свежи частни средства, трябва да бъде заместена с държавни или европейски, или да се освободи чрез продажба на активи - все варианти, които нито банкерите, нито политиците желаят особено.

"Има може би 15 - 20 банки в Европа, които биха искали да наберат капитал, само че не при такива нива", обяснява Крейг Кобън, който отговаря за капиталовите пазари на Европа, Близкия изток и Африка в Bank of America Merrill Lynch. "Много ще обявят официално плановете си, след като видят резултата от Unicredit. Имало е много по-големи сделки на пазара в Европа, но едва ли е имало някоя, следена толкова внимателно", казва той.

Защо падат акциите

Unicredit попадна под натиска на пазарите още в средата на миналата година, когато дълговата криза на периферните икономики в еврозоната достигна и до Италия. Доходността по италианския дълг започна да расте и постепенно достигна считаните за неустойчиви нива над 7%, като единствено намесата на ЕЦБ чрез покупки на италиански дълг на вторичния пазар спря покачването временно. А продължаващият пазарен натиск доведе и до падането на правителството на Силвио Берлускони в края на годината и съставянето на технократски кабинет, воден от икономиста Марио Монти.

Нормално притесненията за публичните финанси на Италия се пренесоха и върху банковата й система. Едната линия, по която негативните ефекти могат да засегнат и кредитните институции, е очакваното общо забавяне на икономиката. В опит да се успокоят пазарите бяха приети бюджетни съкращения за 30 млрд. евро до 2014 г., които обаче на теория ще свият съвкупното търсене и ще свият растежа, и дори може да доведат до повторна рецесия. А това неминуемо се отразява на банките чрез по-слабо търсене на кредити, покачване на дела на лошите кредити и т.н.

Освен това Unicredit като най-голямата банка в Италия е и най-големият държател на ДЦК, които чувствително превишават капитала на банката. Затова и акционерите нормално се притесняват какво би останало от капитала и платежоспособността на банката, ако се наложи да поема загуби по държавния дълг.

Но последният удар върху цената на акциите дойде именно от самото оздравително вдигане на капитала. За да привлече инвеститори, банката предложи новите акции с отстъпка от над 40% спрямо текущите котировки в първите дни на 2012 г., което доведе до нова доза масирани разпродажби преди старта на търговията с правата от увеличението. "Не очаквахме такъв спад на акциите. То превишава физиологическото понижение заради технически фактори и по общи фактори. Но това не се отразява на качеството на операцията", е казал Гицони в съобщение до италианските служители на банката, цитирано от местната журналистическа агенция AGI.

Кои са най-големите губещи

Наред с това, за да тушира притесненията на инвеститорите, ръководството на банката активно обясняваше пред практически всяка международна медия, че така или иначе емисията е напълно гарантирана и след нея Unicredit ще е една от най-добре капитализираните банки. Държателите на около 11% (сред които Allianz, Carimonte Holding и част от италианските фондации, които традиционно са едни от най-големите инвеститори в местните банки заради регулярния дивидент) са поели ангажимент да запишат полагащия им се дял от увеличението, а около 10% са дали заявка, че ще участват поне частично. Някои от най-големите акционери обаче липсват от списъците на обещалите участие. Сред тях са единият от мениджърите по емисията Mediobanca, както и либийската държава с около 7.5% (чрез централната си банка, държавния си фонд и др.), в която в следреволюционния хаос може и да не се намери кой да вземе такова решение.

Затова и притесненията на анализаторите й банкерите при провал на емисията са насочени не толкова към бъдещето на Unicredit, колкото към вторичните трусове върху целия пазар. Успехът на италианската банка да привлече толкова гаранти е сигнал, че апетитът за такива сделки се е върнал, но той може и светкавично да изчезне при фиаско. Въпреки че Unicredit ще си получи парите, банките гаранти ще останат с остатъчния дял, или с тоягата, както се казва на жаргон. А това ще ги направи доста по-предпазливи при последващи сделки. През 2011 г. вече това се случи с две италиански банки - UBI и Banca Popolare di Milano, но там увеличенията бяха доста по-малки и гарантите успяха да излязат на печалба. Тоягата на Unicredit обаче би била доста по-дълга и съответно изходът от нея - доста по-проблемен. Така че едни от най-големите преки губещи могат да се окажат именно гарантите, като водещи сред тях са Bank of America Merrill Lynch и Mediobanca (акциите на последната също синхронно с Unicredit паднаха с 15% от началото на годината, но впоследствие ограничиха загубите до 3-4%).

Все пак от Bank of America считат, че са направили разумен залог с Unicredit, която е дългогодишен клиент. Експерти на американската банка обясняват пред Euromoney, че акциите на италианското дружество се търгуват толкова евтино спрямо счетоводната им стойност, че нейните основно местни дребни и институционални акционери (тъй като чуждите масово продаваха последните месеци) ще предпочетат да заделят още кеш, вместо да преглътнат разводняване на дела си и да предадат собствеността в ръцете на чуждестранни финансови институции. Американските медии обаче разбираемо се фокусират върху риска, който поема банката поемател, която още се бори с последиците от американската криза отпреди три години и най-вече със злополучното си придобиване на ипотечния гигант Countrywide. "Провал на сделката с Unicredit ще я остави с нежелана експозиция към италианския банков сектор", пише The Wall Street Journal.

Как се спасява потъваща сделка

Затова и не е учудващо, че след като при старта на търговията с правата в началото на седмицата акциите на банката достигнаха многогодишно дъно, заваляха опити да се върне инвеститорското доверие. Председателят на ЕБО Андреа Енриа (по една случайност италианец) първо в сряда заяви, че вярва че Unicredit ще излезе по-силна след увеличението, а ден по-късно обяви в своя реч, цитирана от Bloomberg, и че регулаторът може да преразгледа решението си да задължи банките да вдигнат капиталовия си буфер на 9% до средата на юни, ако правителствата предприемат мерки за справяне с дълговата криза. "Ако рекапитализацията бъде отменена, проблемите на банките няма да изчезнат", изтъква все пак той, като подчертава, че това ще усили усещането на инвеститорите, че банките са слаби и ще повиши несигурността. Затова и повечето анализатори не вярват ЕБО изведнъж да оттегли решението си от миналата година (още повече че тогава то срещна именно такива критики от банковите среди), а по-скоро ще бъде поетапно отслабено.

Отделно топ мениджърите на Unicredit заявиха, че са записали полагащите им се акции от увеличението, с което демонстрират уверено, че са готови да гласуват със собствените си пари за бъдещето на банката.

Още при старта на увеличението банкер, несвързан със сделката (изглежда, един от малкото), каза пред специализираното издание на International Financing Review на Reuters, че за да се пресече спадът на цената на акциите, трябва положителна новина, "като най-постижим би бил ангажимент от акционер като Либия или от нов акционер". Действителността не се оказа много далечна. В четвъртък итлианския Il Giornale съобщи, че казахстанския държавен фонд "Самурк-Казына" е увеличил дела си в Unicredit до почти 5%. По-късно през деня новината беше опровергана от говорителя на казахстанската компания, която основно инвестира печалбите на държавата от износ на петрол и газ. Въпреки това акциите на Unicredit записаха най-добрия си ден от началото на увеличението (и въобще един от най-добрите напоследък) като приключиха с над 13% нагоре.

И все пак кой иска банкови акции

Във всеки случай плановете на европейските политици и регулатори за справяне с дълговите проблеми на целия континент някак висят точно на надеждата отнякъде да се появят инвеститори, склонни да вложат парите си не само в Unicredit, но и в още една солидна компания от банки, неиздържали теста. Така те ще могат да се откачат от животоспасяващата система на финансирането от ЕЦБ, да се възстанови доверието между тях, което да размрази междубанковия пазар, а впоследствие и кредитирането. Тази логическа верига обаче се къса на много места и особено в началото. Идеята, че инвеститорите ще наливат капитал в банките, с който да се абсорбират загубите от продажбата на активи с отстъпка и да се създадат буфери срещу още лоши кредити от задаващата се рецесия, е малко оптимистична. Или както коментира разбираемо неназован банкер пред Euromoney: "Банкирането трябва да предлага възвращаемост като БВП плюс малко. Мина ерата на над 20% доходност независимо от географията или от сектора, който привличаше капитали в банките. В бъдеще капиталите ще изтичат от банкирането. Просто така трябва."

А ако изберем да му повярваме предвид на прогнозите за БВП на Италия, акционерите на Unicredit може дълго да почакат, докато стигнат миналогодишните нива. Както реторично пита FT: "Докога те (фондациите - бел.ред.) ще преглъщат тройната атака: колабиращата цена на акциите, опасността от изчезване на дивидента, ако икономиката продължи да се влошава, и унижението да трябва да вадят постоянно свеж капитал, без да изхвърлят изпълнителния директор?" Едва ли в дългогодишната стратегия на Гицони влиза и воденето на окопна война. Засега резултатът е 1:0 за акционерите.