Италия - изборите, които не дадоха отговор

Парализа е най-краткото определение за ситуацията след изборите в Италия. Парламентарният вот не успя да излъчи мнозинство, способно да поеме властта. След неочакваното завръщане на бившия премиер на страната Силвио Берлускони, впечатляващия възход на партията на комика-антиполитик Бепе Грило, невзрачната кампания на сочения за фаворит лидер на левицата Пиер Луиджи Берсани и слабото представяне на любимецът на Европа и финансовите пазари Марио Монти, третата по големина икономика в Еврозоната е изправена пред парализа. Съставянето на ново правителство в Рим ще бъде огромно предизвикателство и мнозина вече предвиждат провеждане на нови избори в близко бъдеще. Това звучи като повторение на гръцкия сценарий отпреди година и е рецепта за връщане на паниката на финансовите пазари и навлизане в поредния критичен за бъдещето на еврото период.

След преброяването на всички бюлетини, лявата коалиция на Берсани печели с минимална преднина пред Берлускони в долната камара на парламента, но не успява да си осигури мнозинство в Сената. Според италианското законодателство двете камари на парламента са равнопоставени и правителството на страната трябва да получи мнозинство във всяка от тях. Минималната разлика в резултатите накара политици от коалицията на Берлускони да коментират, че е невъзможно да бъде обявен победител и да призоват вътрешното министерство да не бърза с оповестяването на окончателните резултати. Освен невероятното политическо възкръсване на Берлускони, който успя в рамките на едва няколко месеца да се върне от политическото небитие и да получи мнозинството от гласовете в няколко ключови провинции, другото впечатляващо представяне на изборите е това на Грило. Неговото популистко движение, противопоставящо се на политическата система и еврото, получи близо една четвърт от гласовете.

В тази ситуация Берлускони няма да може да оглави следващото правителство, но в същото време благодарение на високия си резултат предотвратява предпочитания от мнозина в ЕС сценарий - коалиция на про-европейските и про-реформаторски сили в страната, оглавявани от Берсани и Монти. Всъщност представянето на Монти е най-голямото разочарование, като неговият центристки блок е четвърти с едва 10%. Така днес бъдещето на Рим, а оттам и на еврозоната, се оказва до голяма степен в ръцете на евроскептици и популисти като Берлускони комика Грило.

Нещата се усложняват допълнително от факта, че от настоящия парламент се очаква през април да избере бъдещия президент на страната, който трябва да получи 2/3 подкрепа във двете камери. По принцип функциите на президента в италианската конституция са по-скоро представителни, но в момент на политическа криза ролята му неимоверно нараства. Показателна бе ключовата роля на настоящия президент Джорджо Наполитано при формирането на експертното правителство на Монти. Всъщност допреди да реши да участва в изборите, самия Монти бе разглеждан като основен претендент за поста. След като реши да се впусне в партийната политика обаче, кандидатурата му отпадна от дневния ред. И и не е ясно как точно би могло да се стигне до консенсус за избор на президент в новия раздробен парламент.