България трябва да положи повече усилия да се продаде като инвестиционна дестинация

Що се отнася до външните фактори, това, което подчертаваме и в последната си серия от прогнози, е високата несигурност, която в този случай е по-висока от обичайно заради ситуацията в Украйна и Русия. Налице е и несигурност заради силата на възстановяването в еврозоната – има известно възстановяване, но предстои да видим колко силно ще е то. Ясно е, че по-добро възстановяване в еврозоната ще има позитивен ефект и за България. Така че, като вземем предвид всички тези фактори, мисля, че е разумно като краен резултат да очакваме скромен растеж в България от порядъка на около 2%.

ЕБВР всъщност увеличава прогнозата си за България спрямо публикуваната през януари, макар че през последните три месеца износът се свива, а в последните 5-6 месеца наблюдаваме дефлационни процеси – виждате ли противоречие в това?

- Разбира се, наблюдаваме и тези краткосрочни индикатори. Но когато говорим за индикатори за няколко месеца в краткосрочен план, те могат да се дължат на специфични фактори и могат да бъдат малко подвеждащи. Смятам, че ако гледаме годината като цяло, можем да очакваме известен ръст в износа, подкрепен от възстановяването в еврозоната. Очакваме инфлацията да остане ниска, но може да има известно увеличаване в края на годината. Започваме да наблюдаваме ръст на цените на някои стоки, увеличение и в цените на храните в глобален мащаб, така че може да има и известен ръст на инфлацията, но не повече от 5%.

До каква степен политическата ситуация в България оказва влияние върху икономиката на страната?

 - Би било честно да кажем, че България не е постигнала особен прогрес в структурните реформи през последните години. Но пък България не е и уникална в това отношение – наблюдаваме подобно развитие в много от страните, в които оперираме. Затова и годишният ни доклад за преход, публикуван през  ноември 2013 г., е озаглавен "Заседнали в прехода" – в него обръщаме внимание на факта, че много от страните от региона, в който ЕБВР оперира, като че ли са достигнали някакъв момент на блокиране по отношение на реформите си. Ето защо сега като банка се фокусираме върху това да реенергизираме прехода и да му дадем тласък да продължи. В случая на България отчитаме, че в момента ситуацията е трудна за правителството, което няма стабилно парламентарно мнозинство и това е усложняващ фактор за провеждането на структурни реформи. Въпреки това се надяваме, че реформите ще бъде задвижени. Говоря най-вече за реформи, насочени към подобряването на конкурентоспособността и привличането на повече инвестиции.

Това ли е най-голямото предизвикателство пред страната, за да постигне тя пълния си потенциал за растеж?

- България е страна с много потенциал за наваксване. По данни на Евростат БВП на човек от населението е на равнища наполовина по-ниски от средното за ЕС. Когато инвеститорите погледнат към България, виждат доста привлекателни неща – макроикономическата стабилност, ниските заплати, ниските данъчни ставки, стратегическото местоположение. Мисля, че България трябва да положи повече усилия да се продаде на инвеститорите като дестинация, като сигурно място, където те могат да дойдат и да поемат дългосрочни ангажименти. Нещо, което би могло да е от помощ за България, е да се обръща внимание някои от международните класации, изготвяни от организации като Световната банка и доклада й Doing Business, или такива на Световния икономически форум и ЕБВР, които идентифицират секторите с пропуски по отношение на прехода и предлагат анализ за това как да се запълнят тези дупки.

В момента разработваме и нова стратегия за България – разбира се, това е процес, който ще отнеме няколко месеца, но аз лично посетих София преди няколко седмици заедно с управляващия ни директор за региона Жан Марк Петершмит, имахме разговори с правителството, с централната банка и с клиенти и смятам, че е налице всеобщо съгласие, че трябва да се фокусираме върху развитието на частния сектор и конкурентоспособността. Разбира се, ще бъдем активни и в определени инфраструктурни проекти, което също е сфера, в която можем да допринесем за промяната.

А кое е основното предизвикателство пред възстановяването на растежа в глобален план?

- Има много неща, които трябва да се вземат предвид. Най-големите икономики – САЩ, Китай и т.н., са изправени пред собствените си предизвикателства. Доколкото е засегнат и регионът на ЕБВР, бих казал, че основното предизвикателство е силата на възстановяването в еврозоната, както и това дали все още съществуващите рискове в страните от периферията й ще бъдат овладени. Смятам, че до момента те бяха успешно овладявани, но все още налице са значителни рискове. Разбира се, от значение и е ситуацията в Украйна и как ще се развие тя – дали ще ескалира в по-дълбока криза, която ще доведе и до срив в търговията и инвестициите в по-широк мащаб, което би засегнало и много други страни.

Кога и как централните банки трябва да започнат да намаляват програмите за количествено облекчаване на паричните си политики?

- Миналата година, когато САЩ обявиха, че ще започнат този процес, имаше доста опасения и притеснения как ще се отрази това на развиващите се пазари. Мисля, че за момента процесът се управлява много внимателно. Смятам, че новият председател на Фед също иска да продължи внимателните действия и осъзнава много добре рисковете от евентуално внезапно изтегляне от програмата. Някои страни очевидно са по-уязвими от други, но не бих поставил България сред тези с по-висок риск.

Виждате ли рискове пред банките в ЦИЕ, причинени от процеса на свиване на балансите (т.нар. deleverage) на майките им в Западна Европа?

- Винаги има рискове, но и в този случай мисля, че до момента процесът се управлява сравнително внимателно. Tова, което помогна, е засиленият трансграничен диалог и сътрудничество, които бяха улеснени от Виенската инициатива и продължението й Виена 2.0, в които ЕБВР е много активна. Смятам, че рисковете се управляват много добре и доказателство за това са банките в България и други страни, които въпреки този процес в Западна Европа и въпреки високия дял на проблемни кредити в собствените си баланси останаха добре капитализирани и поради това съумяха да избегнат системни кризи.

Интервюто взе Мария Иванова