Кредитирането расте през април

Повишение се отчита във всички сегменти на портфейла в банковия сектор

Валентина Илиева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

9.654

млрд. лв. са лошите и преструктурирани заеми към края на април 2014 г.

Април е бил месец на кредитирането. Данните на БНБ за миналия месец показват ръстове във всички сегменти – бизнес заеми, жилищни и за потребление както на месечна (спрямо предходния месец), така и на годишна база (спрямо същия период на миналата година). Такова движение в кредитния портфейл на системата не се е случвало от много време.

Ниското търсене на заеми и слабата кредитна активност се наблюдават вече пет години заради кризата. През април обаче фирмените заеми отчитат нарастване трети пореден месец, а жилищните кредити се повишават за втори пореден месец след година и осем месеца на свиване, потребителските също растат.

Заемите за бизнес

Фирмените кредити са се увеличили през април с 325.2 млн. лв. (0.92%) до 35.8 млрд. лв. През февруари и март портфейлът се увеличи със съответно 320 млн. лв. и 259 млн. лв. Увеличение от подобен порядък този тип кредити отчете последно през септември миналата година. В сегмента на фирменото кредитиране не е необичайно да се получават месечни флуктуации в такива обеми поради факта, че пазарът е малък и една по-голяма сделка е достатъчна да се отрази по този начин.

Този път нарастването на корпоративните кредити може да се окаже, че не е резултат на фактори с еднократен ефект, тъй като се наблюдава трети пореден месец, както и годишният ръст (с 803 млн. лв., или 2.29%).

Още през март в банковия сектор отчетоха активизиране на търсенето на заеми и подаването на искания за кредити предимно от малкия и средния бизнес. Прогнозите за начало на тенденция за възстановяване на фирменото кредитиране от продължителната ниска кредитна активност обаче са предпазливи. В сектора посочват, че е добре да се изчака още няколко месеца, за да се види дали има реално раздвижване на бизнеса, което зависи от средата и предвидимостта й.

И ипотеките растат

При жилищните и потребителските заеми отчетеният през април ръст е малък и все още неустойчив на фона на дългия период на спад, особено при ипотеките. През миналия месец, освен че този тип заеми имат втори пореден ръст на месечна база с 18 млн. лв. (0.2%) до 8.9 млрд. лв., за пръв път от девет месеца отчитат и годишно нарастване с 26.1 млн. лв. (0.29%).

И в този сегмент още през март и в началото на април от банковия сектор отчитаха нарастващи търсене и интерес в сравнение със същия период на миналата година и с предходните месеци, отчитайки и това, че януари и февруари по-принцип са по-слаби месеци като активност. Очакванията за тази година са за леко раздвижване на жилищното кредитиране, като по-скоро то ще остане около сегашните си нива. Прогнозите са с известна доза неизвестност, предвид че не е много ясно как пазарът ще реагира на промените в Закона за потребителския кредит, касаещи ипотеките, които влизат в сила след 22 юли тази година.

И потребителските кредити се представят положително през април на месечна и на годишна база. Годишният прираст при тях има известна стабилизация след продължилото близо две години свиване – от пет месеца насам отчитат ръст. На месечна база повишението не е така устойчиво, редувайки месеци на ръстове и месеци на спадове. През април увеличението е с 35.9 млн. лв. (0.49%) спрямо март до 7.314 млрд. лв. и с 60.3 млн. лв. (4%) на годишна база.

Просрочията се свиват

Намаляват и лошите и преструктурирани кредити, като там понижението идва основно от фирмените просрочия, докато ипотеките и потребителските отчитат лек ръст. Общо портфейлът на лошите кредити намалява с 52.4 млн. лв. (0.54%) спрямо предходния месец до 9.654 млрд. лв. Понижението е за втори пореден месец, като през миналия се наблюдава свиване и на годишна база със 142.5 млн. лв. (1.48%), което не е за пръв път.

Намалението е резултат както на наблюдаващото се успокоение при необслужваните и това, че по-малко заеми излизат в просрочие в сравнение с предходните няколко години, така и на факта, че банките отписват кредити, които считат за окончателно несъбираеми, или продават пакетирани портфейли от лоши кредити, изваждайки ги от балансите си. Данни за просрочия и необслужвани заеми поотделно за банките няма.

От централната банка посочват, че информацията, публикувана за целите на паричната статистика, не показва общия обем на класифицираните рискови експозиции, както и конкретния дял на необслужваните заеми (с просрочия над 90 дни). Източник на такава информация са публикуваните от БНБ на тримесечна база надзорни данни, според които към края на март 2014 г. обемът на необслужваните заеми е 9.847, а делът им е 16.7%, намалявайки с малко спрямо предходното тримесечие.