Само не и пак държавни

Гръцките банки опитват с всички сили да попълнят капиталовата дупка от 14.4 млрд. евро предимно с частни средства

Николай Стоянов

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Големите банки във всяка страна са неразривно свързани с държавата. Макар да го няма написано черно на бяло, е ясно, че ако те имат проблеми, правителството ще ги спасява.

И обратното. В Гърция тази връзка е още по-силно скрепена от сложни плетеници на взаимоотношения и договорки между банкерски фамилии и политически елити. Поддържането на този баланс и без това е трудно и със сигурност не се нуждае от навлизането на трети играч - Европейската комисия.

Затова и четирите големи гръцки банки правят всичко възможно да попълнят установените от ЕЦБ 14.4 млрд. евро капиталов недостиг максимално с частни средства. Те буквално се надпреварват да привлекат инвеститори, като за целта са склонни да им предложат нови акции на цени с над 90% под текущите им борсови котировки. А ако към това се отчете, че заради политическата криза, довела до банкова ваканция в Гърция, акциите вече са се обезценили с над 80%, става ясно, че стойността е тотално размита.

Все пак по досегашната информация вероятно нуждата от държавна подкрепа с пари от Европейския стабилизационен механизъм вероятно ще е едва около 5 млрд. евро. Двете банки с по-малки дупки в негативния сценарий на ЕЦБ - Eurobank и Alpha bank, вече са си осигурили заявки за нови акции, които надвишават търсените от тях суми, и практически сигурно ще се справят без публичен ресурс. NBG и Piraeus от своя страна със сигурност ще трябва да бъдат поне частично капитализирани от държавния фонд, като основната въпросителна е доколко ще успеят да минимализират това. При всички случаи обаче и върху четирите институции, които имат бизнес и в България, натискът да се преструктурират ще продължи да е силен.

Последното спасяване постарому

Ключовият момент в цялото упражнение по рекапитализацията в Гърция е, че то се случва на изключително бързи обороти. Целта е всичко да е приключило до края на годината и причината за това е, че оттогава влиза в сила новото европейско законодателство за преструктуриране на банки. А то предвижда, че преди да се използват публични средства, загуби трябва да са понесли не само акционерите и притежателите на хибридни и дългови инструменти, но и големите депозанти със суми над гарантирания праг от 100 хил. евро. Въпреки че в Европа има широко съгласие около логиката зад това решение, след като Гърция замрази парите на вложителите и им забрани да ги теглят, тя няма никакво желание да срине напълно доверието в банковата система, като напълно ги зачеркне. И европейските институции се превърнаха в съучастник в това последно спасяване на банки по стария начин - като се налеят пари на данъкоплатците (в случая на Европейския стабилизационен механизъм), без да бъдат ощетени големите вложители.

Това обаче далеч не значи, че облигационерите и акционерите са защитени, и гръцките банки вече покриха част от капиталовите си дупки именно чрез тях. Пред опцията техните инструменти да бъдат напълно изтрити при евентуална национализация, инвеститорите в голямата си част приеха офертите на четирите гръцки банки да конвертират дълг в капитал. По този начин Alpha bank си осигури около 1.1 млрд. евро и й остана да търси от пазара само 1.55 млрд. евро. Eurobank също си осигури 720 млн. евро чрез замяна на дългови инструменти, но предвид високия интерес към новите акции (получени заявки за 2.6 млрд. евро при търсени до 2.04 млрд. евро) може и да реши да не използва този метод. NBG и Piraeus също успяха с подобни операции да запълнят по 600-700 млн. евро, но при идентифицираните дупки от съответно 4.6 и 4.9 млрд. лв. задачата за пълно финансиране от пазара граничи с невъзможното. Затова и техните усилия са насочени към това да наберат по около 1.5 млрд. евро капитал и така да намалят размера на инжекцията от публични средства, а с това - и размера на т.нар. bail in, с който ще понесат загуби.

Нондас Николаидис от Moody's е уверен, че в балансите на банките има достатъчно количество такива инструменти. "По наши оценки четирите банки имат около 6.6 млрд. евро инструменти, подлежащи на bail in (акции и облигации), които могат да бъдат превърнати в обикновени акции, за да се минимализира употребата на публични средства. При тази рекапитализация не очакваме да пострадат клиентските депозити", казва той пред City A.M.

Между пазара и държавата

Самият факт, че вече две от институциите успяха да се справят без държавна помощ, може да се окачестви като доста положителен, особено на фона на първоначално заделените за банкова рекапитализация 25 млрд. евро. Разбира се, и това става на солена цена.

Макар операцията по замяна на дълга да се приема "доброволно" от инвеститорите, това става единствено под заплахата от по-големи загуби. Така според анализ на Moody's този ход вероятно ще изпълни търсеният ефект - да заздрави доверието на депозантите, но ще затрудни достъпа на гръцките банки до дългово финансиране през следващите две години.

Оценката на капиталовите пазари вече е факт. Новите акции се записват по цени в пъти под пазарните в момента, което логично срива борсовите котировки още и допълнително изтрива стойността на настоящите инвестиции. Eurobank обяви, че новите акции ще бъдат емитирани едва при 1 евроцент за брой. При Alpha bank цената, обявена в четвъртък, е 4 евроцента, което след планирания обратен сплит по окрупняването на всеки 50 акции в една съответства на 2 евро. Това все пак е 35% спад от борсовата цена от предишния ден, а при Eurobank новите акции са на половината на борсовата цена. В същия този четвъртък книжата на все още неуспелите да приключат увеличението на капитала NBG и Piraeus спадаха с близо максимално позволените на атинската борса в рамките на един ден 30%.

Трябва да се има предвид и че "пазарното" решение също не се случва изцяло с частен капитал. Сред инвеститорите, налели пари в гръцките банки, се очаква да проличат имената на Европейската банка за възстановяване и развитие и Международната финансова корпорация (част от групата на Световната банка). ЕБВР обяви, че плaнира да вложи до 250 млн. евро (по не повече от 80 млн. евро в отделнa институция) с цел да подейства като катализатор за частните инвеститори. С подобни мотиви и другата международна институция е обещала до 300 млн. евро.

Най-големият позитив за банките, които успеят да минат без държавата, е, че сериозно ще разводнят дела на Гръцкия фонд за финансова стабилност, а с това и външната намеса в работата им. Досега в Alpha bank държавата контролираше 68%, а в Eurobank - 35%, и след издаването на новите акции тези проценти ще се свият чувствително. Така те могат да се надяват да се измъкнат поне частично от засиления контрол не толкова на гръцките власти, колкото на международните кредитори.

Натиск за промяна

Заявките от Брюксел са, че този път ще бъде наложена волята за по-силни регулации и отслабване на политическото влияние и това ще обхване целия банков сектор, а не само институции, в които са влезли пари на европейския данъкоплатец. Такива надежди изказва пред FT и бившият шеф на приходната агенция в Гърция Харис Теохарис. Самият той обаче напуска поста именно под натиска на управляващата партия СИРИЗА и трябва да е наясно, че изграждането на силни и независими институции в страната далеч няма да е толкова лесно дори и под външна диктовка.

Все пак и самите банкери явно си дават сметка, че при нива на лоши кредити, достигащи до 57% в Piraeus, и при очертаващ се още поне година спад на икономиката не може всичко да продължава, както досега. Именно заради лошия си кредитен портфейл след бурната експанзия да финансира малки и средни предприятия в навечерието на кризата Piraeus стигна до най-голямата капиталова дупка сред четворката. Водената от Михлис Салас институция направи и редица придобивания на по-малки закъсали банки и на оттеглящи се чужди играчи, като по пътя към превръщането й в най-голямата банка в страната донякъде помагаше и държавата. Сега обаче вероятно ЕЦБ ще употреби всички лостове да я накара да излезе от несвойствени дейности и най-вече от поделенията си на Балканите. Българската банка в групата в последните тримесечия очевидно е в процес на разчистване на скелети от гардероба, като отчита големи загуби от обезценки и активно се опитва да продава придобити през годините обезпечения.

NBG пък съвсем официално форсира продажбата на най-голямата и най-печелившата си дъщерна банка - турската Finansbank, като според източници на Reuters оферти ще се събират до края на ноември и вече има интерес и от местни, и от чужди играчи. Тя има 3.4 млрд. евро собствен капитал, което дори и при доста консервативна оценка може да покрие значима част от капиталовата дупка на NBG. Все пак очакванията са, че и тя ще трябва да се лиши и от другите си външни поделения - ангажимент, който всъщност беше поет още при предишната рекапитализация на гръцките банки. Така вероятно и ОББ ще се окаже в търсене на купувач.

Вече в България първата гръцка сделка е факт, като дъщерната на Eurobank Пощенска банка се договори с Alpha bank да поеме клона й в София. Финализирането обаче ще е в началото на следващата година. Вероятно, преди да има нови сделки, ще се изчака да мине предстоящата и в България аналогична проверка на качеството на активите на банките, за да могат купувачите да са наясно какво взимат и да са сигурни, че не ги чакат изненадващи искания от регулатора да набавят още капитал.