Край на данъчния рай
През следващата година НАП ще получи първите справки за български граждани и компании със сметки зад граница
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Ако скоро сте разкривали сметка в банка, най-вероятно са ви помолили да попълните няколко страници с информация. В тях освен личните си данни и адрес трябва да отбележите и какво е вашето гражданство. Подобен вид декларация най-вероятно ще поискат от вас и ако сключвате застраховка със спестовен характер, влизате в колективна инвестиционна схема или пък инвестирате определена сума чрез инвестиционен посредник.
Причината е, че от началото на тази година финансовите институции, опериращи в България, са задължени веднъж годишно да предоставят на Националната агенция за приходите (НАП) информация за разкритите при тях сметки на американски граждани или дружества, които са контролирани от американци. Това се случва по силата на т.нар. FATCA законодателство. Неговата цел е американските данъчни власти да се борят с укриването на доходи. Така се създава глобална система за автоматичен обмен на информация, но основно за целите на САЩ. Тя обаче служи за основа на друга инициатива – Многостранна конвенция за административно сътрудничество, към която се присъединява и България. Тя включва стандарта за автоматичен обмен на данъчна и банкова информация Common reporting standart (CRS) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Той ще започне да се прилага поетапно от 2017 г. и към момента е одобрен от над 90 държави, включително основните офшорни зони (виж карето). Така през есента на следващата година НАП ще получи първите справки за български граждани и компании със сметки зад граница.
Българската приходна администрация може да отправя запитвания за конкретни лица и в момента, но основно към държавите от съюза или към тези, с които има подписани двустранни спогодби за избягване на двойното данъчно законодателство (СИДДО). Разликата сега е, че НАП ще получава веднъж годишно огромен масив от данни, които ще може да съпоставя с декларираното от данъкоплатците. Накратко – укриването на доходи в екзотични дестинации скоро ще е доста по-трудно начинание.
За компаниите
Задължение да събират и подават информация към данъчните имат основно четири вида институции. Това са банки, животозастрахователни компании, инвестиционни посредници, колективни инвестиционни схеми и управляващите ги дружества. До 30 юни тази година те трябва да предоставят на НАП за първи път справки за целите на FATCA, т.е. само за американски лица и компании. В момента обаче те вече обработват данните на всички чуждестранни лица, които имат сметки при тях, тъй като първите справи по CRS на база информация за 2016 г. трябва да се подадат през следващата година. От НАП твърдят, че справките са идентични, независимо за кой от двата стандарта става въпрос. Те включват най-общо данни за титулярите на сметката: име, дата (и място) на раждане, адрес, държава на местното лице, данъчен номер, номер на сметката, наличност, финансов доход.
В закона има предвидена и санкция в размер на 100 лв. за неподадена информация за едно лице. Данъчните обясняват, че всъщност загубите за финансова институция, която не спазва разпоредбите, ще са много по-големи и те са репутационни. Освен това чуждестранните дружества, които не вземат участие във FATCA, ще бъдат облагани с 30% данък при източника в САЩ, което ще затрудни изключително оперирането им на американските пазари.
И за хората
НАП ще получи първите данни за местни физически и юридически през есента на 2017 г. Те ще са на база информацията за 2016 г., като тук се включват всички активни сметки, открити до 30 години назад. Броят на държавите, които ще докладват към България, непрекъснато се увеличава, като в момента са над 90 (виж карето). В тях влизат и всички основни финансови центрове, както и повечето офшорни зони. Има две особености. Първата е, че една част от държавите ще се включат към обмена през 2018 г. Многостранната конвенция обаче ще започне да действа от влизането й в сила за България на 1 юли тази година, така че след тази дата НАП ще може да изпраща запитвания към всички страни по конвенцията. "Информацията, която можем да поискаме, е за собственост, кой стои зад дадени офшорки, счетоводни отчети, какви данъци се плащат. Всички трябва да са притеснени, ако имат нещо да крият", твърди Иван Антонов. Втората особеност е, че България няма реципрочно споразумение за обмен на информация със САЩ по FATCA. От данъчната администрация обясняват, че първоначално са започнали преговори за двустранно сътрудничество. Но от САЩ решават да не се следва реципрочност, най-вероятно заради съмнения дали България е надежден ползвател на информация.
Скоро обаче данъчните ще могат да съпоставят данните, получени от автоматичния обмен по CRS, с информацията в националните бази данни и декларираното от данъкоплатците. Съответно да започне ревизия или проверка при съмнения за нарушения. "Независимо дали имате сметка на свое име, или е разкрита чрез подставени лица, ползвате верига от юридически лица, фондация в Лихтенщайн или тръст на някой от Нормандските острови, правилата по CRS би трябвало да разкрият кой е действителният собственик на сметката, съответно държавата му да получи информация за него. Обхваща се както прякото откриване на сметка, така и индиректното", допълва Антонов.
14 коментара
[quote#0:"статията"]... "Всички трябва да са притеснени, ако имат нещо да крият", твърди Иван Антонов[/quote]
С оглед на повсеместната корупция и кооперативноста с престъпни структури на всички нива из държавната администрация и органите за сигурност, притесненията по-скоро се състоят в това:
[quote#0:"статията"]... дали България е надежден ползвател на информация[/quote]
Използвайки атантатите в Ню Йорк, Буш прекара т.е. Патриот Акт. Според който получаваше всичката информация за всички операции SWIFT. Тази информация бе използване от Бернанке и Обама, създадоха се така наречените небанкови институции, създаващи пари, и се завърза една кризичка, от която САЩ излезе но другите им влезе. И кризата продължава в Европа. Е хората от САЩ не успяха и те да излезат, от нетни спестители, т.е. имащи депозити, се превърнаха в нетни длъжници, т.е. имащи дългове, дори и ако не се взима в предвид ипотеката.
Та сега не само ще искат не само движението по сметките, ще искат и самите сметки за да видят дали някой случайно да не би да има депозит. И да го използват за следващия рунд от изкупуването на света. Ако има банкова тайна, тя е за да пази преди всичко парите в банката и е от обществен интерес. Като даваш информацията печели само най-силния.
Бокйо разбира се ще подпише всичко. И дорои ще си мисли че е за добро. То за да си министър председател в Бг не се иска да разбираш от финансии. Е още не сме стигнали на нивото артилерийски мерач да се слага за президент, но стъпка по стъпка и дотам може да стигнем.
Виждайки Белиз в списъка, там офшорната зона умишлено е разделена на бяла и черна. В бялата са компаниите, установили се по данъчни причини. Черната зона е обособена, за да не вреди на имиджа на бялата и там е световната разплащателница за държавни преврати, партийни каси, убийства на политици и журналисти, наркотрафик, авоари на диктатори от бананови републики, каналджийство, медийно омаскаряване, трафик на оръжие, борсови манипулации, шпионски хонорари и т.н. Фирмите и сметките на българската политическа класа, ковчежниците на "традиционните партии", сивите кардинали в съдебната власт, платената журналистика и т.н. са основно концентрирани в Черен Белиз.
Това което разбирам е, че след 2017та година НАП ще получава не само информация чужестранните сметки на българите, ами за информация за сметките в български банки. Мисля това е правилно.
Това е интересно:
"Те ще са на база информацията за 2016 г., като тук се включват всички активни сметки, открити до 30 години назад."
Значи ли, че закритите сметки в български банки няма да се виждат? И защо? И какво ще стане ако човек си е открил сметка преди 30 години и е активна и постоянно се пълни с пари? Реално това си е активна в момента сметка.
Защо не се изисква информация за закритите до няколко години сметки? Че те са още по-интересни от активините в момента.
Само да напомня, че имаше един немски диск с банкови дани за укрити доходи. НАП го получи и ... Ами нищо.
И да напомня, че още преди Панамалийкс се знаеше за офшорките на изп. директор на Банката за развитие Билян Балев. Е, и - нищо.
Т.е. споразуменията, които е подписала България
(нещо стана, та продължавам) ще работят за другите държави - участници в тях, но не и в нашата страна. Както се казва, липсва и ще липсва политическа воля.
До коментар [#5] от "Григор Лилов":
То е ясно, спрямо българската действителност няма смисъл дори да се обсъжда, че информацията за "правилните" хора ще бъде неглижирана и сбутана в ъгъла. Така или иначе имената на такива хора и техните приблизителни авоари са известни "където трябва".
В базата данни на НАП обаче ще присъства информация за всеки един български гражданин притежаващ дори най-прост депозит в банка в изброените държави. "Най-интересни" за обществото ще бъдат например собственикът на едър и не толкова едър бизнес, там ще бъдат и мениджъри средно и високо ниво в стабилни компании, там ще бъдат и служители на IT компании имали късмета да получат опции на компанията в която работят и която на IPO-то е счупила борсата от ръст, etc, etc... Тези хора ще присъстват в базата данни в комплект с цялата си лична информация.
Въпросът, който най-вероятно са си задали американците е дали има среди в България извън националните служби, които биха проявили интерес към тази информация и съществуват ли канали, по които тези среди биха могли да задоволят този свой интерес? Предполагам са си отговорили утвърдително и на двата въпроса за да четем следното :
[quote#0:"статията"]...от САЩ решават да не се следва реципрочност, най-вероятно заради съмнения дали България е надежден ползвател на информация.[/quote]
До коментар [#7] от "motao":
Реципрочността беше отказана от нашето правителство, а не от САЩ. По моя информация България е единствената държава, която е постъпила така. Обменът на информация по CRS стандарта също отказахме мин. г., за което единствено аз съобщих, стана задкулисен скандал и след груб и безцеремонен натиск от ЕС най-сетне се включихме. Половинчато засега, защото и досега необходимите поднормативни документи не са създадени.
Г-н Лилов, нямате никаква идея за какво говорите, но за сметка на това фантазията Ви е доста развита.
До коментар [#2] от "knb":Да , но трудовак стана министър на отбраната !
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.