Какво е FATCA и защо е релевантна за България

Според FATCA американски данъкоплатци, които притежават финансови активи извън САЩ, трябва да декларират тези активи пред американската данъчна служба IRS (Internal Revenue Service). За тази цел FATCA въвежда режим, според който чуждестранните финансови институции могат да изберат дали да съдействат на IRS (participating) или не (non-participating).

FATCA изисква съдействащите финансови институции да подават информация до IRS за финансовите позиции на американските данъкоплатци при тях или на чуждестранни юридически лица със значително американско участие (т.е. повече от 10% директно или индиректно участие).

Задълженията на чуждестранните финансови институции

За да отговарят на изискванията на FATCA, чуждестранните финансови институции трябва да сключат споразумение с IRS за обмен на информация. Според тези споразумения, които трябва да се сключат през 2013 г., финансовите институции ще имат задължения да:

(1) извършат проверка на откритите при тях сметки, за да идентифицират крайния собственик на средствата по тях

(2) обменят годишно с IRS информация за активите собственост на американски данъкоплатци или на юридически лица, в които американски лица имат значително участие

(3) спазват изисквания за отчетност, съгласувани с IRS

(4) удържат и превеждат на IRS 30% от плащанията с източник САЩ, направени към институции, които не желаят да съдействат, или към лица, които не дадат достатъчно информация за това дали са американски данъкоплатци.

Ако финансовите институции не могат или не желаят да участват в този режим, те могат да бъдат обложени с данък върху дохода с източник САЩ.

На практика това означава, че до края на 2013 г. чуждестранните финансови институции, които сключат споразумение с IRS, трябва да прегледат стотици хиляди сметки както на физически, така и на юридически лица (като например инвестиционни фондове) и да информират IRS за тези, които са собственост на американски данъкоплатци.

Международната реакция

Очаквано, реакцията на международните финансови среди, както и на самите американци - обект на регулация, е негативна. Въпреки добрите намерения за елиминиране на случаите на избягване на данъчно облагане и по-голяма прозрачност FATCA ще доведе до нежелани странични ефекти.

Новите правила и техният инвазивен характер ще повишат значително разходите по спазването на закона, както и могат да доведат до конфликт с местните закони за опазване на личната информация и банковата тайна.

След многобройни коментари и препоръки на 8 февруари 2012 г. IRS предложи за обсъждане правилата за имплементиране на новия закон. Същия ден САЩ, Франция, Германия, Италия, Испания и Великобритания излязоха с обща декларация за постигането на междуправителствена правна рамка за прилагането на FATCA.

В декларацията САЩ изявяват готовност да поемат реципрочни задължения и да информират другите държави за сметките на техни граждани в американски финансови институции.

Целта на страните е да се създадат условия за обмен на информация на базата на вече съществуващи двустранни данъчни споразумения, като по този начин се позволи на финансовите институции да докладват на собствените си правителства вместо директно на IRS.

Този подход значително ще улесни процеса и вероятно ще бъде последван и от други държави. Засега не е ясна позицията на България по въпроса, но евентуално може да се търси решение в сферата на споразумението за избягване на двойното данъчно облагане между България и САЩ.

В заключение може да се каже, че въпреки съществуващите неясноти на този етап (срокът за коментари към IRS е 30 април 2012 г.) засегнатите страни ще трябва да предприемат някои болезнени стъпки, за да са в крачка и с този инвазивен закон.

* Николай Узунов, CMS Cameron McKenna