Петър Андронов: Банките подготвят клиентите за края на ниските лихви

Виждате ли сигнали, че икономиката или отделни нейни сектори прегрява?

Имаме наистина индикации, не само в България, но и навън. Виждаме сериозни признаци на прегряване. Те се измерват и с рекордната заетост, и с признаците на инфлация, и с високото потребление. Банките нямат различно поведение от всеки търговец, те се стараят да продават повече и да имат по-високи печалби, но биха могли и съм сигурен, че много го правят, също така да адаптират кредитните си стандарти и да ги държат достатъчно консервативни, така че да не допуснат прекомерно и неразумно финансиране и кредитиране на икономиката и населението. А също така да бъдат един допълнителен ориентир за бизнеса и за хората за предстоящото развитие в икономиката - да ги съветват правилно да ги насочват към решения, които дългосрочно да бъдат устойчиви. Правим го ние, сигурен съм, че всички останали банки отделят достатъчно време, за да работят по тези тези цели, за да могат да реагират адекватно на промени в условията.

Ако се изпълни планът за влизане на България в ERM 2 следващата година, как ще се отрази това на банките и икономиката?

Като цяло балансът трябва да бъде положителен и за банковата система и за икономиката, доколкото това дава една обща легитимация на икономиката и на бизнеса и на страната като цяло, като страна със сравнително високи стандарти, които съответстват за приемане в такава група като еврозоната. Но от друга страна не е безплатен обяд и не означава, че членство в еврозоната ще ни направи лениви и да разчитаме само на това. Вижда се, че и страни в еврозаната преминават през сериозни сътресения и че в края на краищата, когато има проблеми те трябва да ги решават преди всичко със собственото си участие и с подкрепата на партньора еврозона. Но все пак, като цяло, членството в групата на страните от еврозоната, е нещо, с което може да добавим положителна стойност в икономиката и в имиджа на България.

Как в сектора се подготвяте за края на рекордно ниските лихви?

Мисля, че това, което може да забележите без особено усилие, е,че банките в една или друга степен се опитват да подготвят и себе си, защото това не е маловажно. Много от самите банки инерционно работят в дългогодишната среда на ниски лихви без да са свръхподготвени за промяната. Но аз забелязвам през последните 12 месеца редица банки вече засилиха изискванията си за остатъчен доход на клиентите, така че да имат разполагаем доходи да погасяват кредити дори когато лихвените проценти се повишат. Някои банки имам индикации, че активно информират клиентите си а за лихвените условия и ги насърчават да правят дългосрочни разчети, в които да допускат и консервативни сценарии, така че да помагат да се справят с предизвикателствата на променената среда.

Тоест без това да изчерпва всички възможности и сценарии, банките една след друга започват да се акомодират и да служат като инструмент на сигурността на инфраструктурата. Дори даже заради това, че банките не повтарят сценария от 2005-2006 г. на бурно нарастване на кредитирането, можем да заключим, че не се намираме в екстремната среда, която имахме тогава и че поведението на всички участници - и на банките, на бизнеса, и на населението съдържа поуките от миналото.