Банки и финанси

Предстоящата нормализация

Новият лихвен цикъл ще носи влошаване на качеството на кредитите, необходимост от повече провизиране и по-ниска норма на печалба

Калин Христов

Калин Христов, подуправител на БНБ, ръководещ управление "Емисионно" © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

В последните няколко години икономическото възстановяване в еврозоната беше движено от безпрецедентна по мащаб и продължителност стимулираща парична политика на ЕЦБ, включваща поддържане на много ниски, дори отрицателни лихви и покупки на активи. Политиката на ЕЦБ благоприятстваше повишение на цените на финансовите активи, поддържане на ниска цена на заемните средства на банките, по-евтино обслужване на вече отпуснатите кредити на домакинства и фирми и по-силно търсене на нови кредити. Това бе благоприятно за банките.

Големият въпрос е каква част от растежа е движена от структурни подобрения в икономиката, а не е цикличен, дължащ се на стимулиращата парична политика. Има аргументи, че растежът е предимно с цикличен характер, дължащ се на стимулиращата парична политика. Дори една Италия растеше, макар и с темпове по-ниски от средните в еврозоната. Друг важен аспект на наблюдаваното възстановяване е, че то не само не доведе до понижаване на задлъжнялостта, а напротив – продължиха да нарастват както частният, така и суверенният дълг (с малки изключения в някои страни).

От началото на 2018 г. икономическият растеж в страните от еврозоната се забавя. Германската икономика, най-голямата в еврозоната, се сви през третото тримесечие. Забавянето на растежа още веднъж поставя

Въпроса за цикличността

- дали започналият спад е следствие и на намалените покупки на активи и очакванията за преустановяване на стимулиращата политика на ЕЦБ. Тук трябва да се добави също ефектът от търговските спорове между САЩ и Китай и косвеното им влияние върху международната търговия, както и политическата нестабилност в някои страни от еврозоната и несигурностите, свързани с Brexit.

Какво означава за банките растеж на икономиката, който е предимно цикличен и нестабилен? Означава, че съществуващият кредитен риск в техните баланси не намалява, а вероятността от неговото реализиране – расте. В допълнение - исторически ниските лихви, поддържани дълго време, предполагат предстоящо по-значително повишение на лихвения риск. Той впоследствие би могъл да се трансформира в кредитен риск, предвид относително високата задлъжнялост на фирми и домакинства.

Текущо в страните от еврозоната наблюдаваме забавяне на растежа на БВП, съчетано с растящи цени и все още ниски лихвени равнища. Съществува определен неблагоприятен сценарий за продължаване на текущите тенденции, при които да се премине през период на стагфлация – явление, познато от други исторически епизоди и други икономики. Ето защо започването на нормализиране на лихвите в еврозоната може да бъде вероятен сценарий дори при слабия ѝ икономически растеж. Това ще бъде голямо предизвикателство за банките.

България винаги е пряко засягана от икономическия цикъл в еврозоната. Паричната политика на ЕЦБ се пренася у нас бързо чрез механизмите на валутния борд, интеграцията на банковия сектор и високата търговска обвързаност. Външните ефекти влияят и върху поведението на банките в България. Например динамиката на лихвените проценти следва тази в еврозоната. Съответно през последните няколко години цената на обслужване на кредитите у нас постоянно спадаше. Това обаче доведе и до по-високи равнища на задлъжнялост.

Днес в България цената както на отпуснатия кредит, така и на привлечените средства е много по-ниска, отколкото през 2008 г., когато настъпи обръщане на икономическия цикъл. Данните от лихвената статистика на БНБ показват, че през декември 2008 г. годишният претеглен лихвен процент по салдата на кредитите за домакинства е бил 10%, докато през септември 2018 г. е 6.1%. Аналогична е динамиката при цената на новоотпуснатите кредити – годишният претеглен лихвен процент по кредитите за домакинства спада от 9.8% на 6%, а по кредитите за нефинансови предприятия спада от 8.9% на 3.6%. От друга страна, лихвите по нови депозити на домакинствата спадат от 5% на 0.2%, а лихвите по нови депозити на нефинансовите предприятия спадат от 4.9% до 0.3% от декември 2008 г. до септември 2018 г. Същевременно за същия период значително расте обемът на кредитите и депозитите. Кредитите за домакинства нарастват от 18 091 млн. лв. на 21 417 млн. лв., а кредитите за нефинансовите предприятия - от 30 242 млн. лв. на 36 666 млн. лв. Депозитите на домакинствата нарастват от 21 956 млн. лв. на 49 817 млн. лв., а депозитите на нефинансовите предприятия нарастват от 13 420 млн. лв. на 23 853 млн. лв.

Тези данни подчертават три тенденции – значително увеличение на спестяванията при масирано намаление на лихвените проценти по депозитите; увеличение на кредита и задлъжнялостта; и значително намаление на лихвените проценти по кредитите. Така логично стигаме до два големи въпроса. Първо, какви ще бъдат скоростта и степента на нормализация на лихвените равнища? Второ, доколко банките ще могат да прехвърлят върху кредитополучателите бъдещото нарастване на цената на привлечения ресурс?

Параметрите на нормализация на лихвените равнища трудно може да се прогнозират. Като отправна точка може да вземем опита на САЩ. Там лихвата по федералните фондове се задържа на ниво 0-0.25% седем години – от декември 2008 г. до декември 2015 г., след което през всяка от последните две години тя нараства с по около 100 базисни точки.

Що се отнася до въпроса за прехвърляне на повишените лихви към кредитополучателите, най-общо може да се очаква, че то (особено към домакинствата) ще бъде частично ограничено – както от чувствителността на реагиране, така и от икономическия капацитет на кредитополучателите, а също и от фактори от политико-икономическо естество.

Невъзможността на банките да прехвърлят нарастването на лихвите по пасивите към активите в балансите би намалила допълнително и без това свития вече нетен лихвен марж. Досега банките успяваха частично да компенсират това чрез по-висок дял на приходите от такси и комисиони. Тази възможност обаче вече се изчерпва, а освен това на европейско ниво се налагат и регулаторни тавани за размера на банковите такси и комисиони. Друг ограничителен фактор е повишената конкуренция в сферата на платежните услуги вследствие въвеждането на новата европейска директива за платежните услуги (т.нар. PSD2).

С други думи, новият лихвен цикъл ще носи трансформация на лихвен риск в кредитен, влошаване на качеството на кредитите, необходимост от повече провизиране и оттам - по-ниска норма на печалба на банките. Поради потенциалните рискове в БНБ взехме решение за активиране на антицикличния капиталов буфер от 1 октомври 2019 г.

Ще се спра специално и на темата за стъпките и действията, свързани с обявеното намерение за

Присъединяване на лева към ERM II

Самият процес на кандидатстване и вземане на решение е добре дефиниран - искането се изпраща от финансовия министър и управителя на централната банка от съответната държава в петък, след затваряне на финансовите пазари, а решението се взема в събота и се обявява в неделя, преди пазарите да отворят. Тази тридневна процедура досега формално не е стартирана и завършена от българската страна. Това, което беше направено, бе едностранното ни поемане на определени ангажименти, които да бъдат изпълнени предварително – с цел да получим потенциално положителна оценка.

Липсата на формални критерии за присъединяване към ERM II, както и историческата практика от всички предишни присъединявания на национални валути към ERM II, не изключват правото на страните членки да добавят нови условия или да създават нови критерии.

Същевременно обаче, за да бъдат тези нови условия и критерии задължителни за новите кандидати, е необходима промяна на европейското законодателство. Такава промяна няма, въпреки че в еврозоната бяха създадени Единният надзорен механизам (ЕНМ) и Единният механизъм за преструктуриране (ЕМП), т.е. за ERM II са в сила същите писани правила, съществуващи от повече от 20 години.

Ето защо комбинацията между нови изисквания и непроменени правила означава следното: Единственият начин за прилагане на нови правила е, ако самата страна кандидат ги поиска едностранно под формата на условия, които сама си поставя. Точно такъв беше случаят с България.

Няма съмнение, че за България участието на лева в ERM II няма да представлява никакво усилие, нито да изисква каквато и да е промяна в паричния ни режим. Вече 22-ра година левът де факто участва в ERM II – с нулево и "без напрежения" отклонение на курса.

Важно е да бъде подчертана още една особеност в нашия случай. Българските власти имат за цел участието в ERM II да започне едновременно с присъединяването към ЕНМ чрез установяване на т.нар. тясно сътрудничество с ЕЦБ. С други думи, според така обявената цел не може да имаме присъединяване към ЕНМ преди присъединяване към ERM II, нито обратното. Присъединяването към еврозоната е по-следващ етап. Участието в ЕНМ и ЕМП преди членство в еврозоната носи асиметрично третиране с произтичащите от това рискове, които са добре известни. България вече е приела да носи тези рискове.

Процесът на установяване на тясното сътрудничество с ЕЦБ обхваща три блока. Първо, става дума за законодателна основа – необходими са промени в българското законодателство, които да прехвърлят надзорни правомощия от БНБ към ЕЦБ и освен това да осигурят правна сигурност на ЕЦБ при прилагане на решенията ѝ в България. Вторият блок е свързан с надзорния процес. Необходимо е синхронизиране на надзорните практики на БНБ с тези на ЕЦБ като част от подготовката за присъединяване към ЕНМ. На трето място идва цялостната оценка на някои банки в България – процес, ръководен от ЕЦБ, който обхваща преглед на качеството на активите и стрес тест на банки.

На този етап ЕЦБ избра да извърши

Цялостна оценка на шест банки

в България. Първият очакван ефект от цялостната оценка е забавянето на кредитирането в периода на прегледа. Такива са историческите данни, наблюдавани в еврозоната през 2014 г. при оценката на банките преди стартирането на ЕНМ, а също и у нас при прегледа на активите през 2016 г. Това се дължи на няколко фактора – въздържане от поемането на нов кредитен риск, намален капацитет за администриране на кредитната дейност поради ангажирането на човешки ресурси с процеса на прегледа в банките, както и изваждането на кредитни портфейли от балансите.

Вторият очакван ефект е свързан с асиметричността на влиянието върху кредитния пазар. За разлика от 2016 г., когато БНБ подложи всички банки у нас на преглед на активите и стрес тест, сега оценката ще бъде извършена само на няколко банки. При равни други условия, това означава създаване на относителни предимства за банките извън процеса.

Резюме на изказването на подуправителя на БНБ Калин Христов на конференцията "Банките и бизнесът" на 20 ноември 2018 г. Заглавието е на редакцията.