Как ЦКБ се готви за изпит

При все това банката явно има намерение допълнителният капитал да се отчете счетоводно към края на 2018 г., като ще е интересно доколко това ще се приеме от регулатора, от одиторите й "Делойт" и "Грант торнтън" и проверяващите я, назначеното от ЕЦБ дружество EY (Ernst & Young).

Едно сбъркано увеличение

Най-голямата грешка, допусната от дъщерната на "Химимпорт" ЦКБ, явно е юридическа. В края на миналата година са проведени общи събрания на облигационерите (15 ноември) и акционерите (27 декември) на банката, които да павират конвертирането. И съответно решенията за увеличението са взети от управителния и надзорния съвет на банката на 28 декември, като, изглежда, се е приемало, че оттук нататък процесът е почти автоматичен.

Реално обаче необходимите промени в устава са вписани чак на 14 януари 2019 г. А след това няколко поредни опита през февруари да се впише самото увеличение получават откази от длъжностните лица към Агенцията по вписванията заради различни пропуски. Така и досега увеличението не е факт.

Това е проблем, защото се преминават през няколко ключови дати. Първо, след като не е финализирано до края на 2018 г., е спорно доколко увеличеният капитал по счетоводните правила може да влезе в годишния отчет на ЦКБ. След това до 31 януари 2019 г. банката трябваше да предаде финансов отчет до БНБ, а като публично дружество и до КФН и инвеститорите. И накрая до 11 февруари тя трябваше да е подала към БНБ и справка за капиталовата си адекватност към края на 2018 г. Изпускането на всички тези срокове прави все по-трудно капиталовата инжекция да мине за факт към края на годината - нещо което явно се цели, тъй като ЕЦБ проверява балансите към 31 декември 2018 г.

От БНБ коментираха пред "Капитал", че конвертирането е получило "мълчаливо одобрение", каквато опция за такъв тип операция е предвидена в Закона за кредитните институции за разлика от стандартните увеличения на капитала, където се изисква изрично одобрение. "Признаването на капиталови инструменти, включително новоемитирани акции, както и неразпределени печалби за регулаторни цели като базов собствен капитал от първи ред по смисъла на Регламент (ЕС) № 575/2013 представлява отделна административна процедура", поясниха от централната банка.

За едни 45 млн. лв. разлика

Такъв опит явно ще има. За това говори и разминаването между различните подадени данни на ЦКБ. В отчетната формата до БНБ собственият й капитал е 478.7 млн. лв. В междинния неодитиран отчет по МСС, подаден със седмица закъснение, на 7 февруари той е 523.7 млн. лв.

Тази разлика от 45 млн. лв. идва именно от конвертираните облигации, които на база на заявленията от притежателите им са осчетоводени като "Други резерви". При тези неконсистентни данни не става ясно кои са меродавните и на база на кои компанията смята капиталовите си показатели. Включването им в капитала по МСС обаче означава, че те ще трябва да бъдат прегледани и от двата одитора на ЦКБ, които с подписа си да удостоверят дали това е счетоводно правилно.

От БНБ обясниха, че при тях са постъпили два неодитирани финансови отчета към 31 декември 2018 г. за надзорни цели, изготвени по МСС/МСФО: един подаден на 15 януари и втори - на 11 февруари.

"Разлики между двата отчета (ако има такива) може да се дължат на отразяване на корекции и събития, настъпили между двете дати на подаване на данните. В резултат на гореописаното, посочената разлика от 45 млн. лв. между отчета, публикуван на сайта на Българска фондова борса (месечен отчет по МСС) и отчета за надзорни цели (форми на финансови отчети, одобрени от съответния регулаторен орган, контролиращ основната дейност на дружеството) към днешна дата не съществува", казаха от БНБ в отговор на пратените въпроси. "Ако въпросът е дали допълнителната сума от 45 млн. лева ще се признава като капитал за регулаторни цели, то това ще бъде обект на отделна административна процедура след постъпване на заявление от страна на банката", обясниха още от регулатора.

От ЦКБ не отговориха на поставените от "Капитал" въпроси по темата.

Помощ от приятел

Около увеличението на капитала има и още един по-скоро концептуален, отколкото законов проблем - парите идват от свързани и близки до групата лица. По-голямата част от новите книжа са записани от застрахователя в групата "Химимпорт" "Армеец". Срещу свои облигации той записва 8.14 млн. акции. Така заедно с вече притежаваните от него 3.85 млн. акции след увеличението делът на "Армеец" ще достигне 9.43% от капитала на ЦКБ или малко под прага от 10%, над който участието се счита за квалифицирано и трябва изрично одобрение от БНБ.

Останалите над 5.83 млн. лв. се записват от универсалния и професионалния фонд на близката до "Химимпорт" пенсионна компания "Съгласие". С тази операция фондовете на "Съгласие" заедно с други формално свързани с тях лица също остава съвсем малко под прага за квалифицирано участие.

Тук обаче възниква и друг проблем. Конверсионната цена, по която облигациите се превръщат в акции, е 3.22 лв. Това означава, че срещу номиналната стойност на облигациите "Армеец" и "Съгласие" получават акции, разделени на 3.22. Или казано по друг начин, сумарно малко над 23 000 облигации с номинал по 1000 евро се превръщат в близо 14 млн. акции, чиято пазарна цена в момента е около 1.50 лв. за брой. Акциите на банката не са се търгували на нива над 3.22 лв. от 2008 г. насам.

Така сделката видимо ощетява новите акционери. Ако за "Армеец", в което загубата е за акционерите (същата група, която контролира ЦКБ), то в "Съгласие" тя е за осигурените лица, чиито спестявания за пенсии управлява компанията. Вместо на падежа на облигации през 2020 г. в универсалния фонд "Съгласие" да влязат 6.856 млн. евро плюс лихвите дотогава, той се сдобива с 4.16 млн. акции с текуща пазарна цена около 6.25 млн. лв. Аналогични са сметките и за професионалния фонд. Изпълнителният директор на "Съгласие" Милен Марков не отговори на изпратените от "Капитал" въпроси за икономическата логика и изгодата на осигурените от решението да се конвертират облигациите.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Фатално ли е

По всичко личи, че рано или късно все пак увеличението ще бъде вписано. Дали капиталът ще бъде признат към края на 2018 г. е важно, но не и ключово. Дори и ЕЦБ да наложи корекции и допълнителни провизии на капитала на ЦКБ и да се стигне до мерки за рекапитализация, банката ще може да заяви, че с допълнителните 45 млн. лв. тя изцяло или частично вече ги е изпълнила. Така че проблемът е по-скоро имиджов - името на банката в заглавия, включващи открита капиталова дупка, не са особено приятни и може да предизвикат притеснение сред вложителите и отлив на средства.

Какви са капиталовите показатели на ЦКБ към края на 2018 г. не се вижда в междинния отчет. Към края на 2017 г. ключовото съотношение на адекватността на базовия капитал от първи ред (CET1), чието подобрение явно се търси, e 14.38%. То е над текущото регулаторно изискване за ЦКБ - 10.5%, но едно от най-ниските в банковата система.