Банките започват 2020 г. с 32% спад на печалбата до 52 млн. лв.
Основната причина е големи обезценки през януари при някоя от най-големите институции - най-вероятно при ПИБ
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Данните на БНБ показват слаб старт на 2020 г. за банковия сектор, макар и вероятно силно повлиян от еднократен ефект при отделни институции. Печалбата на цялата система за януари е 52 млн. лв., което е спад с 25 млн. лв., или 32.3% спрямо същия месец на 2019 г. Това се дължи почти изцяло на по-високите разходи за обезценка, които се качват с аналогична сума (24.6 млн. лв.) до 48.6 млн. лв. При другите съществени пера в графата на приходите разликите са по-умерени.
Голямо прочистване
В месечната статистика на БНБ няма разбивка по отделни банки, така че не може да се каже със сигурност откъде идва ефектът. Въпреки това регулаторът предоставя разбивка по групи банки, което стеснява кръга.
Данните за Група 1, която включва топ 5 банките по активи, показват, че най-големите институции са отчели общо едва 2.7 млн. лв. печалба. Същевременно финансовият резултат на Група 2 (останалите банки) е 44.9 млн. лв., а на Група 3 (клоновете на чужди банки) - близо 4.5 млн. лв.
Това е нетипично, тъй като петте най-големи банки (Уникредит Булбанк, ДСК, ОББ, Пощенска банка и ПИБ) сумарно представляват над 60% от активите в системата, а за 2019 г. генерират почти 70% от печалбата. Тъй като и голяма част от начислените обезценки, а именно 34.5 млн. лв., е при топ 5, вероятно става въпрос за мащабна прекласификация в кредитните портфейли при някоя от тях, което я е извело на загуба за януари. Подобен ефект личи и от паричната статистика на БНБ, според която през януари необслужваните и преструктурирани кредити се покачват с близо 850 млн. лв., което се дължи почти изцяло на фирмените заеми.
Най-логично обяснение е обезценката да е при Първа инвестиционна банка. През юли 2019 г. при проверката си ЕЦБ наложи на ПИБ да прекласифицира съществена част от корпоративния си кредитен портфейл като необслужван. По правилата на ЕЦБ банките имат шест месеца след проверката да отчетат корекциите в резултат на прегледа на качеството на активите и девет да покрият и евентуален недостиг в резултат на стрес теста. В случая тези срокове се превеждат съответно в януари и април 2020 г. ПИБ в момента работи именно по покриване на капиталовия недостиг, като обяви и намерения да увеличи капитала си с до 200 млн. лв. през борсата, но Комисията за финансов надзор не одобри проспекта й, без да изложи публично мотиви.
Стабилни приходи
Извън това фундаментално показателите на банките остават стабилни. Нетният лихвен доход от 231.4 млн. лв. е по-висок от средномесечния през миналата година и с около 1 млн. лв. над този от януари 2019 г., макар и при свиващ се марж, тъй като междувременно банковите активи са нараснали със 7 млрд. лв. до 114 млрд. лв. Нетният доход от такси и комисиони е 86 млн. лв. и отстъпва от средните нива за 2019 г., но януари традиционно не е от силните месеци нито за кредитиране, нито за банкови преводи.
Показателите за капиталовата адекватност на банките към края на 2019 г. също се запазват на нива сходни с тези от преди година. Съотношението на базовия капитал от първи ред е 19.04%, като отчита понижение спрямо септември с 80 базисни пункта. Това обаче е нормално следствие от продължаващия ускорен ръст на кредитирането, докато текущата печалба ще влезе в капитала на банките за регулаторни цели чак след решенията на общите събрания в следващите месеци.
2 коментара
Отдалече си личи как европейския контрол заздравява банковия ни сектор.
С десетилетия никой не можеше да накара ПИБ да прави обезценки и да разпродава ненужни активи.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.