Криза със закъснител

Движенията при големите

Еднa от изненадите за тримесечието е загубата на лидера по активи Уникредит Булбанк от 11.7 млн. лв. при над 30 млн. лв. печалба за същия период на 2019 г. Банката традиционно отчита по-слабо първо тримесечие, защото включва в него разходите за годишни вноски за Фонда за гарантиране на влогове и Фонда за преструктуриране на банките (сумарно над 60 млн. лв.). Други институции правят това след превеждане на вноските или разпределят разхода счетоводно през цялата година.

Другата причина обаче са покачените разходи за обезценки до 45.7 млн. лв. Те в по-голямата си част са за очаквани кредитни загуби и се дължат на заложените от Уникредит Булбанк по-лоши макроикономически параметри. При всички други големи банки също има значителен годишен ръст при обезценките с двуцифрени проценти и съответно спадове на печалбите.

На другия полюс е Банка ДСК, която отчита рекордните в историята си 108.8 млн. лв. печалба за първо тримесечие. Това обаче в голяма степен става благодарение на еднократен ефект - 70 млн. лв. приходи от дивиденти. Основен принос за това има дъщерната "Пенсионно-осигурителна компания ДСК-Родина", която разпределя сумарно 50 млн. лв. - печалбата си за текущата година (10.6 млн. лв.) и неразпределени от минали години (39.4 млн. лв.). Ранен дивидент преди март е разпределило и друго дружество от групата на ДСК - "ОТП факторинг България". Обичайно сезонът на дивидентите е по-скоро второто тримесечие, като последните две години Уникредит Булбанк получава подобен тласък от дружествата си за потребителско кредитиране и лизинг, но само от резултатите от текущата година.

Интересен еднократен ефект има и при Общинска банка. Тя отчита 26 млн. лв. печалба от "отписване на финансови активи и пасиви, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата". Това вероятно е резултат от продажбата на пакет лоши кредити на свързано с колекторската фирма "С.Г. груп" дружество. За операцията се разбра покрай скандала с отпуснатия от ББР 75 млн. лв. кредит за въпросната компания, при който мениджмънтът на държавната институция в опит да тушира напрежението разкри, че е предназначен за изкупуване на портфейли необслужвани експозиции от Пощенска банка и Общинска банка. Детайли по двете сделки не са официално разкрити, като не е ясно колко от сумата и при какви условия е предназначена за всяка от двете банки, но първата не отчита такъв еднократен приход. Същевременно фирмените кредити на Общинска банка намаляват от 195 на 108 млн. лв. А финалният резултат за нея е 18.3 млн. лв. печалба, докато за сравнение - за предходните пет години сумарно резултатът й е малко над 20 млн. лв.

Така без тези еднократни добавки реално спадът в печалбата на банковата системата би бил доста по-драстичен от порядъка на 20-30%

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Последни ръстове

От данните за първо тримесечие трудно могат да се направят изводи за ефекта на замръзналата икономиката, като те са по-скоро последната предкризисна снимка за спомен отпреди пандемията. На нея се виждат продължаващи ръстове в кредитирането по всички направления.

При ипотечните кредити ръстът от края на 2019 г. до март 2020 г. е 277 млн. лв., или 2.2% спрямо предходните три месеца. Изненади няма, като големите банки са отговорни за генерирането на огромната част от сумата, а практически няма такива, деклариращи спадове. При потребителското кредитиране ръстът е по-скромен - 185 млн. лв., или 1.5%.

По-динамична е картината при фирменото кредитиране, което пораства с над 300 млн. лв., при това въпреки няколкото анонсирани сделки по продажби на портфейли необслужвани кредити. Най-растящ е портфейлът на ПИБ - със 136.5 млн. лв., или над 3%. От самата банка декларираха още по-солиден ръст в сегмента на малки и средни предприятия от над 7%.

Най-голям спад от 185 млн. лв. до 1.83 млрд. лв. отчита Експресбанк - тя беше в процес на вливане в ДСК, като от продажбата й от френската Societe Generale е загубила сумарно над 0.5 млн. лв. корпоративни експозиции. Това не е необичайно и при всяка сделка има отлив. А в случая и купувачът е банка с по-нисък рейтинг, което, както и пренасянето на централата от Париж в Будапеща променя рисковия профил.

При депозитите също най-същественият отлив е при Експресбанк - 61.6 млн. лв., докато ДСК привлича 200 млн. лв. Сумарно покачването в банковата система на вложенията на граждани за тримесечието е 544 млн. лв., което е най-ниско ниво от две години насам. Ръстът спрямо предходното тримесечие е под 1%.

При фирмените депозити има спад с 590 млн. лв. (2.1%). Той често е сезонен предвид плащането на данъци в края на първото тримесечие, но тази година срокът беше отместен за средата на годината. Възможно е през март стопяването да показва първите ефекти на кризата - спирането на оборота нормално би предизвикало фирмите с резерви да прибегнат към тях.

Закъснител за загуби

Кога и какви загуби ще отчетат банките вследствие на COVID-19 е рано да се прогнозира. През 2008-2009 г. въпреки дълбоката световна криза, срива на цените на имотите и скока на необслужваните кредити банковият сектор така и не излезе на загуба като цяло. През годините отделни институции начисляваха обезценки поетапно или ударно и така постепенно прочистваха балансите си. В последните години все повече за целта прибягваха и до продажби на пакети лоши кредити на колекторски фирми. Но дори и над десет години по-късно в системата още има останало наследство от онези години - необслужваните експозиции са над средното в ЕС, а някои банки са собственици и на значителни портфейли имоти, придобити като обезпечения.

Сега счетоводните правила и банковите регулации са доста по-затегнати и признаването на загуби се очаква да се случва на доста по-ранен етап. Международният стандарт за финансово отчитане 9 предвижда да се заделят провизии дори по обслужвани кредити заради риска през живота им те да станат необслужвани. Затова и влошената макроикономическа перспектива сама по себе си би трябвало да генерира загуби заради т.нар. очаквани кредитни загуби. Сега предвид мащаба на кризата европейските регулатори дадоха сигнал, че не очакват пълен автоматизъм на заложените за целта модели поне в периода на извънредните мерки, блокиращи изцяло или частично дейността на цели сектори от икономиката. Финансовата стабилност на всеки кредитополучател, ударен от кризата, очевидно ще пострада, много фирми ще имат затруднения да обслужват заемите си и ще се наложи преструктуриране, ще има и фалирали.

Така че дори и при регулаторна снизходителност в един момент за банките ще има загуби. А допълнително и в периода на кризата новото им кредитиране ще пострада, което при свитите маржове заради поднулевите лихви е важен източник на приходи.

В България естествено и кредитният мораториум ще играе ролята на закъснител за лошите кредити. За първите седмици от въвеждането му десетки хиляди клиенти са се възползвали, като до шест месеца много от тях няма да се водят необслужвани. Теоретично се очаква банките да продължат да изследват кредитоспособноста и риска им и през този период и при влошаване да начисляват провизии.

След тази пауза в края на годината вероятно ще започне да се разгръща по-пълният мащаб на проблемите. Каква част от ползвалите отсрочката ще могат да се върнат към нормалния ритъм на обслужване на задълженията си ще зависи от дълбочината и продължителността на рецесията. Към момента неизвестните по тази линия са прекалено много, а прогнозите варират в доста широки граници. Добрата новина е, че секторът влиза в кризата със солиден капиталов излишък от повече от 4 млрд. лв. над изискванията на БНБ (плюс още 1.67 млрд. лв. печалба за миналата година), който може да му позволи да абсорбира солидни загуби. А при нужда регулаторът може да освободи и част от капиталовите буфери, което да даде още няколко милиарда възможност за маневриране.