ПИБ излиза на близо 30 млн. лв. загуба за трето тримесечие

• печалба преди провизии от 65 млн. евро за първото полугодие на 2019 г.;
• провизии по кредити в размер на 37 млн. евро в резултат на въвеждането на МСФО 9, отчетени във финансовите отчети за 2018 г.;
• погасени кредити и допълнителни обезпечения по експозиции от проверката в размер на 28 млн. евро.

Останалата част по първоначалния план трябваше да се покрие с текуща печалба и намаляване на риска в кредитния портфейл. Новите над 33 млн. евро обезценки явно покриват частично този ангажимент, като обаче за мениджмънта на банката очевидно продължава да има още работа. Като цяло стратегията на банката е да признае корекциите поетапно през отчетите си, а не еднократно - по-чистият начин, но водещ до ударен спад в капитала, което може да я изведе под регулаторните изисквания. Това обаче значи, че е възможно и в следващите тримесечия резултатите да са под натиск.

В прессъобщение по повод финансовите резултати ПИБ обяснява, че през третото тримесечие на годината е прегледала обстойно кредитния си портфейл за съответствие между методологията на ЕЦБ (използвана при цялостната оценка) и Международните стандарти за финансово отчитане. "В резултат на това към края на месец септември 2019 г. са начислени допълнителни разходи за обезценки от 66 млн. лв. спрямо юни 2019 г. По този начин банката отразява счетоводно в текущата си дейност по-консервативния подход към оценката на кредитния риск след извършения преглед на качеството на активите", се казва в съобщението.

Под натиска на лихвите

Извън това според отчета на ПИБ тя стои оперативно добре. Нетният лихвен доход за тримесечието е 58 млн. лв., което е лек ръст спрямо предходното тримесечие, но 8.3% спад на годишна база. Банката, както и другите на пазара, страда от свиващите се маржове вследствие на комбинацията от отрицателните лихви на централните банки и свръхликвидността в системата. В резултат приходите от лихви по кредити падат, докато разходите за привлечените депозити вече достигнаха естествени дъна.

Нетният доход от такси се покачва на годишна база леко с около 1.5 млн. лв. до 23.9 млн. лв. за тримесечието, но далеч не достатъчно, че да компенсира сериозно увеличаващите се административни разходи. За деветмесечието те достигат 158.2 млн. лв. при 148 млн. лв. година по-рано, като разликата идва най-вече от повечето плащания за външни услуги.

Активите на ПИБ се покачват за последните три месеца с 88 млн. лв. до 9.626 млрд. лв. Това й отрежда четвърто място по активи, което вероятно ще загуби след финализирането на сливането между Пощенска банка и "Пиреос". За тримесечието депозитите се покачват от 8.27 до 8.4 млрд. лв., което в по-голямата си част идва от фирмени наличности по сметки.

Обемът на кредитния портфейл остава почти без изменение като сума - от 5.86 се покачва на 5.87 млрд. лв., но продължава тенденцията на изменение в структурата му. Корпоративният портфейл не расте, а обезценките в него дори го свиват, но това се компенсира от ръстове при потребителските и ипотечните заеми. Капиталовите показатели също се подобряват, като особено следения от ЕЦБ базов капитал от първи ред (CET 1) се покачва от 14.5 на 15%. Това също е донякъде подпомогнато от еднократен ефект - капитализирането на печалбата от продажба на част от терена на Кремиковци, която влезе в отчетите за 2018 г.

С международно внимание

ПИБ, както и другата банка с констатиран недостиг при проверката на ЕЦБ - Инвестбанк, в момента изпълняват планове за попълване на капиталовите си буфери. От думите на финансовия министър Владислав Горанов през седмицата стана ясно, че във Франкфурт следят внимателно за реални действия на набелязаните мерки преди приемането на България в ERM II, което вероятно остава за следващата пролет. "ЕЦБ очаква напредък по капиталовите планове на двете банки, което ще ни отвори пътя към единния банков надзор", е казал той, цитиран от Mediapool.

На запитване на "Капитал" за напредъка на България и на банките по техните капиталови планове от ЕЦБ казаха, че изпълнението на последващите мерки след цялостната оценка е работа на българските институции и конкретно на БНБ и въпросите трябва да бъдат насочени към тях.

По-късно днес се очаква централната банка да публикува финансови данни към септември и за целия банков сектор.