Банки и финанси

Печалбата на банките до юли спада с 43% до 596 млн. лв.

Разходите за обезценка достигат 443 млн. лв. и вече надхвърлят начислените за цялата миналата година

Вече одобрените искания за разсрочване на кредити в рамките на мораториума са за над 9 млрд. лв.

Николай Стоянов

Вече одобрените искания за разсрочване на кредити в рамките на мораториума са за над 9 млрд. лв. © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Банковите резултати продължават да са под натиск и през юли, макар печалбата за самия месец - 81 млн. лв., да е над два пъти по-висока от тази за предходния. Това обаче се дължи основно на понижените разходи за обезценки с 47% до 63 млн. лв. За момента те се дължат не толкова на ръст на лошите кредити, какъвто не се усеща и благодарение на наличието на кредитен мораториум, а на провизирането на бъдещи загуби от банките. Реално влошаване на портфейлите се очаква с изтичането на шестмесечната отсрочка по лихви и главници в края на тази и началото на следващата година.

Сумарно за седемте месеца от началото на 2020 г. печалбата на банките е 596 млн. лв., докато миналата година за същия период тя вече надхвърляше 1 млрд. лв. Разходите за обезценка се удвояват до 443 млн. лв. и вече надвишават отчетените за цялата 2019 г. 430 млн. лв.

Лихвеният натиск

Освен индуцираното от корона кризата влошаване на портфейлите натиск има и върху приходите на банките. Нетният лихвен доход се свива вече пети пореден месец на годишна база, като за юли той 225 млн. лв. - с над 10 млн. лв. (или 4.4.%) по малко от юли 2019 г. Това е горе-долу колкото през предходните месеци.

При нетния доход от такси и комисиони след няколко месеца спад покрай замръзналата активност има възстановяване и той достига 94 млн. лв. - ниво малко над средномесечното за миналата година.

Друг ефект, чрез който в първото полугодие банките компенсираха спада, бяха приходите от дивиденти. Те вече са 182 млн. лв. и надхвърлят тези за миналата година. Почти целият ефект идва от двете най-големи банки по активи - Уникредит Булбанк и Банка ДСК. Първата получава печалбата от изнесеното й в отделно дружество потребителско кредитиране, а втората - натрупаните печалби от последните години в пенсионноосигурителната компания "ДСК-Родина". През следващата година обаче и двете е малко вероятно да получат съществен бонус по тази линия, така че без този изкривяващ ефект печалбата на сектора би била още по-свита.

Предвидимо кредитната активност остава потисната. Увеличават се кредитите за домакинства с 0.8%, или 196 млн. лв., движени основно от жилищното кредитиране. Същевременно фирмените кредити намаляват с 0.2%, или 67 млн. лв. Това също се отразява на рентабилността, тъй като досега новият бизнес беше основният инструмент на банките да компенсират свиващите се маржове.

Ефектът на мораториума

След като в средата на юли беше оповестено продължаване на сроковете за подаване на заявление за включване в кредитния мораториум, хората и фирмите получили отсрочка по задълженията си, растат, но предвидимо със забавен темп. В края на юли одобрените искания са за общо над 9 млрд. лв. спрямо 8.1 млрд. лв. в началото на месеца. Общо подадените заявления през месеца са за едва 284 млн. лв., което означава, че в голямата си част ръстът идва от забавено одобрение на стари искания от юни. Общо подадените заявления в края на юли са за над 10 млрд. лв., като няма детайлна информация каква част са получили отказ и каква още не са разгледани.

В голямата си част възползвалите се от възможността за разсрочване са фирмите - 6.9 млрд. лв., докато при домакинствата сумата е под 2.1 млрд. лв. Като бройка обаче одобрените искания при фирмите са малко над 14 хил., докато при домакинствата са 93 хил. Това обаче са кредитополучатели, докато броя отсрочени експозиции вероятно е по-голям (някои клиенти ползват по няколко кредитни продукта). Няма данни и каква част от тях са по ипотечни и каква по потребителски или други задължения, нито за това колко са поискали разсрочване само на лихви и колко и на главници.

Регулаторно облекчение

Добра новина за банките е, че въпреки усещащата се вече рецесия капиталовите им показатели се подобряват, и то с по около 2.7 процентни пункта. Съотношението на базовия собствен капитал достига 22.10%, а общата капиталова адекватност - 23.14%.

За това известен принос има задържането на печалбата за миналата година, след като БНБ забрани изплащането на дивиденти, а донякъде и капитализирането на ББР с цел да участва в увеличението на капитала на ПИБ.

Същественият ефект обаче идва от регулаторни облекчения на европейско ниво заради COVID-19 и по конкретно в Регламент 575 за капиталовите изисквания. "По силата на измененията за експозициите към централни правителства и централни банки, деноминирани във валута на друга държава членка, се прилагат по-благоприятни рискови тегла", поясняват от БНБ. Това на практика означава, че притежаваните от български банки ДЦК от други европейски държави временно не се приемат за толкова рискови и им се дава по-нисък коефициент. Голямата част от над 6.1 млрд. лв. спад на рисково претеглените експозиции на банките БНБ обяснява именно с това. Това счетоводно подобрение реално не прави банките по-стабилни, но им помага по лесно да отговорят на изискванията.