Печалбата на банките за април се свива с почти 60% до 60 млн. лв.
Данните показват рязък скок на лихвите и спад на обемите при новите потребителски кредити
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Отчетената от банките печалба за маркирания от извънредно положение и начало на кризата април е 59.5 млн. лв., което е с над 85 млн. лв. под постигнатото през същия месец на 2019 г. Сумарно за четирите месеца от началото на 2020 г. резултатът е 355.6 млн. лв., което е с 98 млн. лв., или 21.7%, под този за аналогичния период на предходната година.
Засега понижението не се дължи толкова на лоши кредити вследствие на пандемията или започващата рецесия - макар да има ръст на разходите за обезценка, за слабия резултат допринасят и други фактори.
Анатомия на печалбата
Един от факторите, влияещи за спада, е потиснатата кредитна активност. Досега растящите портфейли от отпуснати заеми успяваха да компенсират свиващите се лихвени маржове и да увеличават нетния лихвен доход. Втори пореден месец обаче той се свива леко и в номинално изражение.
Отделно за април банковата система отчита и чувствително по-ниски приходи от такси и комисиони - 71.7 млн. лв. при 90 млн. лв. през март и над 96 млн. лв. през април 2019 г. Това също може да се отдаде на стагнацията около мерките срещу вируса, които блокираха много бизнеси и доведоха до по-малко банкови и картови разплащания. По-малкото ново кредитиране, което е съпътствано с много еднократни такси, също допринася, като и по-принцип от края на миналата година банковите приходи по еврови преводи бяха административно понижени. Резултатът е най-ниско ниво на месечни приходи от такси за системата от началото на 2016 г.
Все пак значителен принос за спада имат разходите за обезценки, които за четирите месеца до края на април са 191 млн. лв. при 110 млн. лв. преди една година. За първото тримесечие Уникредит Булбанк отчете загуба, донякъде обяснена именно с повечето провизии заради влошаващата се макроикономическа перспектива.
Най-видимият ефект
Ако някъде ясно личат първите проявления на кризата, то е в данните за потребителското кредитиране от лихвената статистика на БНБ. Лихвите по новоотпуснати левови потребителски заеми скачат с над два процентни пункта от 7.66 на 9.72%. А ако се гледа годишният процент на разходите, където се отчитат и всички съпътстващи такси и разходи, ефектът е още по-значим - от 9 на 12.09%. По принцип лихвените нива в този сегмент са волатилни и движени от промоции и кампании, но чак такива амплитуди са рядкост. Сходни нива за последно статистиката отчита през 2015 г.
Ръстът на лихвите е съпътстван с рязък спад на обемите - за април графата "нов бизнес" при левовите потребителски заеми показва едва 219 млн. лв. при 438 млн. лв. за март. А средномесечните новоотпуснати заеми през 2019 г. са за над 480 млн. лв.
Обясненията за резките движения при потребителските кредити могат да се търсят по няколко линии. От една страна, логично при задаваща се криза, растяща несигурност за доходите и увеличаваща се безработица банките калкулират тези рискове в цената. А те са особено изявени при потребителските заеми, които в огромната си част са необезпечени и съответно, като станат необслужвани, носят най-големи загуби. Затова и разумната консервативна политика предполага повече внимание при одобряването на нови кредити.
А, от друга страна, не е тайна и че потребителските кредити масово бяха използвани от някои банки за дофинансиране на жилищни кредити. Добрата практика изисква при ипотека клиентът да финансира част от имота със собствени средства, но при липсата на спестявания за самоучастие досега беше възможно и цялата покупка да се плати с комбинация от жилищен и потребителски кредит. Сега предвид очакваното охлаждане на имотния пазар и повечето рискове вероятно много банки прекратяват тази практика и това води до спад на обемите потребителски кредити.
Иначе при жилищните кредити също има спад на новите договори, но доста по умерен - от 319 млн. лв. през март на 261 млн. лв. през април. Лихвите тук обаче не се покачват, а дори леко падат до ново рекордно дъно - 2.85%, както и най-нисък исторически отчетен ГПР - 3.13%. При фирмените също има спад на обемите, но не извън обичайните граници, като там често колебанията са съществени, движени от единични големи сделки, така че от отделен месец още по-трудно могат да се вадят заключения.
Депозитно спокойствие
От другата страна на банковите баланси засега няма тревожни индикации. Депозитите продължават да нарастват с темп около обичайния. Конкретно за април покачването е с 658 млн. лв., което идва основно от домакинствата - 561 млн. лв. За банките това е добра новина, тъй като в следващите месеци кризата и обявеният кредитен мораториум ще доведат до спад на лихвените постъпления и това ще почне да изяжда от ликвидността им. Засега обаче не изглежда по тази линия да се очертават притеснения - регулаторно следеното отношение на ликвидно покритие на банковата система се увеличава през месеца от 261% до 291.8%. По регламент за всяка банка то не бива да пада под 100%, но предвид невъзможността на БНБ да действа като кредитор от последна инстанция в България традиционно се поддържат доста по-високи нива.
В резултат от привлечените депозити и от постигнатата печалба активите се покачват с 683 млн. лв. на месечна база до 115.8 млрд. лв.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.