Печалбата на банките за септември се стопи до под 16 млн. лв.
От началото на годината положителният резултат на сектора е 702 млн. лв., което е почти 45% спад на годишна база
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Финансовият резултат на банковия сектор продължава да усеща ефектите на корона кризата и през септември. Само за месеца печалбата сумарно за целия пазар е 15.7 млн. лв., което е най-ниско ниво от три години насам. За цялото трето тримесечие печалбата е 187 млн. лв. при 219 млн. лв. през второто, когато големи части от икономиката бяха временно затворени. А с натрупване от началото на годината плюсът е 702 млн. лв. при 1.27 млрд. лв. за същия период на 2019 г.
Това се дължи най-вече на повечето разходи за обезценки. Те скачат до 627 млн. лв. за деветмесечието при 348 млн. лв. за януари - септември 2019 г. и 447 млн. лв. за цялата минала година. Спадове обаче има и при основните приходоизточници - нетният лихвен доход на годишна база се понижава с над 5% до 1.97 млрд. лв., а този от такси и комисиони - с над 8% до 758 млн. лв. По двете линии сумарно ефектът е 175 млн. лв. по-малко приходи.
Добър и лош прочит
Данните дават възможност както за позитивно, така и за негативно тълкуване. От една страна банките все пак засега остават на плюс. За деветмесечието всички институции с изключение на сравнително малкия клон BNP Paribas, отчитат печалба. Ако се гледат резултатите само за трето тримесечие, губещите са едва 6 при 8 през второто.
Положително е и че банките видимо не изпитват ликвиден натиск, като депозитите и на фирми, и на домакинства продължават да растат устойчиво - вероятно до голяма степен резултат на трупане на ресурс за черни дни.
Лошата новина е, че добрата картина вероятно е благодарение на задържащия ефект от кредитния мораториум. В месеците от началото на кризата заеми за над 9 млрд. лв. получиха възможност да не правят вноски за до шест месеца, без това да се брои за просрочие. Сега тези полугодишни отсрочки започват да свършват и хиляди фирми и граждани ще трябва отново да започнат да обслужват кредитите си.
Така същинската вълна просрочия и формиране на лоши кредити може тепърва да се очаква, а досегашният скок на обезценките са предимно провизии за очаквани загуби. Още повече че с разгръщането на втората вълна на пандемията, не е изключено икономиката да пострада повече от текущите прогнози.
Отново рокада на върха
След като бяха замръзнали през второто тримесечие за третото, активите се повишават с почти 4 млрд. лв. до 119.2 млрд. лв. Това представлява 6.9% ръст на годишна база и 3.4% на тримесечна.
Над 1.2 млрд. лв. от този ръст идват от Уникредит Булбанк, което отново я изстрелва до лидер на пазара. Нейните активи за пръв път надхвърлят 23 млрд. лв. Банка ДСК, която за кратко след вливането на Експресбанк в нея стана номер 1 в страната в средата на 2020 и въпреки 382 млн. лв. повече активи към септември остава втора с 22.3 млрд. лв.
Краят на мораториума
Данните на БНБ показват и че вече мораториумът за първите кредити изтича. "Спрямо 31 август 2020 г. общият брой на одобрените искания от предприятия и домакинства е намалял с 2267, а брутният размер на одобрените задължения, обект на частния мораториум, спада с 48 млн. лв.", пише в месечния обзор на състоянието на банковия сектор на БНБ. Обяснителната бележка за спада от централната банка е, че понижението се дължи на доброволно отказалите се кредитополучатели, първоначално подали молба за ползване на възможностите на мораториума, и на онези, за които гратисният период по мораториума е изтекъл.
Вече нови заявления за включване на мораториума не се приемат, а към април одобрените такива бяха за 3.4 млрд. лв., което означава, че следващия месец вероятно подобен обем кредити ще излязат от фризера и ще трябва отново да бъдат обслужвани.
Повече по темата в петъчния брой на "Капитал"
1 коментар
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.