БНБ започва да събира надзорни такси от банките от 2021 г.

Централната банка планира да наема още служители в звената за надзор и преструктуриране

Николай Стоянов

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

БНБ възнамерява да премине към модела на ЕЦБ на финансиране на надзорната си дейност, като ще събира такси от търговските банки за целта. Това става ясно от съвместна публикация на подуправителите на БНБ Радослав Миленков и Калин Христов в тримесечния бюлетин на Асоциацията на банките в България. Тя е посветена на промените покрай сключеното тясно сътрудничество между БНБ и ЕЦБ и участието в Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране.

Новият модел се планира да се въведе от 2021 г., но засега няма детайли за това как ще се определя размерът на таксите.

Разход за банките, разход за клиентите

"Досега дейностите по осъществяването на банковия надзор и работата, свързана с преструктуриране на банки, бяха финансирани чрез монетарния доход на БНБ. От 2021 г. БНБ преминава към принципа на ЕЦБ и ЕСП за финансиране на съответните дейности чрез събирането на такси от кредитните институции", съобщават двамата подуправители.

Решението не е неочаквано, тъй като така или иначе банките вече ще започнат да плащат такси за ЕЦБ. Те обаче са в пъти по-големи за значимите банки, които са под прекия надзор на Франкфурт. В България това са пет институции: Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, Пощенска банка и Райфайзенбанк.

За всички останали банки в България ЕЦБ също събира надзорни такси, но те са доста по-скромни, като това би създало неравнопоставеност на пазара. Затова и вероятно БНБ ще подходи аналогично и ще събира по-съществени такси от банките, които тя надзирава пряко.

Това важи огледално и за Единния съвет за преструктуриране, който също определя такси за покриване на административните разходи, свързани с упражняването на функциите и задачите си. В България няма отделен орган като БНБ изпълнява и тези функции за по-малко значимите банки.

Допълнителните разходи за банките потенциално са допълнителна тежест за тях в условията на свиващи се печалби при настоящата криза. В дългосрочен план обаче обичайно те под една или друга форма се пренасят към крайните клиенти чрез по-широк лихвен спред или по-високи такси.

И едно временно облекчение

Отделно от това обаче банковите баланси догодина може да получат бонус по друга линия - по-ниски или нулеви вноски за Единния фонд за преструктуриране (ЕФП). Досега в българския фонд бяха събрани 700 млн. лв., а след влизането в "банковия съюз" в европейския са преведени малко над 81 млн. евро. "Сумата е определена с решение на ЕСП от 18 септември 2020 г. и представлява първоначална вноска в ЕФП равна на сумата, която би била прехвърлена от Република България, ако участваше в ЕНМ и ЕМП, считано от 2016 г. - годината, в която започва да се прилага споразумението", поясняват Христов и Миленков.

"След извършения превод средствата, останали в подфонда за набиране на вноските на кредитните институции, ще се приспадат от задълженията на институциите за бъдещи вноски в ЕФП, но не могат да се използват пряко за финансиране на преструктурирането на кредитните институции, осъществяващи дейност в България", обясняват още те.

Това би трябвало да означава, че в БНБ са останали 540 млн. лв., които ще се превеждат поетапно към ЕФП, а банките ще могат да не правят вноски поне няколко години. За 2020 г. БНБ им беше определила обща вноска за цялата система 157.9 млн. лв. Друга опция е за сметка на този "спестен" разход за следващите години БНБ да определи по-висока вноска за Фонда за гарантиране на влоговете, който след изплащането на близо 3.7 млрд. лв. депозити на клиентите на фалиралата КТБ е "на нула" - има около 1.17 млн. лв. активи и също толкова задължения към МБВР и ЕБВР.