Пазарът на необслужвани вземания се възстановява от ковид кризата

Спад в дела на хората, които не могат да плащат дълговете си, и растящ брой хора, които ги погасяват, за да изтеглят по-изгодни банкови заеми, отчитат от "Фронтекс интернешънъл"

Мария Иванова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Постепенно възстановяване на пазара на необслужвани вземания до нивата отпреди пандемията, подобряване на профила на кредитополучателите и все по-активна роля на т.нар. колекторски компании във финансовия сектор. Това са част от основните характеристики на пазара на просрочени задължения през изминалата година, очертани от изпълнителния директор на специализираната в управление на вземания компания "Фронтекс интернешънъл" Лилия Димитрова.

Интересна тенденция е и растящият брой потребители, които бързат да погасят задълженията си, за да могат да изчистят кредитното си досие и да изтеглят по-изгоден банков кредит. Самите банки пък са все по-склонни да продават на външни компании необслужваните си заеми, вместо само да ги възлагат за събиране, отбелязва Димитрова, която е и зам.-председател на Асоциацията за управление на вземанията.

Сигнали за стабилизиране

След трудната за сектора 2020 г. заради сътресенията, причинени от корона кризата, през 2021 г. вече се наблюдава възстановяване на предпандемичните нива както по отношение на поведението на потребителите и степента, в която погасяват задълженията си, така и по линия на обемите на изкупения от колекторите дълг. Така например делът на хората, които не могат да плащат, намалява двойно през изминалите 12 месеца спрямо предходната година, а все по-малко потребители търсят от кредиторите си отстъпки, отбелязват от "Фронтекс интернешънъл".

"След изтичането на мораториума върху потребителските кредити станахме свидетели на разумно потребителско поведение и стремеж на клиентите да се справят успешно със задълженията си. През 2021 г. плащанията нарастват и като абсолютен, и като среден размер, а хората все по-рядко прибягват до отстъпки, за да погасят изцяло своите кредити", посочва Лилия Димитрова.

Данните на компанията сочат, че ако през 2020 г. над 30% от потребителите са били в реална невъзможност да плащат, то към края на 2021 г. делът им намалява до 14%. Леко понижение е отчетено и при дела на хората, които декларират нежелание да покриват месечните си вноски - от 18% през ноември 2020 г. до 17% към края на 2021 г.

Ефектът от постепенното възстановяване на икономиката от пандемичната криза и по-предвидимата среда се вижда и числата за това колко от потребителите са поискали от колекторската компания някаква отстъпка - намаляване на дължимата сума, разсрочване за по-дълъг период и т.н. - за да могат да изплатят дълговете си. Така, ако през 2020 г. общо 23.6% от пълните погасявания са били след поискана и направена отстъпка, то за 2021 г. този дял намалява до 10.2%, което според дружеството говори недвусмислено за финансово стабилизиране на потребителите.

Скъсване с лошото кредитно минало

Данните от началото на 2022 г. също дават знак в тази посока - през януари средната вноска, която клиентите на "Фронтекс интернешънъл" са правили, е била с около 13% по-висока в сравнение с ноември 2020 г.

"Отчетохме изключително силни януари и февруари, което е нетипично за традиционно трудните първи месеци на годината. Един от факторите за това е новият тип поведение, което наблюдаваме - немалко потребители бързат да изчистят задълженията си, за да си осигурят добро кредитно досие. Това им позволява да изтеглят нов заем от банка на изгодните в момента условия", посочва Лилия Димитрова.

По думите й илюстрация за тази тенденция се открива и в статистиката на БНБ, от която се вижда, че през миналата година темповете на нарастване на банковото кредитиране изпреварват тези на небанковото. Всъщност, според данните на регулатора към края на 2021 г. общият обем на предоставените от банките потребителски заеми расте с 11.4% на годишна база, докато при финансирането, което отпускат компаниите за т.нар. бързи заеми, нарастването за същия период е с близо 15%. Тук обаче трябва да се има предвид, че потребителското кредитиране на най-голямата банка в страната - Уникредит Булбанк, всъщност е отделено в специално, небанково дружество.

С по-добрата платежоспособност на клиентите мениджърът на "Фронтекс интернешънъл" обяснява и наблюдаваното от компанията увеличаване в средния размер на задълженията - до 2682 лв. общо за страната към настоящия момент, в сравнение с 2218 лв. в края на 2020 г. Логиката е, че по-добрият профил на клиентите им позволява да получат и по-големи по размер кредити, коментира Димитрова.

От възлагане към продажба

Зам.-председателят на Асоциацията за управление на вземанията отчита също, че секторът се превръща във все по-важен играч на пазара на задължения, като все повече хора погасяват дълговете си не към оригиналния си кредитор, а към специализирано дружество за управление на вземания. Зад това стои промяна в поведението на самите банки, които са все по-склонни да продават портфейлите си с необслужвани вземания, за да разчистят балансите си, вместо просто да ги възлагат за събиране на външна компания. При това тези продажби се случват на все по-ранен етап.

"Банките преразгледаха кредитната си политика и стратегията си за събиране на вземанията и започнаха все по-рано да продават портфейли със задължения към нас", посочва Лилия Димитрова. Така, ако доскоро колекторските компании са купували от финансовите институции пакети от доста стари задължения, несъбрани с години, то сега, по думите й, предлагането е предимно на портфейли с просрочия от година-две до три. "Включително има портфейли, които са на много нисък брой дни, а не години просрочие", отбелязва тя.

Българският пазар не е встрани от глобалния тренд.
През януари например от Пощенска банка отчетоха, че към края на 2021 г. вече 85% от транзакциите на клиентите им са се случвали в онлайн среда спрямо 15%, направени в клон.
За сравнение, в началото на същата година съотношението е било 77% на 23%.

Същевременно, въпреки че все по-често се купуват такива сравнително нови задължения, за компаниите от сектора сериозен проблем остава това, че като цяло получават директна връзка с едва 10-20% от длъжниците в даден портфейл. Останалите 80-90% са на практика неоткриваеми, тъй като прибягват до различни "вратички" като смяна на телефони и адреси, за да се укрият от кредиторите си. А липсата на единна информационна система с всички тези данни за клиентите спъва работата на колекторските дружества и ги принуждава да търсят вземанията по съдебен ред - което не само удължава процеса, но и води до покачване на дължимите суми.