Годишният ръст при фирменото кредитиране се ускорява до близо 8%

За уязвимости в средносрочен план по отношение на жилищния пазар в България предупреди и Европейският съвет за системен риск (ЕССР), който препоръча освен настоящите капиталови мерки (т.е. повишаването на буферите) БНБ да започне да използва и мерки, които са насочени директно към потребителя - каквато е например въвеждането на таван на съотношението на обема на отпуснатия кредит към стойността на обезпечението (т.нар. loan-to value, или LTV съотношение). От централната банка се съгласяват с оценката за уязвимостите на пазара, но смятат, че предприетите до момента мерки са адекватни и достатъчни.

Самите представители на банковия сектор, поне към края на изминалата година, демонстрираха относително спокойствие, въпреки предупрежденията на БНБ както по отношение на опасността от кредитен бум, така за опасността от продължителна инфлация. На този фон прогнозите им бяха за предвидима 2022 г. с ръст на кредитирането и ниски лихви. Войната в Украйна обаче със сигурност ще окаже някакво отражение и в банковия сектор с оглед на рисковете от вторични трусове върху местната икономика и компании, което ще накара финансовите институции като минимум да са особено бдителни и вероятно превантивно да провизират част от рисковете.

Засега обаче това по-скоро не е особено ясно изразено. Действително, в първите два месеца на годината паричната статистика отчита задържане на ускорението при жилищните кредити и дори минимален спад в обемите през януари, но данните за март показват рекордно номинално нарастване - с 244 млн. лв.

Междувременно числата от последните месеци все по-ясно очертават сходна тенденция на ускорение и в потребителското финансиране - ако средно за миналата година отпуснатите обеми бяха от порядъка на 120 млн. лв. месечно, то само за първите три месеца на 2022 г. вече говорим за средно по 130 млн. лв. При това трябва да се има предвид, че по антиковид мярката за безлихвени заеми през ББР вече не се отпускат нови обеми. А също и че при най-голямата по размер банка на пазара - Уникредит Булбанк, тази дейност е изнесена в специално небанково дъщерно дружество за потребителски заеми.

От началото на тази година активизирането е все по-видимо и във фирменото кредитиране. Отчетеният към края на март годишен ръст от 7.91% е рекорден от 2009 г., но ускорението се чете и в данните за номиналния ръст на обемите. При това като се отчете характерната за сегмента особеност, че в него числата са силно волатилни и често могат да бъдат изкривени от единични големи сделки, както и от продажби на пакети лоши заеми. Дори и така обаче, средномесечно през 2021 г. портфейлът от корпоративни кредити на банките е растял с по 136 млн. лв., като през втората половина на годината числото е над два пъти по-високо - средно 288 млн. лв. ново финансиране за бизнеса на месец. А от началото на 2022 г. показателят скача още по-осезаемо и средно за трите месеца е по близо 439 млн. лв.

Намаляването на лошите кредити продължава

На фона на растящите обеми отпуснати заеми, паричната статистика на БНБ показва запазването на тенденцията на спад на дела на тези от тях, които не се обслужват редовно - т.е. качеството на банковите портфейли продължава да се подобрява. Така, към края на първото тримесечие делът на лошите и преструктурирани кредити (данните в паричната статистика се различават от тези за надзорни цели) се понижава до 5.9% при 6% в края на февруари и 7.77% през март 2021 г. В номинално изражение все още става дума за заеми за над 4 млрд. лв., като разпределението по сегменти е почти 2.5 млрд. лв. фирмени, 1.1 млрд. лв. потребителски и 427 млн. лв. жилищни.

За момента данните не показват обръщане на посоката вследствие на мораториума заради пандемията от COVID-19, по силата на който фирми и домакинства получиха възможността да поискат отсрочване на вноските по заемите си. До края на 2021 г. кредитополучателите, които се възползваха от тази опция, можеха да не правят плащания по лихви или главници, като въпреки това задълженията им не се водеха необслужвани. От началото на тази година обаче те вече би трябвало да са се върнали към редовното погасяване на вноските си, а ако продължават да имат проблеми с обслужването, банките ще трябва или да преструктурират тези проблемни вземания, или да ги прекласифицират като просрочени - което потенциално би се проявило в статистиката с известен лаг заради регулаторните срокове, в които дадена експозиция се обявява за просрочие.

При депозитите темповете на нарастване се движат разнопосочно в отделните сегменти. Към март 2022 г. ускорението при спестяванията на домакинствата продължава да се забавя, като за месеца обемът им расте с 6.5% на годишна база, в сравнение с ръст от 7.3% през февруари и 9% към края на 2021 г. В номинално изражение към края на първото тримесечие те са общо 66.9 млрд. лв. При депозитите на фирмите вложенията в банките растат с 13.3% на годишна база през март до 33.9 млрд. лв., спрямо увеличение с 10.1% месец по-рано и с 8.5% през декември 2021 г. Общо за неправителствения сектор годишният ръст на депозитите към март е с 9.8% до 105 млрд. лв., при 8.5% за февруари и 9.1% в края на 2021 г.