Новата давност за вечните длъжници

"Безспорно е, че "вечният длъжник" е проблем, който отдавна трябваше да се разреши, но дискусията по тази тема най-често се изкривява в посока чий интерес да бъде защитен в по-голяма степен - на кредиторите или на длъжниците, без да се съобразява защо изобщо се е стигнало до феномена "вечен длъжник", както и че има всякакви видове кредитори и длъжници - добросъвестни и недобросъвестни", коментира адвокат Анастас Пунев, доктор по граждански процес към Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Според него този проблем ясно се вижда от липсата на елементарен анализ за това колко точно лица могат да попаднат в категорията "вечен длъжник", както и какви ще са загубите за кредиторите, ако бъде приет този закон. "Нещо повече - макар на първо четене да беше отстранен проблемът с давността по време на съдебния процес срещу длъжника, остана приложението на новия текст спрямо заварените случаи, а това е типичен пример за нарушение на оправданите очаквания на кредиторите, което е възможно да бъде прието за противоконституционно", допълва още той.

Уж се съобразихме

Законопроектът на Искрен Веселинов от ВМРО и група депутати, сред които и лидерът на НФСБ Валери Симеонов, беше внесен още през лятото и предизвика първа порция остри реакции. След като мина първо четене, остана на трупчета, докато миналата седмица на изненадващо заседание на правна комисия беше приет почти без дебат, макар и с известни корекции. По същество обаче логиката му остава и нещо повече - придава му се и изрично обратно действие за заварените случаи. Предвижда се поправката да влезе в сила три месеца след обнародването й, което ще рече, че някъде в началото на годината банки, доставчици на комунални услуги, колекторски фирми и всякакви други кредитори може да се наложи ударно да отпишат дългове на хиляди свои стари неизрядни клиенти.

От БСП отправят известни критики, че не разбират защо се бърза и че може да има "тежки и сериозни последици", но с неколкократно натъртване, че въпреки това ще подкрепят текстовете. Според председателстващия заседанието на комисията Христиан Митев (НФСБ) притесненията и негативните становища са били отчетени и депутатите са се съобразили с тях, като са предвидили десетгодишният срок да не тече по време на съдебните дела, като са постигнати "добри и балансирани текстове".

Изглежда обаче, това не е точно така, защото, след като комисията в тридесетминутнo блицзаседание прие текстовете на второ четене, последва нова вълна негативни становища от секторни асоциации и работодателски организации. Висшият адвокатски съвет обяснява, че противно на споменатото в заседанието не е участвал в изготвянето им и не ги намира "нито за добри, нито за балансирани". Според адвокатурата проблемите са най-общо в две направления. От една страна, така предложените текстове не са решение на причините за създаване на "вечни длъжници" - те въобще не се съобразяват с това дали те са били добросъвестни, а сроковете са прекалено скъсени. Спирането те да текат, докато има дело за установяване на вземането, не решава проблема, тъй като събирането му обичайно е съпътствано и с много други времеемки процедури (отменителни искове, претенции на трети лица и др.). Отделно самите текстове са пълни с неясноти, а в частта, която засяга заварените случаи, са противоконституционни.

Очаквано остро против са компаниите, които се занимават с изкупуване на вземания. Те реално имат цели портфейли с лоши кредити, много от тях формирани още при световната финансова криза (2008-2009 г.), които могат практически за миг да изчезнат. Освен по същество тяхната от Асоциация на колекторските агенции в България (АКАБ) се оплакват и по процедурата на провеждане на извънредно заседание на правната комисия (свикано с няколко часа предизвестие, докато председателят ѝ е в болница и без всички налични документи), което според тях е нередовно и не им е дало възможност да присъстват и да изразят становището си. Отделно те изразяват и познатите критики по същество.

Отделно от АКАБ негативно становище изпраща и "С.Г. груп" - най-голямото дружество, което не членува в нея, което в голямата си част се припокрива дословно с това на асоциацията. Те искат повторно провеждане на заседанието на комисията, но депутатите явно нямат такова намерение, защото промените вече фигурират като точка за пленарното заседание днес, където може да бъдат приети окончателно.

Малка промяна, големи ефекти

Новият текст е реално само един допълнителен член от няколко изречения в Закона за задълженията и договорите, но последиците от него вероятно ще са доста мащабни. Една от основните критики към така предложената "абсолютна давност" е, че тя не отчита евентуалните икономически ефекти. Със сигурност наличието й създава допълнителен риск за кредиторите, което в общия случай означава, че те ще искат по-голямо възнаграждение. В превод - поправката ще оказва натиск за покачване на лихвите по кредитите.

Не е правен и някакъв дори опит за разчет за колко лица и за какви суми става въпрос, които ще трябва да бъдат отписани от кредитори. В някои от становищата се загатва очакване промяната да има негативен ефект върху банковата стабилност. Дори те да са преувеличени, със сигурност ще се понесат известни загуби. Още по-съществено е обаче, че тя може да блокира в голяма степен вторичния пазар на вземания. "Елиминирането на сектора за събиране и изкупуване на вземания в България ще застраши стабилността на финансовата система, особено на фона на очакваната вълна от нови необслужвани заеми в резултат на икономическата криза, предизвикана от COVID-19, и нарастващия дял на лошите кредити - тенденция, която вече засяга банките в цяла Европа. Това ще остави банките и небанковите кредитори в България без партньор в управлението на просрочените кредити, водейки до ограничаване в кредитирането, а това неизбежно ще засегне всички домакинства и бизнеса и ще намали достъпа до капитал и средства", обяснява Ерик Йонсен, главен изпълнителен директор на B2 Holding, собственикът на един от лидерите на местния пазар, "Агенция за събиране на вземания".

Друго очаквано последствие е при дадените три месеца отсрочка за влизане в сила на промените сега, насред пандемия и икономическа криза, кредиторите да се активизират с всякакви средства да събират вземанията. Включително и да последва лавина дела, които да затлачат съдилищата.

Не на последно място промените едва ли ще имат ефект, защото законодателят предвижда давността да не се прилага в случай на отсрочено или разсрочено задължение. Това вероятно ще накара кредиторите да търсят начин да "разсрочват" вземанията си, за да заобиколят давността.

Какво е решението

Основният проблем с промените, твърдящи премахването на "вечния длъжник", е, че не правят разлика между добросъвестни и недобросъвестни кредитори и длъжници. Разпоредбите ще важат както за банки, така и за фирми за бързи кредити и за всякакви лихвари на ръба на закона. А също и както за хора, които взимат кредит с идеята да не го връщат, така и за такива, които са изпаднали в невъзможност да си погасяват задълженията поради социални причини.

Ето защо решението е въвеждането на процедура за личен фалит, която ще даде възможност всеки случай да бъде преценяван поотделно (от съдия) и всеки гражданин да получи възможност за втори старт в живота. България е единствената държава в ЕС, която не е въвела подобен механизъм, противно на политиката на ЕК за насърчаването на подобно законодателство.

"В европейските държави, използвани като оправдание за приемане на новия чл. 112 ЗЗД, съществува и процедура по личен фалит, при която разликите между отделните лица може да се вземат предвид - включително чрез налагане на определени рестриктивни мерки спрямо длъжника, както и окончателно уреждане на отношенията между длъжника и всичките му кредитори", коментира адв. Анастас Пунев.

В края на октомври от "Обединени патриоти" внесоха проект за личния фалит, но до този момент той не е намерил път в законодателната програма. Такъв проект беше внесен и през 2017 г. (отново от патриотите) и имаше същата съдба. През 2015 г. такъв проект бяха изготвили от АБВ. Подобни инициативи имаха бившият (Мая Манолова) и настоящият омбудсман (Диана Ковачева).

Адвокат Пунев обобщава: "У нас обаче личният фалит периодично се появява като тема и изчезва, тъй като изисква по-сериозен законодателен капацитет." Законодателният капацитет обаче изключва законодателен популизъм като въвеждането на абсолютната давност.