Банки и финанси

Дигиталното бъдеще на банките

Обхватът на банковите дейности, които могат да се извършват дистанционно, трайно се разширява, а преживяването за потребителя се превръща в основна валута

Мария Иванова

Shutterstock © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Колко често през последната година сте влизали в банков клон? На мен лично ми се случи точно веднъж, при това не за да банкирам - посетих го, за да актуализирам данните за личната си карта, след като я поднових.

Факт е, че все по-голяма част от дейностите, които само допреди няколко години неизменно бяха свързани с посещение на банката, днес стават дистанционно - с няколко клика на мишката или с няколко скролвания на екрана на смартфона. А наричаните доскоро алтернативни канали вече играят все по-съществена роля за финансовите институции. Развитието на новите технологии дойде с потенциала да преобърне изоснови банковата индустрия, а коронавирусната пандемия от последните две години само катализира този процес.

Отиват ли си клоновете?

Според проучване на Economist Intelligence Unit (EIU) по поръчка на софтуерната компания Temenos, представено през юни 2021 г., две трети (65%) от банкерите смятат, че клоново базираният модел на банкиране ще "умре" в рамките на следващите пет години. За сравнение, само преди четири години делът им е бил 35%. Изследването е проведено в периода февруари-март 2021 г. сред 305 банкови мениджъри от цял свят и реално отразява и ефекта от пандемията върху сектора - с въвеждането на локдауните през пролетта на 2020 г. банките бяха принудени да реагират много бързо и да преструктурират значителна част от дейността си, за да предоставят на клиентите си възможността да извършват дистанционно голяма част от ежедневните си банкови операции. В последвалите месеци дори с разхлабването на ограниченията значителна част от потребителите не се завърнаха в клоновете - просто защото откриха или започнаха да свикват с удобството на това да банкират онлайн или през мобилните си устройства.

Българският пазар не е встрани от глобалния тренд. През януари например от Пощенска банка отчетоха, че към края на 2021 г. вече 85% от транзакциите на клиентите им са се случвали в онлайн среда спрямо 15%, направени в клон. За сравнение, в началото на същата година съотношението е било 77% на 23%. Броят на транзакциите през мобилното банкиране пък расте с 50%. Няколко месеца по-рано, през октомври, от Уникредит Булбанк обявиха близо 30% ръст на потребителите на мобилното им банкиране за последната година. През лятото от Райфайзенбанк (България) отчетоха двойно увеличение на сметките, които клиентите им са открили дигитално, без да посещават офис, както и над 15% ръст в плащанията с телефон чрез дигитален портфейл през 2021 г. Съобщения в този дух идват практически от всички банки на пазара.

Тренд с предистория

Коронавирусът обаче само даде тласък на тенденция, която беше започнала да се оформя години по-рано. Когато преди година най-голямата ритейл банка в еврозоната Santander обяви решението си да затвори една пета от клоновете си, зам. главният й изпълнителен директор Тони Престидж коментира пред BBC, че в двете години преди COVID-19 броят на транзакциите в банкови клонове се е свил с една трета - след което са намалели наполовина по време на локдауните през 2020 г.

Според 65% от банкерите по света клоново базираният модел на банкиране ще "умре" в рамките на следващите пет години.

Причините за миграцията от клоновете към електронното банкиране са много и разнообразни. Не е тайна например, че поддръжката на (голяма) клонова мрежа е скъпа - а изпилените лихвени приходи на банките през последните години допълнително засилват стремежа им за оптимизиране на разходите, включително чрез намаляване на броя на клоновете. В тази посока е и водената от години политика на финансовите институции да стимулират използването на електронните канали от потребителите чрез по-ниски такси за транзакциите в сравнение с тези, събирани в банков клон. Консолидацията в сектора също оказва влияние - по правило сливанията между банки са съпътствани от закриване на дублиращи се офиси. И не на последно място, има го и ефекта на набиращия сила тренд към устойчива икономика и търсенето на "по-зелени" бизнес модели.

Все повече онлайн

Преориентирането на самите потребителите към технологичните решения, предлагани от банките, също е все по-видимо. Трендът към дигитализация започна, ако щете, още с навлизането на картовите разплащания, които все по-осезаемо заемат място в ежедневието на хората за сметка на плащанията в брой. По данни на БНБ през последните пет години броят на банкоматите в България неизменно се свива - ако през 2016 г. те са били общо 5751 за цялата страна, към средата на 2021 г. вече са 5340. Същевременно POS терминалите се увеличават, при това с доста по-бързи темпове - от 86.7 хил. до почти 109 хил. за същия период.

Аналогично расте и броят на плащанията с карта - през 2016 г. те са били 72.2 млн. за общо 4.1 млрд. лв., докато през 2020 г. увеличението е над два пъти - до общо 169.4 млн. транзакции на стойност 9 млрд. лв. А само за първата половина на 2021 г. статистиката отчита 106.2 млн. транзакции в страната за общо над 5.7 млрд. лв. Огромната част от тях все още се случват на POS терминали, но бурният ръст е факт и при тези, които се извършват онлайн - ако за цялата 2020 г. през интернет са инициирани общо 30.8 млн. картови плащания за 2.7 млрд. лв., само за първите шест месеца на 2021 г. данните на БНБ показват 21.6 млн. транзакции на стойност близо 1.9 млрд. лв.

Официална, обща за цялата страна статистика за това колко хора банкират през дигитални канали и каква част от отношенията на банките с клиентите им вече се случва дистанционно няма. Но е факт, че реално всички играчи на пазара залагат на развитието на дигитални продукти и услуги, като тази тенденция също е глобална - проучването на EUI установява, че две трети от банките (65%) смятат новите технологии за най-важния двигател на промяната за следващите четири години, докато преди три години делът им е бил 42%.

FinTech Summit 2022

Какво е бъдещето на финансовите технологии, какви са възможностите, но и предизвикателствата на този силно растящ пазар. По тези и много други теми и въпроси ще дискутират експерти, визионери, иноватори, представители на компании от страната и чужбина, както и на централната власт и регулаторите по време на FinTech Summit 2022, която ще се проведе в София на 24 март. Конференцията се организира за пета поредна година от "Капитал", в партньорство с F27. Повече за конференцията може да научите тук.

Така обхватът на банковите дейности, които потребителите могат да извършват дистанционно, трайно се разширява. Ако допреди няколко години все още прохождащите сайтове за електронно банкиране служеха основно за проверка на наличността по сметката (или сметките) на потребителя и евентуално за правене на преводи (ако изрично сте заявили активно банкиране), сега вече и през мобилните телефони могат да се откриват (и закриват сметки), да се заявява издаването на карти, да се кандидатства за кредит, да се разкриват депозити, да се правят инвестиции.

Все повече банки разработват и собствени дигитални портфейли за мобилни разплащания и/или дават на клиентите си възможност да използват дебитните и кредитните си карти с други виртуални портфейли като Google Pay и Apple Pay. А възможностите дори не се изчерпват само с традиционни банкови продукти и услуги - сред опциите в различните банки са например купуването на винетки през мобилното приложение или сключването на застраховки.

Всичко това дава някакви очертания и на бъдещето на банкирането - в което преживяването за потребителя се превръща в основна валута. За това говорят и резултатите от проучването на EUI, според които четирима от всеки пет (81%) банкери смятат, че в следващите четири години усилията на банките да се отличат от конкурентите си (както други банки, така и небанкови играчи като финтех компаниите) ще бъдат съсредоточени именно по линия на осигуряването на добро преживяване на клиентите в новата технологична среда.

Fintech