Банковите отчети: Годината на голямото отдъхване

Това може да се обясни най-вече с ударните провизии в началото на пандемията, когато заради икономическата несигурност банките залагаха в моделите си по-съществени потенциални загуби. Те така и не се реализираха благодарение на различните фискални, монетарни и регулаторни антиковид мерки, така че през 2021 г. някои банки дори реинтегрираха част от провизиите.

Все пак това може да обясни едва под половината от ръста на печалбата. Друга съществена част от уравнението са по-малкото вноски за гаранционни фондове. Те спадат със 145 млн. лв. до 158 млн. лв., защото след влизането на България в банков съюз се оказа, че в местния Фонд за преструктуриране на банките е акумулиран повече ресурс, отколкото необходимата вноска за европейския. Така за 2021 г. БНБ преведе от наличностите и банките нямаше нужда да правят нови вноски.

Преглед на оригинала

Друг еднократен фактор, помогнал на резултата на сектора, е продължаването на срока на кредитния мораториум до края на 2021 г. - като клиентите, изпитващи трудности, можеха да разсрочат плащането на лихви и главници за до девет месеца. Данните на БНБ показват, че в края на декември все още над 8 млрд. лв. кредити са били под мораториум, което означава, че реално интерес е имало до последно и много фирми и домакинства през цялата година са си спестили съществен разход. След изтичането на мораториума финално обаче може да се очаква, част от тях да не могат да се върнат към редовно обслужване, което да предизвика известен ръст на лошите заеми.

Като цяло обаче благодарение на икономическото оживление и растящото кредитиране банките успяваха да извлекат по-добър резултат и от основната си дейност. Нетният лихвен доход расте с 4%, или 108 млн. лв., до 2.76 млрд. лв. Това се случва въпреки все по-компресираните маржове благодарение на по-големите обеми. А нетният доход от такси и комисиони се повишава с малко над 200 млн. лв. до 1.24 млрд. лв.

Така единственият съществен фактор, тежащ на резултатите, се оказаха административните разходи, които основно са породени от растящите заплати в страната и в частност във финансовия сектор. Те се покачват с около 107 млн. лв. до 1.78 млрд. лв.

Рекордьори и губещи

Този микс, разбира се, е различен за различните банки и съответно и резултатите варират. Най-голяма печалба и всъщност рекордна в историята - 393 млн. лв., отчита Банка ДСК. Тя има 40% дял при потребителското кредитиране, където лихвените маржове са по-високи, и както и другите по-малки играчи с фокус в този сегмент (Ти Би Ай банк и БНП Париба пърсънъл файненс) регистрира силно представяне.

Рекорди отбелязват и някои от по-малките банки с агресивни стратегии в кредитирането като БАКБ, Д банк и Прокредит банк.

Същевременно губещите са едва 4 от 25 банки и клонове на чужди институции. За втора година поред с минус 69 млн. лв. основната в тази група е ББР, която продължи с провизиите по преминаващите през нея ковид мерки (безлихвени потребителски кредити и корпоративни гаранции), а също и с обезценките за огромните експозиции, раздавани на политически свързани фирми от бившето й ръководство.

Хронично губеща от основната си дейност е Общинска банка, която от приватизацията й през 2018 г. премина към странна стратегия да продаде голяма част от ДЦК портфейла си и да държи над половината от активите си под форма на депозит в БНБ при отрицателна лихва. През някои години загубите се компенсират от еднократни ефекти, но за 2021 г. такива няма и минусът е 9 млн. лв.

Състезание по агресивност

Данните и за цялата 2021 г., и конкретно за последното тримесечие, показват нестихващ апетит за риск в целия сектор, като все пак има известни вариации. Определено конкуренцията е най-изострена при ипотечните заеми, където ръст има при всички банки, а общо за системата той е 15% до 15.8 млрд. лв. Номинално най-голям принос за това има Уникредит Булбанк с 390 млн. лв. покачване за 2021 г., от които над 120 млн. лв. в последните три месеца. При традиционно силната на ритейл пазара ДСК обаче сумите са сходни, а пък конкретно за октомври-декември Пощенска банка ги изпреварва леко и отчита най-голямо покачване на ипотечния си портфейл. В процентно изражение обаче далеч в пъти изпреварващи ръстове от по-ниска база отчитат БАКБ (63.7%), Д банк (43.3%) и ЦКБ (32%). Те са именно тези с агресивни оферти с най-нисък ГПР, падащ и до 2.7-2.8%.

При потребителските кредити ДСК обира лъвския пай от покачването, като за година портфейлът й расте с 418 млн. лв., а за последното тримесечие - с 92.6 млн. лв. Тя обаче е хегемон в сектора с 40% от пазара (тук трябва да се има предвид, че в сегмента Уникредит оперира през небанково дружество), така че всъщност процентно покачването при нея е под средното. Сред по-агресивните са още Пощенска банка и Ти Би Ай банк. При някои от големите обаче в последното тримесечие се наблюдават дори спадове, като особено отявлено е при ОББ и Райфайзенбанк. Двете се очаква скоро да са от една група, след като през ноември беше обявено, че белгийската KBC купува последната в сделка за над 1 млрд. евро и ще я слее с вече притежаваната от нея трета по активи банка.

При тях обаче за сметка на това се вижда засилена активност в корпоративното кредитиране. Сумарно ОББ и Райфайзенбанк са отговорни за над половината от 1.17 млрд. лв. покачване на фирмените портфейли за цялата система през последните три месеца на 2021 г. Към момента комбинираните корпоративни заеми на двете им отреждат първо място в сегмента.

Битката за номер 1

Данните към края на годината не водят до размествания на позициите. Въпреки това след отчетен лек спад в края на годината активите на лидера Уникредит Булбанк вече са малко под 25 млрд. лв. и преднината пред ДСК е стопена до около половин милиард. В настоящото тримесечие тя ще се разшири леко механично, тъй като в Уникредит се влива факторинговото дружество от групата с около 200 млн. лв. активи.

След доста изпреварващи ръстове сумарните активи на ОББ+Райфайзенбанк обаче вече са 26.3 млрд. лв., така че обединението има реален шанс да произведе нов номер 1. Това е малко вероятно да се случи в рамките на тази година, тъй като тепърва се чакат регулаторни одобрения за финализиране на сделката.

Интересна е и своеобразната конкуренция между тях на групово ниво, тъй като всяка от тях има и други финансови бизнеси, като например контролират трите най-големи лизингови дружества в България. При Уникредит над 1.5 млрд. лв. потребителски кредити са изнесени в небанково дружество. ДСК има третата по активи пенсионна компания в страната, а също и взаимни фондове и др. Собственикът на ОББ KBC пък контролира и водещия застраховател ДЗИ, а през 2021 г. придоби и пенсионна компания. Тук обаче точно подреждане е по-трудно, тъй като и при трите групи не всичко притежавано от тях се консолидира в България.

Като крайно обаче и трите големи банки в страната преди евентуални нови консолидации в сектора ще са със сходен калибър и пазарни дялове от по 18-20%, а ако към тях се добави и четвъртата, Пощенска банка, те ще контролират две трети от банковите активи в страната.