БНБ отмени забраната за банките да разпределят дивиденти

Централната банка премахва и мерките, с които беше ограничила експозициите към чужбина

Подуправителят на БНБ Калин Христов анонсира намерението на централната банка да премахне ограничението за дивиденти още на организираната от "Капитал" конференция "Банките и бизнесът" през декември 2021 г.

Николай Стоянов

Подуправителят на БНБ Калин Христов анонсира намерението на централната банка да премахне ограничението за дивиденти още на организираната от "Капитал" конференция "Банките и бизнесът" през декември 2021 г. © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Българската народна банка премахва изцяло мерките, които въведе в началото на ковид епидемията с цел запазване устойчивостта на финансовата система. С решение на управителния съвет на институцията се премахва ограничението банките да разпределят печалбите си за 2019 и 2020 г. Тъй като няма въведено такова и за 2021 г., това отваря вратите за кредитните институции с излишен капитал да изплатят към собствениците си както текущи, така и натрупани печалби за милиарди левове.

Освен това отпадат и рестрикциите на банките да формират експозиции към чуждестранни лица и най-вече към централите си, което при въвеждането му според БНБ консервира около 7 млрд. лв. ликвидност в местната банкова система.

Разрешено, но все пак ограничено

От прессъобщението на БНБ става ясно, че все пак разпределянето на дивидент няма да е напълно безпрепятствено. "Считано от датата на настоящото решение, БНБ в качеството на компетентен надзорен орган ще изисква от банките, които възнамеряват да изплащат дивиденти, да предприемат обратни изкупувания и други разпределения, включително и от печалбата за 2021 г., да представят планове за разпределение, които ще бъдат предмет на надзорния диалог", гласи официалната информация.

Печалбата за миналата година на банковата система беше 1.4 млрд. лв., като тя се възстанови близо до предкризисните рекорди около 1.68 млрд. лв., след като в белязаната от COVID-19 2020 г. се сви до 0.8 млрд. лв. Разрешението обаче далеч не означава, че на предстоящите общи събрания банките ще могат да раздадат близо 4 млрд. лв. на акционерите си. И преди пандемията това правеха едва няколко банки - основно големите с чужди собственици.

Банките са ограничени във възможностите си да раздават дивиденти и да предприемат обратни изкупувания на акции от това доколко отговарят на изискванията за капиталова адекватност. На ниво система показателите на българските банки са много над регулаторните минимуми и над средното в ЕС, но част от институциите оперират при по-ниски нива. Освен това от началото на тази година те трябва да отговарят на допълнителни по-строги изисквания заради влизането в сила на преходни нива за т.нар. MREL (Minimum requirement for own funds and eligible liabilities). Те допълнително ще се покачат от 2024 г., така че банките трябва да консервират капитал за целта. Освен това и ръстът в кредитирането и съответно формирането на рискови експозиции също изисква насреща капитал. Така че банките, които искат да имат капацитет да отпускат заеми и да растат по-агресивно, трудно могат да си позволят да разпределят печалба.

Отпадането на ограниченията за чуждестранните експозиции ще е в сила от 1 април. Ефектът от това вероятно ще е, че банките ще намалят свръхрезервите, които държат в БНБ при -0.7% лихва, и ще насочат по-голяма част от свободния си ресурс към централите си и от там към финансови инструменти, които биха могли да минимализират загубите или дори да донесат положителна доходност.

БНБ счита, че ограниченията са постигнали търсения ефект, като уверява, че "ще продължи редовно да анализира съответните рискове и остава в готовност да приложи подходяща макропруденциална мярка при необходимост".

Антициклично затягане

Третата от оригиналния пакет ковид мерки на БНБ беше отменяне на планираното покачване на антицикличния капиталов буфер от текущото му ниво през пролетта на 2020 г. - 0.5% до 1.5%.

То практически беше отменено още в края на 2021 г., когато на два пъти БНБ обяви покачвания на буфера с по 0.5 пункта, които ще влязат в сила съответно от октомври 2022 г. и януари 2023 г. С това кумулативният капиталов буфер, изискван от българските банки, достига нива 7-8% от рисково-претеглените им активи в зависимост от системната им важност и рисковия им профил. Това са най-високите стойности в ЕС, макар в други страни да има в сила и други специфични мерки. Буферите се добавят към фиксираните по европейски регламент капиталови изисквания, като така например изискването за най-качествения капитал (CET1) за българските банки в началото на 2023 г. ще е 11.5-12.5%, а общата капиталова адекватност трябва да е минимум 15-16%. Към септември 2021 г. двата показателя за българската банкова система са съответно 21.4 и 22.4%.