Кредитирането продължава да се ускорява през юли

Нови рекорди

От началото на годината банковото кредитиране за бизнеса расте бурно, като от март насам всеки месец годишният му темп на нарастване бележи нова рекордна стойност за последното над десетилетие. Така през юли ускорението вече достига 10.98%, а в номинално изражение само за този един месец фирмите са получили финансиране за общо 535 млн. лв. Общият обем на корпоративните заеми в портфейла на банките пък нараства до 39.8 млрд. лв.

Потребителските кредити също засега все още запазват възходящата си тенденция, като вече 14 месеца поред нарастването на обема им е с двуцифрени темпове на годишна база. След като от началото на годината до май растежът остана сравнително устойчив на ниво 11-12%, през юни границата бе прескочена до ръст с 13.01%, а данните за юли показват още малко ускоряване до 13.07%. В номинално изражение увеличението за месеца е със 171.4 млн. лв. до 14.6 млрд. лв. За сравнение - месец по-рано общият обем на финансирането в сегмента нарасна с 267.7 млн. лв., а преди това, през март, април и май, също бяха отчетени по-големи номинални повишения. Така данните за юли могат да се окажат и първи сигнал за леко охлаждане на активността в сегмента, като следващите месеци ще покажат дали този тренд ще се запази.

За подобно развитие вероятно говорят и данните за ипотечното кредитиране, което втори месец поред отчита леко забавяне в темповете на растеж - до 18.16% през юли при 18.22% през юни. На практика от началото на годината годишният темп на ръст на портфейлите в сегмента се е стабилизирал на ниво малко над 18%, но тези стойности все още остават рекордно високи от 2009 г. до момента. Тук следва да се има предвид и това, че преди няколко месеца БНБ ревизира всички данни от началото на 2021 г., при което над 120 млн. лв. жилищни експозиции бяха прекласифицирани като потребителски. А иначе в номинално изражение ипотечното финансиране все още расте устойчиво, като за последната година средномесечно банките са увеличавали портфейлите си със 197 млн. лв. Само за юли 2022 г. предоставените заеми от този тип са били за 205 млн. лв., а общият обем в сегмента възлиза на 15.4 млрд. лв., като трябва да се има предвид, че има и погашения, така че всъщност новоотпусканите кредити са в по-голям обем.

Сумарно към края на изминалия месец обемът на банковото финансиране за домакинствата достига 31.5 млрд. лв., като расте с 14.92% на годишна база - също рекордна стойност от 2009 г.

Рискът от прегряване

Заради повишената кредитна активност на банките през последната вече над година още преди месеци регулатори и анализатори предупредиха за потенциални рискове в сектора. За да ги адресира, БНБ на два пъти повиши антицикличния капиталов буфер на банките - първо от 0.5% на 1%, считано от октомври 2022 г., а след това и с още 0.5% до 1.5%, считано от 2023 г. За уязвимости по отношение на жилищния пазар в средносрочен план предупредиха и от Европейския съвет за системен риск (ЕССР), чиято препоръка бе БНБ да започне да използва и мерки, които са насочени директно към потребителя - например въвеждането на таван на съотношението на обема на отпуснатия кредит към стойността на обезпечението (т.нар. loan-to value, или LTV съотношение). От централната банка са съгласни с оценката за уязвимостите на пазара, но смятат, че предприетите до момента мерки са адекватни и достатъчни - капиталовата адекватност на българската банкова система е чувствително над средните нива в ЕС.

Междувременно поне към края на 2021 г. банкерите демонстрираха относително спокойствие и прогнозираха предвидима 2022 г. с ръст на кредитирането и ниски лихви. След решението на ЕЦБ от миналия месец да увеличи основния си лихвен процент с половин процентен пункт очакванията, логично, вече са постепенно това затягане на политиката да даде отражение и на българския банков пазар в следващите месеци в посока оскъпяване на кредитите и охлаждане на желанието на домакинствата да теглят заеми. Това се отнася и за бизнеса, като в допълнение там очакванията са за повишена предпазливост по отношение на инвестициите и съответно на вземането на кредити и заради растящите цени на енергоизточници и суровини.

Лошите кредити продължават да намаляват

И докато общият обем на предоставеното от банките финансиране за фирми и индивидуални клиенти все още расте, т.нар. лоши кредити продължават да намаляват. Към края на юли 2022 г. делът на нередовно обслужваните и преструктурирани заеми (данните в паричната статистика се различават от тези за надзорни цели) се свиват до 5.55% спрямо 5.66% през месец по-рано. В номинално изражение, след като през юни сумарната им стойност спадна под 4 млрд. лв. за първи път от 2009 г., през юли е отчетено ново понижение до 3.96 млрд. лв. Разбивката по сегменти сочи, че за последния месец свиването на обема на нередовните фирмени заеми е с 18.8 млн. лв. до 2.4 млрд. лв. При жилищното финансиране просрочията намаляват с 15.9 млн. лв. до 386.8 млн. лв., а при потребителските кредити числата показват увеличение в обема на проблемните експозиции - с 8.3 млн. лв. до 1.1 млрд. лв.

И през юли паричната статистика показва разнопосочни движения в темповете на нарастване на депозитите в отделните сегменти. Към юли ускорението при вложенията на домакинствата е със 7% на годишна база спрямо 6% месец по-рано до 68.4 млрд. лв. При спестяванията на бизнеса темпът на нарастване пък се забавя минимално до 18.2% в сравнение с 18.6% през юни, а общият обем е 36.2 млрд. лв. Общо за неправителствения сектор ръстът на депозитите към юли е с 10.3% на годишна база (9.8% месец по-рано) до 108.4 млрд. лв.