Бизнесът и домакинствата са взели нови заеми за по над 1 млрд. лв. през юни
Цената на ипотеките и на потребителските кредити остава на историческо дъно, а фирменото финансиране леко поскъпва в края на полугодието
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
От началото на годината до края на юни банките в България са отпускали месечно средно по 573 млн. лв. потребителски заеми - или с по около 157 млн. повече отколкото средните суми, предоставяни за първите шест месеца на 2021 г. При жилищните кредити новосключените договори средно на месец тази година обемите са се увеличавали с по около 370 млн. лв., или по близо 86 млн. лв. повече в сравнение с първата половина на миналата година. Това показват данните от лихвената статистика на БНБ, в които продължаващата тенденция за ускорение на кредитния пазар се чете и в числата за последния месец - само през юни домакинствата са получили ново финансиране за общо 1.17 млрд. лв., от които 696 млн. лв. за потребление и 472 за жилищни нужди.
В корпоративния сегмент изминалият месец също е бил най-активният от началото на годината, като фирмите са изтеглили нови заеми на обща стойност 1.04 млрд. лв. А средномесечно през първото полугодие на 2022 г. банките са финансирали бизнеса с по 842 млн. лв., спрямо 655 млн. лв. за същия период на миналата година.
Тук трябва да се има предвид, че кредитните портфейли на банките всъщност растат с чувствително малък темп, тъй като редом с новоотпусканите заеми има и съществени погашения, особено при по-краткосрочните потребителски заеми. Така всъщност салдата при тях растат с по около 170 млн. лв. месечно, а при жилищните - с по-около 200 млн. лв.
Разнопосочно при предоговарянията
По-детайлната лихвена статистика, която БНБ публикува от началото на 2021 г., дава възможност да се види каква е динамиката и при предоговорените и рефинансирани заеми, както от индивидуалните, така и от корпоративните клиенти. Данните към края на юни показват, че докато бизнесът като цяло е бил по-активен и в преструктурирането на съществуващите си задължения, то при домакинствата това е така само по отношение на ипотечните кредити.Така, средномесечно от началото на годината са били предоговаряни и рефинансирани потребителски заеми за по 106 млн. лв., в сравнение със 114 млн. лв. за полугодието на 2021 г. При жилищното финансиране обемът на преструктурираните задължения е бил 160 млн. лв. средно на месец за периода януари - юни 2022 г., спрямо 113 млн. лв. за първата половина на миналата година. Активизирането обаче е най-ясно изразено в корпоративния сегмент, където от началото на година са били предоговаряни и рефинансирани кредити за по 724 млн. лв. средно на месец, при 569 млн. лв. през първите шест месеца на 2021 г.
За растящите обеми на предоговарянията допринася и изтичането на кредитния мораториум за експозиции за около 9 млрд. лв. в края на миналата година. Той беше въведен в отговор на ковид кризата, като предостави на фирми и домакинства възможност да поискат отсрочване на вноските по задълженията си към банки.
Лихви все още на дъното
На фона на очакванията за предстоящи в следващите месеци повишения на лихвените проценти, засега цената на новоотпуснатото банково финансиране остава на исторически ниски равнища. При най-масовите потребителски кредити за домакинствата - тези в левове, отчетеният среден процент в края на юни е 7.56%, при 7.81% месец по-рано и средно 7.84% за полугодието. При масовите ипотеки в левове през последния месец средната лихва е била 2.49%, спрямо 2.54% през май и средно 2.57% за първите шест месеца на годината.През юни статистиката отчита леко поскъпване на цената на новите заеми за бизнеса - тази в левове расте до 2.57%, при 2.27% месец по-рано и 2.46% средно от началото на 2022 г. Новите фирмени кредити в евро пък са били предоставяни при средна лихва от 2.58%, в сравнение с 2.23% през май и 2.31% средно за полугодието. Трябва да се има предвид обаче, че в корпоративния сегмент динамиката на лихвите на месечна база често се влияе от еднократни ефекти на големи експозиции.
На историческо дъно остава и доходността по средствата, които домакинствата и бизнесът избират да съхраняват в банковата система. За физическите лица лихвите по новопривличаните срочни депозити трайно са около нулата - под 0.1%, и в левове, и в евро. Вложенията в левове от страна на фирмите още от средата на 2020 г. пък неизменно носят отрицателна доходност - средно -0.5% от началото на 2022 г. От февруари насам такава тенденция вече трайно се оформи и по отношение на спестяванията в евро, като в резултат на това средно за полугодието отрицателната доходност по новопривлечените корпоративни депозити в тази валута е била около -0.3%. След покачването на лихвата от ЕЦБ на 21 юли се очаква отрицателните лихви по сметките с големи наличности сравнително бързо да изчезнат.
Повече за тенденциите при банковите лихви, четете в новия брой на "Капитал" в края на седмицата.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.