Японската централна банка приключи с ерата на отрицателните лихви

Тя е последната в света, която прекратява крайно разхлабената парична политика, след като се появиха признаци за трайно справяне с десетилетията на дефлация

Управителят Казуо Уеда прекрати продължилата повече от десетилетие крайно разхлабена парична политика.
Управителят Казуо Уеда прекрати продължилата повече от десетилетие крайно разхлабена парична политика.
Управителят Казуо Уеда прекрати продължилата повече от десетилетие крайно разхлабена парична политика.    ©  Reuters
Управителят Казуо Уеда прекрати продължилата повече от десетилетие крайно разхлабена парична политика.    ©  Reuters

Японската централна банка (BoJ) сложи край на ерата на отрицателните лихвени проценти, повишавайки разходите по заемите за първи път от 2007 г. Това е историческа промяна, тъй като страната най-накрая се справи с десетилетията на дефлация. Управителят Казуо Уеда прекрати продължилата повече от десетилетие крайно разхлабена парична политика. Така вече няма да се прилагат редица мерки за облекчаване, които бяха въведени, за да стимулират най-развитата икономика в Азия.

След гласуване с мнозинство от 7-2 гласа BoJ заяви, че овърнайт лихвеният процент ще бъде в диапазона от около нула до 0.1% и така стана последната централна банка, която прекрати използването на отрицателни лихвени проценти като инструмент на паричната политика, съобщава Financial Times. Преди това нейният референтен лихвен процент беше минус 0.1%.

Значение за световните финансови пазари

През 2016 г. BoJ се насочи към отрицателните лихвени проценти, защото се опита да насърчи банките да отпускат повече кредити и да ограничи рисковете от забавяне на световната икономика. Промяната на политиката сега вероятно с течение на времето ще предизвика промени в глобалните инвестиционни потоци, тъй като вътрешната доходност става по-привлекателна за японските инвеститори, и идва с появата на признаци за по-широки промени в японската икономика.

Работниците в някои от най-големите японски компании получиха най-голямото увеличение на заплатите си от 1991 г. насам, което дава на Уеда достатъчно увереност, че умерената инфлация ще продължи - цел, която от години е основна в политиката на банката. Все повече компании прехвърлят разходите за инфлация и върху потребителите, а недостигът на работна ръка допринася за по-високите заплати.

Инвеститорите също са по-уверени в перспективите на икономиката. През февруари борсовият индекс Nikkei 225 най-накрая надхвърли нивото, достигнато преди 34 години. След решението на BoJ йената отслабна с 0.8% спрямо долара до 150.33 йени. Борсовият индекс Nikkei 225 затвори с 0.7% по-високо за деня, докато по-широкият индекс Topix приключи с ръст от 1.1%.

BoJ ще запази политиката си за изкупуване на японски държавни облигации на стойност около 40 млрд. долара месечно.

Въпреки връщането към положителни лихви BoJ не смята, че първото увеличение е сигнал, че бързо ще последват нови. Инфлацията, която беше предизвикана от повишаването на цените на вносните енергийни ресурси и храни, е далеч отвъд своя пик. Базисната инфлация, която изключва волатилните цени на пресните храни, се забави през януари за трети пореден месец.

"Като се имат предвид настоящите перспективи за икономическата активност и цените, банката предвижда, че засега ще се запазят благоприятните финансови условия", заявиха от финансовата институция. Във вторник централната банка премахна и контрола върху кривата на доходността - друга политика, въведена през 2016 г., за да подсили масираните си мерки за парично облекчаване чрез ограничаване на доходността на 10-годишните японски държавни облигации.

BoJ заяви, че ще запази политиката си за изкупуване на японски държавни облигации на стойност около 6 трлн. йени (40 млрд. долара) месечно - обещание, което подчертава продължаващите затруднения на икономиката, тъй като потреблението на домакинствата остава слабо. Но ще преустанови покупките на борсово търгувани фондове и японски инвестиционни тръстове за недвижими имоти. Като част от новата рамка финансовата институция ще прилага лихвен процент 0.1% за депозитите, държани в централната банка, премахвайки сложната тристепенна система на разходите по заемите, която беше приета, за да се ограничи ударът на политиката на отрицателни лихвени проценти върху приходите на търговските банки. Макар че краят на отрицателните лихви беше широко очакван, икономистите бяха разделени по въпроса докъде ще стигне централната банка, за да се откаже от други мерки, като например контрола върху кривата на доходността и покупките на ETF.

Сайури Ширай, бивш член на управителния съвет на BoJ, който се противопостави на въвеждането на отрицателни лихвени проценти през 2016 г., заяви, че тъй като икономическите условия все още не са налице за допълнителни увеличения на лихвените проценти, BoJ, изглежда, е решила, че има само един шанс да действа. "Трябва да отдадем дължимото на Уеда за неговата решителност и смелост. Вместо да го направи постепенно, той просто се отказа от всичко изцяло и това вероятно също означава, че това е всичко", каза тя.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар