К10 Банкова класация по стабилност и риск: Встрани от лихвената буря на еврозоната

Затягането на паричната политика почти не се усети на местния пазар, а ипотеките продължават да бумтят с притеснителни темпове

Управляваната Цветанка Минчева Уникредит Булбанк запазва водещата си позиция както в категорията за стабилност, така и в общата класация К10

Мария Иванова

Управляваната Цветанка Минчева Уникредит Булбанк запазва водещата си позиция както в категорията за стабилност, така и в общата класация К10 © Цветелина Белутова

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Когато избират банка, клиентите обикновено се ръководят от фактори като лихвите и таксите по предлаганите услуги, качеството на обслужването или пък наличието на удобен клон, което дори в ерата на мобилното банкиране все още е от значение. Нерядко предпочитанията могат да се повлияят дори от добра рекламна кампания, а може и да са формирани в резултат на лични контакти и препоръки. Това, което по-рядко се оказва в основата на избора обаче, е стабилността на институцията.

За масовия клиент това е донякъде оправдано - държавната гаранция на спестяванията до 196 хил. лв. подсигурява по-голямата част от вложителите. За кредитополучателите и голяма част от бизнеса пък евентуални сътресения в обслужващата ги банка биха могли да донесат някакви временни затруднения и евентуални разходи по преместването им в друга институция, но едва ли биха били нещо непреодолимо.

И все пак показателите за стабилност на банките са важни, и то не само за по-големите вложители и инвеститорите в техни акции и други финансови инструменти. От това доколко добре се управляват рисковете в една институция зависят редица показатели, които регулаторите следят и чиито колебания биха могли да доведат до надзорни мерки и предписания. Самото постигане на зададените целеви нива също може да е свързано с ограничен рисков апетит например - което да рефлектира върху клиентите по линия на откази за финансиране или по-високи изисквания за обезпечение. Не на последно място, ако мениджмънтът на дадена банка е ангажиран с това да оправя финансови неразбории, би му било доста по-трудно да се фокусира върху иновации и подобряване на обслужването.

Ето защо при изготвянето на класацията К10 индикаторите за стабилност имат най-голямо тегло (50%). По-задното класиране по тях не означава непременно екзистенциална заплаха за банката, но със сигурност е свързано с потенциални трудности и евентуална нужда от набиране на капитал. А значението им расте в периоди на уязвимост на финансовия сектор навсякъде по света.

На българския банков пазар за момента ситуацията изглежда спокойна. Изминалата година беше рекордно добра за сектора въпреки забавянето на икономиката и политическата нестабилност. Свръхликвидността в системата запазва лихвите ниски до степен страната да се окаже държавата с най-евтините ипотеки в ЕС. Именно в ипотечния пазар и бурното му разрастване (над 20% на годишна база) обаче анализатори и регулатор виждат все повече рискове от прегряване.

В отговор на тези опасения БНБ опита да охлади ентусиазма в сектора първо със серия покачвания на антицикличния капиталов буфер до 2%, а след това и с вдигане на нивото на задължителните минимални резерви (ЗМР) от 10% на 12%. Мерките изтеглиха няколко милиарда ликвидност от системата, но останалият излишък от ресурс позволи на банките да продължат да кредитират активно и така очакваното затягане практически не се случи. Така новата заявка от началото на 2024 г. е, че централната банка обмисля макропруденциални мерки, насочени директно към потребителите, с които да сложи спирачка на бума в жилищното кредитиране. А евентуално поредно отлагане на еврозоната би могло да значи и още покачване на ЗМР.

Сред групата измерители, по които класираме банките в категорията "Стабилност и риск", като най-важни разглеждаме чисто пазарните показатели - цената, при която институциите могат да привличат ресурс, и цената, на която могат да го отдават. През последните няколко години свръхликвидността в сектора и политиката на ЕЦБ, която натискаше доходността от всички инвестиции силно надолу - до и дори под нулата - бяха свили сериозно разликите. Рязкото ускоряване на инфлацията след избухването на войната в Украйна и последвалото болезнено затягане на паричната политика в еврозоната почти не произведоха ефект на местния пазар - трансмисията е бавна, а в сегмента на дребно почти не се забелязва. Очакванията растящата инфлация да окаже натиск в посока покачване на лихвите по депозитите също реално не се материализираха, а въпреки на практика отрицателната доходност спестяванията на домакинствата в банките продължават да растат с двуцифрени темпове, което ограничава съществено вероятността да се види агресивна надпревара на покачване на лихви за привличане на ресурс.

По отношение на лихвите по заемите класацията приема, че по-високите стойности на цената на кредита са негатив, тъй като говорят за по-рисков портфейл и изправят банката пред опасност да загуби клиенти, които да се рефинансират при нейни конкуренти. От друга страна, при дълбока и относително кратка криза може да се очакват и по-сериозни проблеми при скъпите и необезпечени потребителски кредити. Същевременно по-високата цена, при която дадена институция финансира, означава и повече приходи и съответно рентабилност, което пък й носи по-добро представяне в съответната категория на К10.

Класацията включва като показател и дела на привлечени средства от сектор "Държавно управление". Само по себе си това дадена банка да работи активно с централната и/или местната власт не е нещо лошо и дори може да е търсен бизнес модел. На него примерно беше изградена Общинска банка преди приватизацията ѝ, а донякъде и след нея. Същевременно обаче зависимостта от депозити на държавни и общински институции и компании носи концентрационен и политически риск, който се усилва при нестабилни политически условия като тези от последните години.

Делът на материалните и недоходоносни активи е използван като косвен измерител за качеството на балансите. Показателят включва както имоти и оборудване, които са нужни за дейността на банката (клонове и централи), така и такива, които са били придобити като обезпечения по необслужвани кредити, както и други активи. Завишените нива говорят за остатъчен риск, който в някои случаи датира още от кризата през 2008 г. - имоти, които са трудни за реализиране, при чиято продажба може да се наложи да се отчете загуба и които не носят текуща доходност. Риск тук идва и по линия на това, че при срив в цените на имотите обезценките ще означават загуби за институциите.

Показателят капитал към активи е включен в класацията като приближение на класическите измерители за капиталова адекватност, тъй като към редакционното приключване на К10 те не са публикувани за всички банки. Макар и да не отчита поетия риск и да не се ползва за регулаторни цели, големите му стойности говорят за повече буфери и съответно дават спокойствие. Те обаче не са точен измерител за това доколко са покрити рисковите експозиции на институциите, които в съвременната регулаторна рамка ползват и много други инструменти като подчинен дълг.

Съотношението кредити/депозити беше един от ключовите показатели за устойчивостта на българската банкова система при предишния кредитен бум, тъй като даваше представа за зависимостта на банките от финансиране от централите им. През последните години обаче секторът се финансира изцяло от местни вложения и на практика широко ползваният показател не индикира реалистични рискове.

От досегашната категория "Устойчивост и динамика" са пренесени показателите за ликвидност и разходи за обезценки. Първият отразява сбора на паричните наличности на всяка банка, депозитите й в БНБ и инвестициите в ДЦК (които лесно могат да се превърнат в кеш), като сумата им е съпоставена с активите. Той е показателен за това кои банки поддържат повече ликвидност, макар и не точно съответстваща на измерената за регулаторни цели. Обичайно показателят дава преимущество на институциите с местна собственост, които поради липсата на подкрепа от мощна централа, а понякога и поради недоверие или репутационни проблеми на собствениците им са по-изложени на панически отлив на депозити. Разчитането на показателя обаче не е еднозначно - високите нива на ликвидност могат да са индикатор и за недостатъчно ефективно управление и невъзможност да се пласира набраният ресурс.

Разходите за обезценки са взети като стандартно отклонение на стойностите за последните три години, тъй като често някоя банка предприема ударно разчистване, отлагано от години, а това затруднява анализа дали по-консервативното обезценяване в отделна година е добър или лош знак за здравето й. Ето защо, измерен в динамика, смятаме показателя за добър маркер за последователна политика. Така бонус за ниските му стойности получават банките, които регулярно и методично провизират и прочистват балансите си, като по този начин осигуряват предвидими резултати и по-малък риск при настъпване на криза в гардероба да има скелети, които да застрашават стабилността им.

Лидер в категорията за поредна година е Уникредит Булбанк, която почти неизменно е на върха от създаването на класацията. По традиция в подреждането няма рязка динамика, тъй като макар и да то да се базира на данните за предходната година, реално показателите отразяват системните усилия и стратегии на банките. Така обичайно челните места се заемат от институциите с чужда собственост и по-големите по активи местни играчи.