Банките имат нужда от точните партньори за успешна дигитална трансформация

Владислав Димитров, управляващ директор на "Дайс софтуер"

Владислав Димитров, управляващ директор на "Дайс Софтуер"
Владислав Димитров, управляващ директор на "Дайс Софтуер"
Владислав Димитров, управляващ директор на "Дайс Софтуер"
Владислав Димитров, управляващ директор на "Дайс Софтуер"
Бюлетин: Моят Капитал Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Визитка

Владислав Димитров има повече от 20 години опит в ИТ за финансови институции. От 2004 е управляващ директор на "Дайс софтуер" - компания, специализирана в решения за дигитални финансови услуги. Софтуерната платформа за дигитално банкиране на компанията се използва от водещите банки в България. Той беше участник в конференцията на "Капитал" Fintech and Insurtech Summit, която се проведе на 28 март в София.

Г-н Димитров, какви са основните тенденции във финтех сферата в световен мащаб?

- На глобално ниво в момента не се случва някаква революция във финтех сферата, а по-скоро има тенденция за развитие и усъвършенстване на голямото разнообразие от финтех услуги. Смятам, че вече сме преминали първите етапи на бурния ентусиазъм и в момента се получава преход към една по-зряла фаза, в която започват да се отсяват жизнеспособните проекти. Вече почти не се говори за "войната" между финтех и традиционни банки, темите са партньорство и сътрудничество, включително сливания и придобивания с цел допълване на портфолиото от услуги. Разбира се, някои финтех компании, към които има големи очаквания, няма да оцелеят, което е нормална част от еволюцията, докато други ще се установят като успешни и качествени бизнеси, по класическото определение за това, т.е. според реалните финансови метрики - приходи, положителни финансови резултати.

За да е съвсем коректно, може би е по-добре да се разглеждат в подробности локалните или регионалните пазари, тъй като развитието на финтех сферата е доста силно зависимо от конюнктурата на съответния пазар, включително инокомическа, социална, демографска. Но ако трябва да очертаем накратко някакви по-генерални тенденции, бих посочил следните - т.нар. embedded finance - предлагането на финансови услуги, "интегрирани" прозрачно в разнообразни потребителски сценарии; засилването на вниманието на регулаторите към финтех играчите (поне в критични точки като идентифициране на клиента, изпиране на пари, защита на средствата на клиента/инвеститора); все по-мащабно развитие на всички технологии и бизнес процеси, свързани с големите обеми данни. Последното често се смята за по-прозаична технологична тема и остава на заден план, но всъщност за всички компании, предоставящи финансови услуги, е ключово да могат да обработват пълноценно и да разбират данните, които имат - без това не могат да се случат не само модерни неща като AI и Machine learning, но дори едно подобряване на елементарното клиентско обслужване или продажби по най-стандартните канали.

Какво ще бъде мястото на традиционните банки?

- За нас, предвид конкретната дейност на компанията, е съществено важно как ще се развие дигиталната трансформация на традиционните банки. Този процес вече е неотменим и сам по себе си е тенденция - в крайна сметка дори индиректната конкуренция на финтех компаниите форсира банките да задвижат машината на трансформацията. В световен план има впечатляващи примери за традиционни банки, чиито услуги не отстъпват по нищо и на най-иновативните финтех компании, а като пълнота и комплексност на услугата всъщност ги надминават. Тоест теоретично банките имат отлична база да се превърнат в пълноценни финтех институции. В общия случай са със стабилни финансови ресурси, с които да се финансира транформацията, включително за адаптиране на платформи, продукти, технологии, дори директно придобиване на финтех компании. Започват със значителна налична база клиенти. Не на последно място имат принципното предимство на физическото присъствие чрез клонова или поне агентска мрежа, което, каквото и да се говори, на някои пазари е задължително на настоящия етап. Но тук има един ключов детайл - на практика, както и при всеки бизнес, със сигурност някои ще успеят и ще се позиционират сред лидерите в бъдещето на финансовите услуги, а други - не. Това зависи от управлението и изпълнението на процесите на трансформация, включително използване на точните партньори и намиране на оптимален баланс между използване на водещи налични платформи и вътрешно разработване, успешно вътрешно преструктуриране и развитие на екипи със съответните способности, което вече е самостоятелна отговорност на всяка институция.

Бидейки един от финтех пионерите в страната, как оценявате развитието на този сектор в България? Какви са трудностите и предизвикателствата?

- Няма да кажа нищо ново, ако похваля местния финтех сектор за високите му темпове на развитие, илюстрирано включително в серия публикации във вашето издание. Българската финтех екосистема е една от най-развитите в региона, инвеститорите също вече имат доста опит в сферата.

Честно казано, не смятам, че компаниите се сблъскват с някакви специфични местни трудности, различни от тези на компаниите в глобален мащаб. За щастие това не е от бизнесите, които имат много особени допирни точки с държавата, така че поне в това отношение няма пречки и зависимости, характерни за други сектори.

По отношението на финансирането наистина през настоящата година има значително ограничаване на наличния капитал за инвестиции, но това е текущата ситуация навсякъде. Бих казал, че на местно ниво има една не толкова трудност, колкото даденост - пазарът на потенциалните клиенти е малък, а никой не е отменил правилото, че финтех е бизнес на мащаба. Съответно повечето местни финтех компании или използват България като proof-of-concept среда за тестване и валидиране на продукта преди излизането на международни пазари със съвсем различен мащаб, или дори направо прескачат местния пазар и директно се фокусират навън. И при това положение вече е предизвикателство да се намерят и реализират точните модели за бизнес развитие на съответните целеви пазари, което би било по-лесно, когато компаниите тръгват още като база оттам.

Кои са най-значимите проекти на Dais Software за последната година? Какво предстои?

- Нашите проекти са основно в две посоки. Като доставчик на софтуерните платформи за дигитални банкови услуги на повечето от най-големите банки в България съществена част от усилията и ресурсите ни са фокусирани върху това да участваме в критичните фази на тяхната дигитална трансформация чрез развитието на продукта, който разработваме за тях - от гледна точка както на функционалност, така и на технология.

Другата ни посока е развитието съвместно с БОРИКА на финтех услуга, за която според нас има осезаема нужда на местния пазар - това е онлайн платформата за бизнес и индивидуални клиенти "Инфопей" , базирана на т.нар. отворено банкиране (Open banking). "Инфопей" е насочена както към бизнес, така и към индивидуални потребители, които имат възможност в нея да управляват фирмените или личните си финанси чрез аналитични, платежни и оперативни функционалности - да анализират приходи, разходи и парични потоци, да инициират плащания, а бизнес потребителите могат и да прехвърлят автоматизирано данните от банковите си сметки в ERP системите си. Развитието продължава с надграждане на функционалности за получаване и издаване на е-фактури, поетапно добавяне на всички финтех услуги на БОРИКА и интегриране на всички свързващи услуги между банкиране и счетоводство за осигуряване на цялостно финансово управление.