Банките залагат все повече на финансовите технологии

Първо, едва ли някой си е правил илюзии с толкова сериозна заявка. Второ, дори самите банкери признават, че ако не са изместени, то самите те са се променили - все повече банки започват да предлагат услуги, които до вчера бяха запазена иновация за младите технологични компании. Дори и в България вече има банки, които се държат много повече като финтех необанки, отколкото като традиционните динозаври.

Затова да се каже, че банките пренебрегват финансовите технологии и дигитализацията, ще е наивно. От години в сектора тече един процес, който има своята видима и невидима страна. За клиентите видимата са все повечето дигитални услуги на банките в техните мобилни приложения. Невидимата е, че компаниите използват технологиите за анализиране на огромната база данни, които имат за клиентите, за да им предложат по-добри и персонализирани оферти. Поне по техни твърдения.

А условията за развитие на пазара в България ги има - либерализирана финансова система благодарение на директивата за отворено банкиране PSD2, растящи електронни разплащания, както и технологична ресурсна осигуреност с подготвени кадри.

Електронен бум

В България няма официална статистика за потребителите на мобилни банкови услуги, но груба сметка на база данни от отделни институции и изследвания говори, че те вече се измерват в седемцифрени числа, броят им расте, както и ползваните услуги. И естествено доста бързо и банкерите узряват за идеята, че мобилните приложения се превръщат в едно от основните им конкурентни оръжия. Това си личи и през нарастване на електронните безкешови разплащания.

През 2021 г. картовите транзакции в България са достигнали почти 230 млн. броя за 12.7 млрд. лв. Пет години по-рано - през 2017 г., те са били повече наполовина по-малко. През първото полугодие на миналата година пък са направени 138 млн. плащания за 7.9 млрд. лв., като по всичко личи, че за цялата година ще има нов рекорд. Повишение има и при кредитните преводи, наредени електронно - за 2021 г. те са 125.7 млн. броя за 610 млрд. лв., пет години по-рано са 92 млн. за 479 млрд. лв., а през първото полугодие - 68.4 млн. за 368 млрд. лв.

Тези числа не са случайни - те показват нарастващата тенденция за използване на все повече електронни канали за финансови операции. Което дава солидна основа за развитие на повече финансови услуги, базирани на технологиите. Интересно е, че през първото полугодие на миналата година са направени повече преводи на хартиен носител, но тези по електронен път са с по-голям обем.

Видимата страна на промяната

Потребителите на електронни банкови услуги няма как да не са забелязали промяната в своите банкови апове. Освен традиционните услуги като преводи банките се надпреварват да добавят нови и разширени предложения. Макар и все още да са далеч от познатите финансови супермаркети, те търсят начини да се превръщат в суперапове - светкавични банкови преводи, инвестиционни програми, плащане на битови сметки, застраховки. ОББ например е една от банките, които предлагат този пакет от услуги, което й позволи използване на ноу-хау и технология от нейния собственик KBC. Във все повече банкови приложения се срещат и чатботовете съветници, които улесняват използването им.

Едно от събитията на миналата година беше и включването на големи банкови институции в услугата blink на БОРИКА. То позволява да се правят светкавични преводи между банките участници в рамките на секунди, 24 часа и 7 дни в седмицата. Сумата на превода е до 30 хил. лв. Към системата се присъединиха две от най-големите банки - ОББ и Уникредит Булбанк. Така банките в Blink са общо шест заедно с Банка ДСК, ПИБ, TBI Bank и Пощенска банка, както и два платежни оператора - MyFin, която е собственост на ПИБ, и trans.card. Таксите през системата са същите като нормален електронен превод или малко над него.

Трансферите през Blink се оказаха добър вариант за преводи за хора, които използват по-активно банкови услуги и имат например месечни такси с преференциални условия (например с няколко безплатни превода), както и до контрагенти, които например нямат акаунт в някоя от финтех платформите, но търсят бързо плащане и ликвидност. Услугата е особено полезна за малки компании, които имат нужда от бърз оборотен капитал. Чрез Blink например плащания през ПОС терминал ще постъпват незабавно по сметките на търговеца, докато сега често някои банки забавят получаването на средствата с дни. Засега финтех платформите имат предимството и с това, че предлагат светкавични преводи във всички валути, докато при Blink са само в левове.

През тази година една българска банка реши директно да отговори на предизвикателствата на финтех платформите. TBI bank пусна своето мобилно приложение изцяло без такси. Освен това предлага и олихвяване на разплащателната сметка с лихва 2.1% - нещо, което е трудно да се види дори в офертите по стандартни влогове в момента. Приложението предлага и дигитална касичка, доскоро запазена марка за финтех платформите. Веднага след обявяване на услугата си от банката съобщиха, че интересът към приложението силно е нараснал - с над 130 хил. потребители към началото на февруари.

В добавка към дигитални услуги все повече банки работят за дигитално издаване на банкови карти, електронно подписване на документи, кандидатстване за заеми директно през мобилните приложения и т.н. Освен това няколко банки (Пощенска банка, Инвестбанк) развиват мобилните си банкирания с възможност за ползването им с карти от други институции. Доскоро това се предлагаше единствено като възможност само за пасивно наблюдение на картите от други банки. Това е директна конкуренция на финтех платформи като Curve, където се дигитализират по няколко банкови карти едновременно.

Всичко това е възможно благодарение на Директивата за отворено банкиране. Тя позволява на трети страни да имат достъп до банкова информация и е един от основните закони, които позволяват либерализиране на пазара и стимул за развитие на финтех модели. За съжаление на ниво ЕС, както и в България компаниите все още не се възползват достатъчно от възможностите й. На тази база е създадена и услугата на БОРИКА Infopay, която позволява да се съберат всички фирмени сметки в една платформа, както и да се прави отчетност за всички от тях.

Невидимата страна

Извън потребителската част има и една невидима - банките използват все повече технологиите, за да оптимизират дейността си. Поради факта, че разполагат с огромно количество информация за клиентите си, развитието на новите технологии им дава възможност да използват тези данни, за да опознаят по-добре клиентите си и да им предложат по-добри продукти и услуги. Освен това инвестициите в анализ на данни им позволява да оптимизират вътрешните си процеси, което да резултира в по-голяма бързина на предлаганите услуги.

Самите банки също стимулират своите клиенти да използват електронните им услуги. Това става най-вече през таксите - тези през мобилното банкиране са в пъти по-ниски от начисляваните в клон. Банките имат интерес от това - съкращаването на клоновата мрежа носи и по-малко административни разходи за тях. По всичко личи, че банките осъзнават предимствата на технологиите и ги използват за осигуряване на предимства, но в сравнение с финтех компаниите може и има накъде да се върви. С оглед на това, че стартъпите пък преминават към процес на монетизация на услугите си, битката ще е интересна.