Финтех инвестициите намаляват, но растежът не

Има обаче поне две добри новини за сектора в България - въпреки поспадналите инвестиции и съкращения на персонал бизнесът и оборотите на компаниите продължават да растат; през тази година пък се очаква да тръгнат нови потоци от инвестиции рисков капитал. В миналото финтех фирмите винаги са били едни от най-облагодетелствани от финансирането, като може да се очаква, че такова ще е и бъдещето. Това е обяснимо поради факта, че те са и с най-голям дял сред новите disruptive модели.

За България нямам обобщена статистика за потоците от инвестиции и броя на сделки във финтех екосистемата. За съжаление се е провалило и създаването навреме на годишния доклад на Българската финтех асоциация (БФА) за миналата година по независещи от нея причини. Очаква се той да излезе по-късно през годината. А по света глобалните инвестиции във финтех се сринаха до 113 млрд. долара през 2023 г. Това е спад с 42% спрямо 196 млрд. долара през 2022 г. и е най-слабият резултат от 2017 г. според доклад на KPMG Pulse of Fintech от февруари.

"Инвестициите намаляха в световен мащаб, и то не само заради покачването на лихвите, а като цяло поради промяна в стабилността на инвестиционната среда, особено при технологичните компании", коментира пред "Капитал" Светослав Димитров, секретар и част от управителния съвет на БФА. "Българските фондове си изхарчиха парите и сега чакат следващия рунд. Аз очаквам, знаейки какви са обявените планове, финтех да продължи да бъде тяхна основна сфера на инвестиции", допълва секретарят на БФА.

В края на 2023 г. изтече мандатът на фонд мениджърите, управляващи средства от държавния Фонд на фондовете (ФнФ), което значително ограничи възможностите за набиране на рисков капитал в страната. Сушата обаче няма да продължи дълго. В следващите 2 години ФнФ планира да подкрепи българските компании с 350 млн. евро капитал през 8 нови фонда. А в същия период Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) ще разпредели 400 млн. евро рисков капитал в поне 5 нови фонда. Тези и редица други финансови инструменти обявиха представители на институциите по време на годишната конференция на "Капитал" Financial Summit 2024.

Според Росен Иванов, партньор във фонда за рисков капитал Black Peak Capital, стотици милиони левове ще бъдат инвестирани в български частни компании през следващите няколко години. Фотограф : Надежда Чипева

"В последните 10 години българската екосистема преживя огромен ръст, но до голяма степен концентриран в столицата. Въпросът е как ще излезем извън София", коментира по време на разговора Росен Иванов, партньор във фонда за рисков капитал Black Peak Capital. Затова и подпомагаме компании извън столицата, новият мандат на ФнФ за фонд "Предприемачество" предвижда 50% от ресурса на обща стойност от 100 млн. евро да бъде разпределен в компании, базирани извън Югозападна България.

Растеж на фона на стагнация

Проверка на "Капитал" показва, че оборотите на компаниите от сектора продължават да се повишават през 2022 г. и 2023 г. по данни от представители на бранша. "Когато създавахме асоциацията 2017-2018 г., имаше много на брой стартъпи и идеи, докато сега вече виждаме компании, които са сравнително установени, с персонал, с работещ бизнес", обяснява Димитров. "Общо взето, активните компании, които работят и се развиват, наистина успяха значително да увеличат оборотите си през миналата година."

От просто идеи, през стартъпи до бизнеси за стотици милиони, едни от най-големите български компании вече са именно от сектора на финансовите технологии. През 2022 г. PayHawk, компания за фирмени разплащания и карти, се превърна в първия български еднорог, постигайки оценка милиард долара. Към края на декември за дружеството работят 196 души - с 40 повече спрямо година по-рано.

Все пак през последните две години оценките се промениха и не е ясно дали българският сегмент все още държи подобна оценка. Друг представител на финтех сектора, който често остава извън полезрението, "Трейдинг212", също би постигнал висока оценка на фона на своята рентабилност. Двамата основатели на приложението за търговия с акции, Иван Ашминов и Борислав Иванов, обаче не допускат нови външни инвеститори в бизнеса за търговия с акции.

Според доклад на "Кеймбридж" и Световния икономически форум от януари дигиталните разплащания са най-големият сектор от финтеха. Близо една трета от компаниите глобално влизат в сегмента. В България също има множество представители: "Пейнетикс", "Пейсера", "Пейсейф", "Изипей", MyPos и други. Според Дрю Пропсън, ръководител технологии и иновации във финансовите услуги към Световния икономически форум, приблизително 25% от общото капиталово финансиране във финтех от 2000 г. насам отива във фирми за дигитални разплащания. "Очакваме финтехът да остане най-големият сегмент до 2030 г.", посочва Пропсън в доклада. Вторият по големина бизнес модел е цифрово кредитиране (27%), следван от insurtech (17%), докато дигиталното набиране на капитал и дигиталното банкиране и спестявания представляват съответно 14% и 12%.

Алтернатива ми дай

Липсата на финансиране от рисковите фондове принуди някои компании да потърсят други варианти, като се насочиха към борсата. През февруари застрахователния финтех "Болерон" набра 3 млн. лева през BEAM - пазара за малки и средни предприятия на БФБ. Подобен ход обмисля и "Пейсера България", в чиито планове е увеличение на капитала с 2 млн. лв. При пълно записване на предложените акции това ще се равнява на дял от малко над 17.5% и ще оцени компанията на поне 11 млн. лв. Основната цел на листването на BEAM е по-скоро регулаторна - капиталово подплатяване, така че да може да се получи лиценз за електронни пари от БНБ. Paysera е приложение, което позволява откриването на разплащателни сметки в различни държави и валути, като има около 50 хил. регистрирани клиента (индивидуални и бизнес), но от тях активни са 10 хил. български компании със собствен IBAN.

"Това е фазата на развитие на всеки стартъп. Борсовият пазар е добра възможност за такъв тип компании да намират финансиране", казва Димитров. И допълва: "Нормално е за този тип компании и бизнес модели, които са се пробвали и са видели, че работят."

Според Светослав Димитров, секретар и част от управителния съвет на Българската финтех асоциация, частните фондове в България ще продължат да инвестират във финтех. Източник: БФА

Други предприеха друг подход и продадоха бизнеса си. През април 2023 г. френската компания за разплащания Ingenico придоби българската Phos. Българската компания предлага технология, която превръща всеки Android смартфон или таблет в POS терминал и така помага на дребни търговци лесно да въведат картови или Apple Pay и Google Pay разплащания в бизнеса си. "Вярвам, че като поставяме началото, всъщност проправяме път и за други такива сделки занапред", заявява тогава пред "Капитал" Валери Вълчев, акционер във "Фос България" през британското Phos Services и председател на БФА.

Малко по-късно, през октомври, американският фонд Advent заяви намерението си да придобие българската myPOS, която предлага POS терминали за малки и средни бизнеси в страната и чужбина. Сделката приключи официално през февруари 2024 г. Advent е познат в България като първия приватизатор на БТК. Стойността и на двете сделки не е посочена, но според Reuters оценката е 100 млн. евро. Сделката става обаче на международно ниво - придобиваното дружество е регистрирано във Великобритания - myPOS World Ltd, чиято основна дейност е предоставянето на платежни решения - мобилни POS терминали и софтуер на малки и средни фирми. Приходите му за 2022 г. са нараснали с 40% до 60.2 млн. евро, а печалбата леко се свива до 5.4 млн. евро.

Неизбежните съкращения

Развитието на изкуствения интелект, покачването на лихвените проценти и желанието на инвеститорите за рентабилност и ефективност доведе до съкращения на стотици хиляди служители в технологичния сектор глобално. Вълната от съкращения достигна и България. "В българския финтех сектор се случва обратната тенденция. Някои компании, които са собственост на чуждестранни компании, сигурно са уволнявали. Но българските компании и българският финтех продължават активно да набират персонал. Така че тази вълна, която дойде от чужбина и беше свързана с уволняване на служители, беше добре дошла за българския финтех, за да си намерят качествени кадри, защото на пазара просто няма", казва Светослав Димитров. И заключава: "Виждаме как нашия сектор, в по-голямата си част стартъп, започва да променя постепенно облика си, но без да губи иновативността си. Лекото разсейване на финансовите пазари е възможността, която нашите членове да оползотворяват. Това това е изводът ни за 2023 г."