Санирането в България: Гори ли стиропорът

В България Наредба 1971 за строително-технически правила и норми за осигуряване на бeзопасност при пожар е тази, която определя класа материал, който може да се полага на различните по височина сгради. Колкото по-висока е сградата, толкова по-трудно може пожарната да се справи с потенциален пожар, затова и изолационната система трябва да е по-трудно горима. "За сгради с височина над 28 метра не е допустимо да се санира с материали от клас D - F (горими продукти). Допустимо е използването на негорими продукти (класове по реакция на огън А1 или А2), или продукти с ограничен принос към горенето (класове B или С)", уточняват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Изолацията на лондонския блок е била от алуминиеви панели и т.нар. Reynobond PE, което е с полиетиленово или пластмасово ядро. В България, подобно на голяма част от Европа, масово използваният материал за саниране е експандиран полистирол (EPS). Това е вид стиропор, чието най-важно качество е ниската цена, срещу която се постига изолация. В последните години разработките на този материал и добавките в него са успели да го вкарат в категории В и С.

Върху изолационния материал, който най-често е стиропор, се поставя мазилка, но тя не може да спре пламъците да стигнат до този леснозапалим продукт. Фотограф : Надежда Чипева

Има обаче няколко основни изисквания, които са задължителни, когато опаковаш един бетонен блок със стиропор. Изолацията да е добре монтирана, за да не остават въздушни възглавници и върху него да е нанесена качествена мазилка, която да спира огъня. Друга предпазна мярка, вписана в законодателството, е поставянето на хоризонтални ивици от негорим материал - например минерална вата, на всеки два етажа и около отвори (прозорци и врати).

Кой отговаря за стените ни?

Ключът, както винаги, е в изпълнението. Да започнем с националната програма за саниране. Оказва се, че проверките на това дали всичко е изпълнено съгласно наредбата са сложен процес. Контролът на съответствието на влаганите в строежите продукти се осъществява на няколко нива – фирмата, наета за строителен надзор, административните органи - регионалният министър, ДНСК, кметовете, както и пожарната, твърдят от МРРБ. На всяко от тези нива има проблеми.

"Тези санирания са частични ремонти и може да не минат съгласуване, но да минат на експертен съвет през общината. Архитектите избягват да рискуват, когато има саниране да не се съгласува с пожарната", коментира шеф на регионална пожарна служба. С други думи, понякога пожарната може и да не е консултирана.

"Основната проверка е от фирмата, която извършва строителен надзор. Те са ключовият елемент. Правата и задълженията им са изключително високи, те трябва да спазват нормите в държавата, до каква степен отговаря това, което е проектирано и построено", казва инж. Иван Каралеев, председател на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, пред "Капитал".

От тях например зависи поставянето на ивиците от негорим материал, които би трябвало да спрат пламъка да се насочи нагоре по фасадата. "Има риск това да не бъде спазено. Може ивицата да не е 20 см, може да я направят 10 см например. Нормата е 20 см, така е приложена, така е и в други държави. Иначе губи функцията си", утонява шеф на регионална пожарна служба.

Надзорниците признават, че има проблеми със строителите, но твърдят, че си вършат работата. "Случвало се е например на мястото на тези ивици от негорима вата да слагат пластмаса и ги караме на място да направят това, което трябва", обяснява Петър Петров, управител на "Ати консулт", фирма за строителен надзор по програмата за саниране. Той смята, че с малки изключения строителите работели добре. Дори да приемем това за вярно (а мнозина биха имали забележки по въпроса), то важи за програмата за саниране, не за хилядите апартаменти и сгради, санирани самостоятелно. Както всеки може да забележи, голяма част от тях не спазват изискванията за линии и вата, дори елементарните противопожарни изисквания.

И после идва проблемът със сертифицираните материали.

Минералната вата (или както също е наричана - "каменна вата") е незапалим материал, който обаче се ползва по-рядко, обикновено заради по-високата си цена. Фотограф : Надежда Чипева

И все пак той гори

Надрияна Георгиева, собственик на фирма "Дедал", която е надзорник по няколко проекта за саниране, уточни, че те оценяват съответствието между декларацията на производителя и това, което е включено в проекта. Фирмата не е задължена, нито прави изпитване в лаборатория на използваните материали, ако възложителят (общината) не е поискал. Така българското саниране разчита на сертификатите, с които материалите пристигат. В тях е посочен класът на горимост.

В България има една лаборатория, където може да бъде изследван този клас и тя се намира в Стара Загора. От Научно-приложния институт по пожарна безопасност и защита на населението отрекоха да могат да извършват такива изследвания или да го правят. "За тези материали трябва да е извършена комплексна оценка от сертифициращ или контролиращ орган. В България не знам дали има такъв орган. Когато е в Европейския съюз, се пуска на пазара със съответната маркировка за съответствие", коментира източник от института.

Проф. Георги Цветков от Научноизследователския институт по строителни материали към МРРБ също споделя, че се разчита на изследванията от чужбина и рядко се правят допълнителни тестове.

Както стана видимо в Лондон обаче, понякога документите могат да подвеждат. Инж. Йордан Николов, изпълнителен директор на Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС) обяснява, че материалите невинаги отговарят на класа горимост, посочен в документите им. "Ние от миналата година водим битка срещу такива продукти, които идват от Румъния с такива сертификати и се приемат от нашите държавни органи", казва той. Според него и държавните институции не са надеждни, тъй като и след направените тестове от страна на БАИС, не са задължили фирмата да изтегли продуктите си.

"Капитал" изпрати официално запитване до дирекция "Пожарна", които не отговориха. Но разговаря неофициално с пожарникари. Те имат притеснения за санирането. "Този полистирен е пластмаса с пяна - нищо, че отвън имат негорима плоскост, отвътре са си горими и си разпространяват горенето", обясни началник на регионална пожарна служба. Предполага се, че мазилката, която се поставя отгоре, може да предпази горимия материал. Но в рамките на минута-две и тя изгаря, съответно пламъкът може да достигне лесно до

стиропорния слой, коментираха пожарникари пред "Капитал". Освен това тя действа като предпазител само ако е нанесена качество и в достатъчно дебел слой.

В специален доклад, посветен на ефектите от изолацията при пожар, учени от Mälardalen University и SP Technical Research Institute of Sweden констатират, че "съдържанието на енергия в полистиреновата пяна е по-високо, отколкото в повечето изолационни или строителни материали, и температурите, достигнати от пожари при EPS са по-високи, отколкото при традиционните строителни материали". Освен това димът при запален стиропор от този вид е повече и по-токсичен от други строителни материали. Те дават за пример пожар в санирана сграда в Берлин през 2005 г,. когато огънят е обхванал фасадата въпреки негоримите ивици и е превърнал сградата в капан, тъй като изваждането на хората е било затруднено и през стълбите, и през прозорците.

В свой доклад доц. Иван Тодоров, ръководител на катедра "Пожарна безопасност" в академията на МВР, посочва резултатите от опити в Германия, както и пожарът в мола на бул. "Стамболийски" през 2012 г., които показват, че полистиролът е силно пожароопасен материал, който пренася много бързо пожара. Тодоров, както и шведските учени, препоръчват засилен контрол и много повече мерки, които да се вземат с оглед на санирането. Предвид, че предстои да се санират още хиляди сгради, трагедията в Лондон е повод да се вземат насериозно тези предупреждения.