В пандемията ББР си купи имотно бижу

Запитани от "Капитал", нито продавачът БНП Париба, нито купувачът - ББР, нито посредникът по сделката - международната консултантската компания CBRE, пожелаха на този етап да коментират. Сградата излезе на пазара през март. Знаеше се, че решението за продажбата ѝ е още от края на 2018 г. и че тя се движи директно от централата на банката във Франция с помощта на екипа за Централна и Източна Европа на CBRE, базиран в Белград. Като очаквана минимална цена неофициално се коментираха нива от 6.5-7.5 млн. евро.

Според източници от пазара първоначален интерес към сградата са проявили около 50 кандидата. На втория етап на надпреварата са останали десетина. ББР е спечелила с най-щедра оферта, която в зависимост от това дали обявената цена в Имотния регистър е със или без ДДС е 8.8 млн. евро или 11 млн. евро. Неофициално като кандидати се споменават Пощенска банка с предложение за около 8 млн. евро и собствениците на "Платинум център" в София с оферта около 6 млн. евро.

Сградата е с разгъната застроена площ 2836 кв.м, а земята под нея - 612 кв.м, от които застроени са 554 кв.м. По груби изчисления това означава, че държавната ББР я купува на цена 3100 евро, или от 3718 евро на кв.м без ДДС. За сравнение - нивото, постигнато за сградата на ДЗИ през един номер на улицата, е около 866 евро на кв.м без ДДС.

ББР и съседът на централата

От Българската банка за развитие коментираха мотивацията си за сделката. Вероятно е тя да е продиктувана от необходимост от разширяване. Централата на ул. "Дякон Игнатий" 1 е с площ 6127 кв.м, а средносписъчният състав на банката в края на 2019 г. по информация от отчета ѝ е 216 души, а сега е с 20 души отгоре според регистъра АПИС. Съдейки по сайта на ББР, четири от петте ѝ дъщерни дружества са пръснати из София. Две от тях се помещават на бул. "Арсеналски". Други две са в сграда на ул. "Ст. Караджа", където беше под наем и самата банка, докато подготвяше централния си офис.

Реконструкцията на сегашната централа на ББР започна през 2007 г. и протече на етапи, като завършителният беше между 2014 и 2016 г. Тогава по проект на арх. Жеко Тилев бяха изградени шест надземни етажа и три подземни нива, като същевременно беше запазен автентичният облик на фасадата. Строителството по информация от сайта е било на стойност 14.3 млн. лева без ДДС. Ремонтът бе даден без обществена поръчка на обединение, водено от "Главболгарстрой", в което участваха и "Понсстройинженеринг", "Ултрастрой" и "Строй-Консулт мениджмънт груп".

Ако целта е събиране на съседни адреси, това не може да стане моментално, защото придобитата сграда се нуждае от ремонт. А той, по оценки на други кандидати, би излязъл няколко милиона лева. Ако такъв не започне, ще се потвърди втората хипотеза - че държавната банка планира да препродаде имота.

Част от общ ансамбъл

Сградите на ББР и досегашната сграда на БНП Париба са паметници на културата - част от първия след Освобождението архитектурен ансамбъл по европейски образец в София. Той е инвестиция на полк. Косаков, изградена по периферията на земята му, заключена между сегашните улици "Цар Освободител", "Дякон Игнатий" и "Аксаков", в близост до Княжеския дворец. През 1880-1881 г. по проект на първия главен архитект на София - чехът Антонин Колар, е построена сградата на първия хотел "България", в която сега е централата на ББР.

През 1882 г. по проект на арх. Петер Паул Бранг е добавено кафенето вдясно от входа ѝ - на ъгъла на "Аксаков" и "Дякон Игнатий" (тогава улица "Войнишка", защото води до Министерството на войната). На същия архитект през 1885 г. Косаков поръчва да се застрои и повитият ъгъл на тогавашната "Цариградска улица" (сега "Цар Освободител") и "Войнишка улица" ("Дякон Игнатий") вляво, където досега беше БНП Париба. В тази сграда е бил игралният дом "Софийски клуб" - партер и два етажа, надстроени през 30-те с още един.

След време Косаков продава хотела и кафенето на човек на име Леон Фрай. Игралният клуб е купен от Мина Пешев, който го дарява на Сливенското училищно настоятелство. Информацията е от проучване на арх. Мариана Везнева от 1986 г.

След 1944 г. сградата на първия хотел "България" се използва последователно от Стопанския съвет на Министерския съвет, БТА, София прес, Българските въздушни линии ТАБСО, Централния кооперативен съюз и други. А в бившия "Софийски клуб" са "Главпроект", представителството на "Аерофлот", има билетен център и магазини.

Четвърт век с БНП Париба

Някогашната БНП Дрезден банк България придобива сградата на бившия "Софийски клуб", която по това време е частна държавна собственост, през юни 1997 г. После до 2002 г. де факто я построява наново. Оригиналната фасада е запазена, но в нея е вградена нова офис сграда. Решението за продажбата е на Министерския съвет, а продавач - Министерството на финансите. Банката си изважда констативен нотариален акт за собственост едва през ноември 2018 г., когато явно вече е взето решението за продажба. Документът е на името на "БНП Париба Цар Освободител", в чиито активи БНП Париба - клон България апортира постройката през 2006 г. Дружеството продавач принадлежи директно на френската BNP Paribas. При апорта имотът е оценен на 14.6 млн. лв., а в последния баланс от 2019 г. земята и сградата са на стойност 8.5 млн. лв.

Когато сградата на БНП Париба излезе на пазара на недвижими имоти през март, се коментираше, че тя е станала твърде голяма за нуждите на централния офис. По предварителна информация намеренията бяха той да се премести в Бизнес парка, където сега е офисът на БНП Париба пърсънъл файненс - клон България (бившата компанията за бързи кредити "БНП Париба лични финанси"). Това е друга банка, клон на едноименна френска кредитна институция от групата BNP Paribas. В България френската група е собственик и на застрахователната компания "БНП Париба Кардиф", но нейният офис е на ул. "Стара планина". Служителите на БНП Париба все още не са освободили помещенията, които ББР купи в началото на декември.