Airbnb бизнесът работи по механизъм за данъчното си изсветляване

Желание има

Борис Павлов обясни, че са описали идеите си в предложение, адресирано към управленските органи в България и са провели срещи по темата. Твърди, че идеите им се възприемат много добре в Министерството на туризма, в парламентарната комисия по туризъм, в Националната агенция за приходите (НАП) и от столичната община в лицето на общинското предприятие за туризъм. "Имаме рядко срещана win-win ситуация. Като единствените, които не печелят от нея, са неизрядните платци на данъци", казва той.

Твърди, че хората, които отдават жилища на краткосрочни наеми и членуват в асоциацията, също подкрепят предложението. "Ние знаем много добре, че сега, когато туризмът се възстановява, големите хотелиери отново ще поискат дейността ни да бъде забранена с аргумента, че не се плащат данъци. Искаме да обезсилим тези съображения и затова пазарът трябва да се изсветли. А и самите ние предпочитаме всички да играят по едни и същи правила, да плащат едни и същи данъци, защото иначе пазарът се изкривява и конкуренцията не е лоялна", каза той.

От Асоциацията очакват в близките два месеца да се изясни коя от институциите, с които са разговаряли, ще припознае каузата им и ще започне сериозна комуникация с онлайн платформите за подписване на споразумение. Надеждите са то да стане факт към края на годината.

Как да се случи

Според асоциацията възможният начин е през меморандум, тъй като държавата няма право законодателно да вменява на платформите задължението да осъществяват контролни функции над собствениците и имотите, качени в тях. Такъв е ефектът от решение на Европейския съд от 2019 г., според което Airbnb и подобните платформи са услуга на информационното общество, и не са нито агенции за недвижими имоти, нито туристически агенции, и не могат да бъдат натоварвани с контролни задължения от държавата. "Макар решението да е в полза на платформите, те изглежда са наясно, че трябва да правят и компромиси, за да могат да развиват бизнеса си в условия на латентно недоволство от страна на държавите и общините срещу тях", каза Борис Павлов.

От около пет години платформите имат практика да подписват меморандуми с отделни градове, държави, общини. Съдържанието е различно, но най-често с тях поемат два основни ангажимента: Да работят само със законни имоти. И да предоставят финансова и маркетингова информация на съответните държавни или общински органи.

За целта от Airbnb са разработили в услугата на държавите и туристическите организации специализиран City Portal. През септември 2020 г. той стартира с 15 пилотни града и партньори от туристически организации. На него съответните органи, получили достъп, могат да проследят в кой апартамент колко нощувки на каква цена са реализирани и после да проверят дали са платени съответните данъци.

Текстовете на меморандумите са конфиденциални. Предполага се обаче, че в отговор на жеста от страна на платформите държавата поема ангажимент да позволи на бизнеса с краткосрочните наеми да се развива по устойчив начин и да не въвежда за него допълнителни ограничения.

Подобен меморандум вече има Гърция - с Airbnb, Booking и Expedia, които се задължават да изискват регистрационен номер за всеки един обект. С някои държави платформата подписва и данъчни споразумения, които предвиждат възможността данъкът да се удържа от платформите, като после им се превежда. От Airbnb съобщават, че вече са събрали и превели над 2 млрд. долара туристически данъци и такси за настаняване по целия свят. Покрити са 72% от резервациите в Airbnb за обяви в САЩ, например.

"На първия етап предлагаме да започнем да си говорим с Airbnb и Booking като държава и просто да подпишем такъв меморандум, в който да изчистим пазара и да сме сигурни, че 100% от имотите, които се предлагат в тези онлайн платформи, са регистрирани. След като това стане факт и те имат регистрационни номера, проверката кой е платил данъците и кой не, е лесна. На по-следващ етап и ако е възможно и чисто технически, може да се помисли и за удържане на данъка директно от платформите и превеждането му. Подобна практика би улеснила много и българите, които извършват тази дейност, защото ще им спести време и усилия", добави Борис Павлов.

Латентното недоволство на големите хотелиери, държавите и общините срещу отдаването на апартаменти под наем от частни лица е една от причините в сектора на краткосрочните наеми да предпочитат да са законово изрядни Източник: Shutterstock

Booking пое инициативата

В имейл до партньорите си в България от 20 юни Booking искат от тях да да добавят регистрационните си номера към страниците и заявяват, че ще работят само с категоризирани или регистрирани собствености, съгласно Закона за туризма в България, вписани в Националния туристически регистър. "Ако не ни го представите (регистрационния си номер б.р.) за съжаление може да се наложи да премахнем собствеността ви от нашата платформа", пишат от Booking. Новото изискване важи не само за бъдещи партньори, но и за вече съществуващи, от които също се очаква да се приведат в съответствие със законодателството.

Запитани, от платформата са обяснили, че са разбрали, че Airbnb подготвят подобна стъпка и са решили да действат в същата посока.

"Факт, че подобни самоограничения са в разрез с икономическия интерес на платформите, защото ограничават макар и временно клиентската им база и водят до по-малко приходи за тях. Въпреки това обаче, те предприемат тези действия, със съзнанието, че това трябва да се случи", коментира Павлов.

Какво е положението сега

За дела на регистрираните собствености в Вooking няма данни. В момента в Airbnb има регистрирани 10 хил. домакини от цяла България. Процентът категоризирани (по стария закон) или регистрирани (по новите изисквания от 2019 г.) варира между 25 и 40% за различните общини. В София в момента в платформата има 2100 имота, а от тях регистрираните и категоризирани са 590, обяснява Борис Павлов. Като добавя, че с времето делът им бавно нараства, като асоциацията полага усилия затова с разяснителни инициативи.

Все още обаче голяма част е в сивия сектор, макар и не изцяло. Мнозина плащат данък върху доходите си от наем, но по закон тази дейност се води хотелиерска и дължимите данъци са други.

Физическите лица например, плащат патент, който е 50 лева годишно. Дължи се ДДС върху комисионата на платформата. При средна крайна цена на нощувка за София от 47 евро сега, колкото получава домакинът, и комисиона на платформата от 15% или 6 евро, дължимият ДДС е около 1.20 евро. Очаква се в близко бъдеще за тази дейност да започне да се плаща и туристически данък - по 40 ст. на нощувка. Проектът за това е на обществено обсъждане и се очаква да бъде приет до седмица - две.

Голямата тежест са осигуровките, които се дължат в случай, че домакинът не се осигурява на максимума. Някои от компаниите, които управляват краткосрочното наемане на чужди апартаменти срещу комисиона, спестяват на домакина разходите за осигуровки, като наемат от него апартамента и го отдават от името на компанията. Като фирми обаче те плащат други данъци - например, ДДС върху нощувката и това донякъде оскъпява услугата.

Регистрационният режим и патентният данък за сектора на краткосрочните наеми бяха въведени в края на 2019 г. Това беше резултатът, след като тогавашните управляващи в туризма внесоха законопроект, предвиждащ рестрикции, които приложени на практика биха означавали спиране на дейността. Наредбата за регистрацията е приета през юли 2020 г., но по това време секторът беше ударен от пандемията и резервациите имаха рекорден спад. През пролетта на 2021 г. в бизнеса започна оживление и домакините постепенно са започнали да се регистрират, което изисква и промени в данъчното облагане - от данък върху дохода от наем, към данъци, дължими при хотелско настаняване.

НАП са в разяснителен режим

Платформите и сега изпращат периодично данни към НАП за всички български потребители, които са отдавали краткосрочно имоти под наем, адресите на имотите и размера на изплатените комисиони за посредническа услуга на платформите. В края на юни, например, от НАП обявиха, че българи, собственици на недвижими имоти, които ги предоставят за краткосрочно настаняване на туристи чрез Airbnb, имат доходи от наем за над 14 млн. лева през втората половина на 2021 г. Данните са подадени към приходната агенция от Airbnb, като от НАП обясняват, че очакват информация и от Booking.

От НАП обясняват, че първо ще напомнят с имейл или по телефона на хората, които дължат данъци и осигуровки, но не са ги платили. И ще стартират контролни производства едва, ако и след това те не декларират приходите от тази дейност.

"Физическите и юридическите лица трябва да знаят, че дължат данък, когато отдават имоти под наем дългосрочно или краткосрочно през чуждестранни онлайн платформи. НАП разполага с информация за тяхната дейност и приходите от нея и въпреки това усилията ни са насочени не към проверки и ревизии, а към доброволно деклариране. Стремим се да подходим партньорски, като информираме наемодателите за правата и задълженията им. Уверени сме, че е много по-лесно да бъдат коректни данъкоплатци, отколкото да търсят варианти за заобикаляне на данъчното и осигурително законодателство", каза изпълнителният директор на НАП Румен Спецов.

В момента на пазара на краткосрочни наеми се наблюдава оживление. Летният сезон тръгва добре, туризмът се възстановява. Обявените 2100 собствености са далеч по-малко от рекордните 3300 към октомври-ноември 2019 г. Борис Павлов твърди, че във Flat Manager регистрират 85% заетост, при цел 80%. Средната цена се е увеличила с 10-15% през последните три месеца. В момента домакините получават 41 евро средно при 36 преди.