🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Споделеният бизнес: Първият оздравял

Гъвкавите офиси, airbnb обектите, електромобилите и тротинетките бързо бяха преоткрити от клиентите

   ©  Надежда Чипева
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Шокът беше последван от бум. Така накратко могат да се опишат последните две години за представената в България shared economy. Тук няма всички глобални услуги за ползване на споделени активи, но присъстващите, изглежда, се възстановяват по-бързо от старите модели. Така и при гъвкавите офиси, и при тротинетките и е-автомобилите, и при airbnb апартаментите имаше сходни вълни. Първо потребителите замръзнаха, а после бързо откриха, че тези услуги има дават повече свобода и понякога по-малък досег с хора, а оттам и с вирус.

Гъвкавостта първо уби, а после спаси споделените офиси

В началото си пандемията изпрати споделените работни пространства на дъното. После те бързо отскочиха и отчасти благодарение и на нея те вече имат "запазено място" в новото хибридно бъдеще на работа, което обещава и разширяване на пазарния им дял от сегашните 5% от общия офисен пазар.

При коуъркинг (coworking) пространствата имаше бърз и рязък отлив най-вече защото условията за прекратяване на наемни договори при тях са далеч по-либерални, отколкото при класическите офиси. В България при първия локдаун заетостта в някои споделени работни пространства пада и до 5%, а други дори затварят. От CW&Forton оценяват средния спад на запълняемостта на този офис формат през 2020 г. на 50%. От началото на 2021 г. обаче по общи наблюдения, интересът към флекс офисите се възстановява и в края й вече се наблюдава почти пълна запълняемост.

Именно гъвкавостта на флекс офисите ги прави особено търсени сега. Кръгът на традиционните им клиенти - хора на свободна практика, дигитални номади и малки компании, се разширяват с нови групи. Хора на свободна практика, които досега са работили от вкъщи или от кафенето, стават все по-склонни да ги заменят със споделен офис в търсене на социална среда. Служители на компании, пуснати за дълго в хоум офис, търсят по-комфортна обстановка от домашната си. Някои са финансирани от компаниите си за целта, други си плащат сами. Третата и най-растяща категория са големите компании. Някои напуснаха офисите, други намалиха площите им, и сега правят срещите си в споделени работни пространства, или наемат в тях малки самостоятелни офиси за по няколко служители.

Пандемията още е в развитие и много от компаниите не са решили окончателно как ще продължат да работят. Като най-популярен обаче се очертава така нареченият хибриден модел - при който служителите работят и от офиса, и от вкъщи, и от споделено работно пространство. То предлага гъвкави наемни условия, възможност за лесно прекратяване на договора, а и допълнителни услуги. Ако съотношението между всичко това и цената е добро, перспективите пред съответния коуъркинг са обещаващи.

"Тъй като наемателите все повече се обръщат към гъвкавите решения в подкрепа на новите хибридни работни модели, доверието в сектора се завръща и операторите търсят възможности за разширяване", се казва в доклада Colliers Flexpansion 2021. От операторите на споделени работни пространства на 44 пазара в региона на Европа, Близкия изток и Азия, проучени от консултантите, 60% казват, че са склонни през следващата година да излязат на нови пазари, а 67% вероятно ще се разширят през този период. През 2021 г. общият обем на гъвкавите работни пространства в региона се увеличава със 155 хил. кв. м, което означава 25 хил. допълнителни работни места.

Airbnb на крилете на COVID и Zoom



Шокиращото немислимо хлопване на границите и затварянето на хората по къщите предизвика рязко замръзване на бизнеса с отдаването на частни домове под наем през платформата Airbnb. През пролетта на 2020 г. и анулираните пътувания доведоха до спад на приходите на компанията с 67%, а главният изпълнителен директор Брайън Чески заяви "Пътуването, което знаехме, приключи и никога няма да се върне".

Много от собствениците на имоти, отдавани през платформата, включително и в София, се пренасочиха към дългосрочните наеми, намалявайки очакванията си за доходност за сметка на по-голямата стабилност на приходите. Тази маневра се отрази на целия пазар на наемите. А други собственици предпочетоха още по-драматичните мерки - директната продажба.

Почти две години по-късно обаче очакванията са, че пандемията по-скоро ще донесе дългосрочни ползи за airbnb имотите заради големите промени в начина на пътуване и работа, които ще останат за дълго. Или страхът от вируса и търсенето на уединение и платформите като Zoom, които дават възможност за работа от всякъде и по всяко време, ще дават ново поле за разгръщане на Airbnb.

Платформата отчете рекордни приходи за третото тримесечие, като стойността им се е увеличила почти четири пъти спрямо същия период на миналата година. Общите приходи на компанията през летния период бележат 67% растеж спрямо същия период на миналата година и достигнаха 2.1 млрд. долара. Нетната печалба скача с 280% до 834 млн. долара.

Дългосрочните престои в наетите жилища продължават да бъдат най-бързо растящият сегмент от бизнеса на Airbnb, като през изминалото тримесечие приходите от него достигат до близо 20% от всички резервации.

На базата на резервациите за бъдещите периоди от платформата правят силни прогнози за четвъртото тримесечие, както и за следващата фискална година. Глобалните положителни новини за Airbnb се усещат и от собствениците на такива обекти в София, а и на места в страната.

Всъщност пандемията ускори развитието на Airbnb нощувките, тъй като настаняванията в частни домове и къщи, включително на отдалечени места, се възприемат като по-безопасно от здравна гледна точка и възможност на фамилии и приятели да се съберат заедно след месеци на изолация. Изолацията донесе и нов тренд на търсене на цели домове, като се отчитат и географски промени - селските райони стават по-популярни за сметка на големите традиционни градски центрове.

Поставянето под карантина и задължителните PCR тестове направиха кратките пътувания по-малко атрактивни. В комбинация с новата нормалност на работата от разстояние се заражда търсенето на смесването между работата и ваканцията. Трендът е напът да се задържи дълго. Той добива популярност под термина workation, или комбинация между работа и ваканция.

Airbnb се очертава и като един от големите печеливши от новите работни условия, толериращи работата от дистанция и размиването на границите между почивка и работа и търсенето на хибриден вариант и втори дом, макар и за определен период от време.

Тихото изкачване на електрическите тротинетки

Успехът на електрическите тротинетки през 2021 г., подобно на самите тях, се оказва тих. Докато през 2019 г., когато се появиха за пръв път по софийските улици, вдигнаха огромен медиен и обществен шум, сега мениджърите на компаниите в България казват, че този начин на транспорт се е наложил трайно, излязъл е от границите на София и може би най-важното: хората не го ползват само от любопитство. Естествено постижението им тръгва от символична база и за мащабност още е рано да се говори.

"За нас това беше най-добрата година до момента. Освен в София вече работим и в Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора и Габрово, като следващата година планираме до април да сме в двойно повече градове - 12. През пролетта ще добавим Русе, Шумен, Велинград и три други града. Всеки град с население между 60 и 100 хил. души влиза в плановете ни. Няма да се спрем на 12, очаквам още. Поставихме рекорди откъм карания, приходи. Ако трябва да сравняваме спрямо 2019 г., минаваме и тях, съпоставяйки тримесечия", казва пред "Капитал" Петко Анчев, който управлява българския бизнес на тротинетките Lime.

Българските тротинетки Hobo също прекараха цялата година в регионална експанзия - в Пловдив, Варна и Севлиево. "Севлиево, изненадващо, е огромен успех, където хората се возят и освен всичко друго вадим страшно много данни за потребителските навици", казва Теодор Рачев, основател на Hobo. По-рано през годината компанията му набра и 255 хил. евро външно финансиране, основно от фонда Vitosha Venture Partners, който оперира с ресурс от Фонда на фондовете. Hobo вече има 45 хил. клиента, а броят на активните тротинетки е 440, близо четири пъти повече, отколкото при старта през 2019 г.

Числата на Lime също звучат внушително. Петко Анчев казва, че България е един от най-печелившите пазари за цялата компания по отношение на марж на печалбата. "Това, което мога да кажа като статистика, е, че бизнесът ни е пораснал осем пъти по приходи спрямо 2020 г. и очакваме ръст от пет пъти през 2022 г. Вече сме близо до половин милион пътувания", казва той.

И двете компании имаха проблеми с коронавируса през 2020 г., но те бяха сравнително краткотрайни. Lime реши да спре услугата си за няколко месеца, докато Hobo не го направи. "През 2020 и 2021 г. въпреки коронавируса, или точно заради него, много хора се насочиха към електрически тротинетки, дали под наем или техни собствени, защото са удобни за придвижване и защото си на открито", казва Теодор Рачев.

Освен Hobo и Lime на българския пазар работи и BRUM, франчайз на американската Bird, но от компанията традиционно не дават данни.

Основното обяснение за разрастването на тротинетките е, че градовете се отвориха за алтернативни начини на придвижване, а те са вероятно най-безболезнения експеримент в тази насока. Така например Lime влезе в Пловдив и първоначално срещна отпор, но след това градът прие правилници и в момента Анчев го определя като "национален лидер откъм регулация за микромобилност, с апетит към различни продукти, като електрически колела например", каквито очаква Lime да вкара в цяла България, вероятно догодина.

Е-кспанзията на Spark

Коронавирусът удари силно транспортния бизнес и - обяснимо - потреблението на услугата за споделена мобилност Spark намаля значително през първите месеци на пандемията през 2020 г. Но постепенно компанията възстанови дейността си, добави и нови електрически коли. Изминалата година може да се характеризира най-вече с поетапното връщане към нормалното ежедневие, казват от Spark. Основна част от стратегията през 2021 г. беше експанзията - през май платформата навлезе във втори български град - Пловдив.

"За нас това е ключов момент от развитието на бизнеса, защото транспортните модели в София и Пловдив са много различни. Потребителските нагласи и очаквания също", заяви пред "Капитал" Стефан Спасов, изпълнителен директор на Spark в България.

Предлаганите електромобили в Пловдив бяха пренесени от софийския автопарк на Spark. Те не бяха пререгистрирани с пловдивска регистрация, но могат да бъдат паркирани в платените зони на града. Потребителите на услугата могат да наемат кола в София и да я оставят в Пловдив (или обратното).

И през 2021 г. компанията продължи да разширява автопарка си. Общият брой на колите на всичките пазари, на които работи платформата - България, Литва и Румъния, е над 1500, от които над 550 са тук. Последно бяха поръчани 100 нови VW e-Up, които постепенно са добавяни до края на тази година.

"През 2021 г. Spark реализира сериозен ръст, като към момента имаме над 100 000 потребителя в България, а увеличението на приходите е двойно спрямо 2020 г. Автопаркът ни се е увеличил повече от два пъти спрямо 2019 г., въпреки предизвикателната среда", коментира Стефан Спасов. В България брандът оперира през дружеството "Райд шеър България", чиито приходи за 2020 г. достигнаха 4.3 млн. лв. Тоест оборотът за тази година трябва да надхвърли 8 млн. лв.

Според Спасов компанията е успяла да превърне ситуацията във възможност. "През 2019 г. Spark оперираше малък автопарк на два европейски пазара. Днес се нареждаме сред най-големите напълно електрифицирани компании за споделена мобилност в цяла Европа", казва мениджърът.

През следващата година плановете са услугата да продължи да се разраства. В България основните усилия ще са в посока на увеличаване на автопарка и покритието на зоните за наем в София и Пловдив. "В разгара сме на срива във веригата на доставки на чипове, което дава сериозно отражение върху цялата автомобилна индустрия, но особено върху производството и доставките на електромобили. Водим постоянни разговори с нашите партньори и сме сигурни, че ще успеем да осигурим доставки на нови електромобили за 2022 г.", допълва Спасов.

В целия транспортен бранш цените растат и Spark не е изключение. В края на годината услугата увеличи тарифите си с 10 ст. на минута, като най-евтината е 39 ст. на минута за Volkswagen e-Up и Skoda Citigoe iV. Компанията предлага и месечни планове, които включват отстъпки, както и по-дълъг наем на колите за 24 или повече часа.

Другият фокус за развитие е продължаване на експанзията към нови пазари. "На глобално ниво предстои услугата SPARK да навлезе на нови европейски пазари, като се надяваме това да се случи в рамките на новата година", казва Стефан Спасов.

По темата работиха: Боряна Генчева, Калина Горанова, Йоан Запрянов, Константин Николов

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf
    • - 1

    Тези услуги с тротинетките просто не са за българи. Не го казвам с някаква типична закостенелост - просто българите знаят да си правят сметка, като сравнително бедни индивиди.

    На Хобо погледнах таксите - 1.60 + 20 ст. на минута. Това е много по-скъпо от градския. Ако искаш да реализираш икономия, няма смисъл. Вечер е по-евтино от такси все пак. Това ме навежда на втория аргумент - тези тротинетки са евтини. Ако ще я ползваш за придвижване, по-лесно ще е да си купиш, а не да наемаш. Като претеглиш всички възможности много рядко ще е на сметка да ползваш тротинетка приложения - което ограничава потребителите до това, което виждам най-често (чужденци, студенти, тийнейджъри и паралии).

    Щом основния им пазар е хора, които не си правят сметката - няма как да очакват особен растеж тук.

    Нередност?
Нов коментар