🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Джейсън Лонг: Обществото се променя, места се изоставят, а след време узряват за нова функция

Разговор с архитекта, който ръководи офиса на международната архитектурна компания ОМА в Ню Йорк, за умния начин да се прави ре-употреба на стари сгради, но с ново предназначение

Имоти

Бюлетин на "Капитал" с мнения, данни и анализи за развитието на пазара на недвижими имоти в България и по света.

Джейсън Лонг е партньор в международната архитектурна компания ОМА, която заедно с изследователската платформа АМО работи в областта на архитектурата, урбанизма, дизайна.

Той се присъединява към ОМА през 2003 г., след като завършва Harvard Graduate School of Design. Има принос към мащабни изследователски и интердисциплинарни проекти в Азия, Северна и Южна Америка и Европа. През изминалите няколко години ръководи редица проекти в областта на опазването на съществуващи инфраструктури и адаптивната ре-употреба (adaptive reuse). Сред тях са POST Houston, Centre Pompidou x Jersey City, Fitzgerald Building в Университета в Торонто, LANTERN в Детройт.

Ръководи и проекти за жилищни сгради, сред които комплексът с достъпни жилища 730 Stanyan в Сан Франциско, Eagle + West в Ню Йорк, The Perigon в Маями бийч. Във Вашингтон ръководи изграждането на пешеходния мост 11th Street Bridge, част от инициатива за етично обновяване на кварталите по поречието на река Анакостия. Преди броени дни проектът беше отличен с American Architecture Award 2023 в категория "Паркове и градини". Джейсън Лонг ръководи офиса на ОМА в Ню Йорк.

Опазването на архитектурно наследство се свързва с идеята за определена културна стойност, но тя не е универсална, а има своя локална специфика. Как и какво можем да опазваме в този контекст?

- Започнах работа в ОМА в офиса в Пекин, където заедно с Рем (Кулхаас) от самото начало се насочихме към тази критична, сложна и наситена с предубеждения тема заради влиянието ѝ върху града. Концепцията за това какво трябва да бъде опазено трябваше да се разшири - потенциалната политическа значимост на определени сгради или тяхната структурна значимост може да имат стойност, различна от тази, която свързваме с определена епоха, стил, или вид детайл. Други неща също са ценни, като например определен тип работнически жилища или други вид сгради, свързани с комунистическия период, които обаче са силно стигматизирани или неглижирани. Мислехме и как на определени места в града, които бяха в процес на бърза модернизация, има нужда от контрол на скоростта, с която се случват промените. Опазването е един от инструментите, чрез които това може да се постигне. Но когато то се фокусира само върху исторически значими или богато орнаментирани сгради, или такива от особено почитан период, тогава кварталите, където липсват подобни сгради, могат да бъдат изравнени със земята. Тази бърза промяна оставя ужасен социален и архитектурен отпечатък.

Джейсън Лонг е част от изследователския проект Beijing Preservation (2003), с възложител Бюрото по градско планиране в Пекин. Проектът предлага преосмисляне на дефинициите и обхвата на методите за опазване, като разширява хронологията на опазваните обекти и насърчава съжителството между старите и новите елементи на градската среда като еднакво значими.

Формата твърде често надживява функцията. Как се вливат нови функции в съществуващи сгради?

- Начинът, по който дадена сграда може да отговори по специфичен начин на нуждите на определена програма, е в центъра на едни от най-интересните ни изследователски и архитектурни проекти. Но същевременно идеята, че една сграда може да бъде използвана по друг начин е в противоречие с идеята за опазването, т.е. има известна ирония в това, че се занимаваме с проекти за ре-употреба. Но, разбира се, сгради винаги са били употребявани повторно, защото оцеляват дълго, а нашето време на земята е ограничено. Обществото се променя, дадени места се изоставят, а след време узряват за нова функция.

В момента работим върху трансформацията на гараж в синагога, който се намира в горната източна част на Манхатън. Стилистично звучи по-сложно, отколкото е в действителност, защото оригиналната сграда е с богато орнаментирани фасади, все едно е строена като двор за каляски. Но трудностите са по отношение на вътрешната организация, имайки предвид нуждите на синагогата и необходимостта от едно общо пространство за посетителите. Това ни накара да свържем сградата със съседна, която по-рано е била градска къща. В тяхната връзка намерихме пространството, от което имаме нужда. Трудното в тази ситуация е, че новата функция се съпротивлява на съществуващата сграда. Предизвикателството е да се запази характерното за сградата, докато в същото време се остави място за по-смели промени, които вероятно ще са необходими, за да може тя да функционира пълноценно.

В Хюстън трансформирахме огромна индустриална сграда - бивш пощенски разпределителен център, в публично пространство, по начин, по който то никога не е съществувало преди. Стотици хора са сортирали пощенските пратки там, естествената светлина не е била непременно необходима, а етажите са били отворени и необособени, според нуждите на тогавашната функция. За да направим мястото привлекателно като културно средище с работни пространства и места за хранене, направихме разрези през сградата, през които вкарахме естествена светлина и поставихме три стълбища. Те свързват двата етажа и отвеждат до покрива, като по този начин се обособяват зони, където се случват различни неща. Но също така насърчават хората да прекосят сградата и да се изкачат до покрива, който може би е мястото с най-голям потенциал. Оттам се открива гледка към центъра на града, до каквато повечето жители на Хюстън нямат достъп - градът изведнъж може да се почувства като метрополис.

POST Houston (2022) е някогашен пощенски разпределителен център - двуетажна постройка с площ 50 хил. кв.м, дълга 300 м, изградена изключително устойчиво заради втората ѝ функция - бункер при ядрени заплахи. Възстановяването ѝ е финансирано чрез данъчни кредити, обвързани с опазването на исторически сгради - механизъм за финансиране от правителството на щата Тексас и правителството на САЩ, в помощ на подобни проекти. Това определя строгия режим на опазване, според който позволените промени в екстериора са минимални. Сградата днес се е превърнала в културна дестинация в града - със зала за музикални събития за 5500 души, споделени работни пространства, пазар и парк на покрива с градска ферма, сцена за събития, градина, места за отдих и ресторанти.



Обратно към текста

В проекта 11th Street Bridge превръщането на изоставен мост в пешеходен парк над река Анакостия, ще свърже две много различни в социално и икономическо отношение общности. Но дали тази нова връзка ще бъде от полза за ощетената общност на източния бряг, или ще отвори вратата към джентрификация (процесът на промяна на характера на квартала чрез притока на по-заможни жители и фирми, с което се изместват по-бедните жители и бизнеси - бел. ред.), както обикновено се случва в контекста на проектите за опазване? Можем ли да опазваме, без да изключваме никого от достъпа до споделеното ни наследство?

- В случая с 11th Street Bridge съществуващата тенденция към джентрификация е свързана не толкова с опазването на съществуващия мост, колкото със самото присъствие на публично пространство. След като спечелихме конкурса, проектът ни започна да се появява в обяви за недвижими имоти в квартала със завишени цени. Наложи се да изпращаме писмени искания за незабавно прекратяване на използването на проекта ни, защото не желаехме той да се превръща в някакъв вид добавена стойност за сектора на недвижими имоти. Не това е амбицията ни.

Усилието, което положи клиентът ни (Building Bridges Across the River, District Department of Transport - бел. прев.), за да се справи с този проблем, струва ми се, е равно на усилието, което полага за изграждането на самия проект. Организираха множество кампании за набиране на средства, свързани с етично развитие на квартала - опитват се да създадат клубове за бъдещи собственици на домове и други инициативи, които да помогнат на хората от общността да придобият имотите, в които живеят в момента, или да се включат в програми, чрез които да останат в квартала. Мисля, че чрез подобни инициативи наистина е възможно да се обърнат някои процеси, така че обновяването да не помита всичко след себе си, а напротив - да позволи на местната общност да остане и да се подобри. Самата идея зад Bridge Park е промяна към по-добро именно за тази общност.

И ако се върнем на Пекин - стойността на реновацията на старите хутонг (квартали с традиционни къщи с вътрешни дворове - бел. прев.) беше толкова висока, че почти единственият начин, чрез който можеха да бъдат опазени, беше да се превърнат в луксозни кафенета или домове на заможни граждани.

Тоест опазването на материалното наследство би означавало унищожаване на социалните и семейните структури, които са възникнали и отгледани в тази среда. В подобни случаи нямаме достатъчно добро решение, освен може би по-мащабна обществена интервенция, която да заобиколи трудната икономическа ситуация. Това е особено валидно в случаите, когато не става въпрос за индустриално наследство.

11th Street Bridge (2014 - досега) e пешеходен мост-парк във Вашингтон, който пресича река Анакостия, но метафорично пресича и линията на социални, икономически и расови разделения. Концепцията се опира на идеята за пресечна точка - две платформи, които се кръстосват във формата на X и които създават място над реката, където двете общности могат да бъдат заедно. Мостът се разширява към източната страна, къде се намира образователен център за околната среда с основна дейност обучения за екологията на реката.

Обратно към началото

Какво представлява самият проект за моста?

Идеята ни за 11th Street Bridge е да създадем пресечна точка, чрез две платформи, кръстосващи се под формата на Х. Яснотата на дизайна е абсолютна противоположност на сложната ситуация на място. Тази емпатична връзка на двете платформи създава общо пространство над реката, където двете общности, а и всеки друг, могат да бъдат заедно. По този начин се получава многопластов парк, който е повече от една пешеходна връзка. Концепцията функционира като два пристана, които се срещат и се застъпват. Краищата им са едновременно покрив и място за разходки, където може да се качите и да погледнете към целия град.

Мостът се разширява от запад на изток, така че по-широката му част, която може да подслони повече функции като образователен център за околната среда, детска площадка и кафе, е ориентирана към общността, до която се опитваме да приближим повече дейности. Едно от по-интересните места на моста е именно малката сграда на образователния център, която свързва нивото на моста с нивото на речния бряг. Тази чувствителна връзка с реката има отношение към една от основните дейности на центъра - обученията за екологията на река Анакостия.

В западния край слизаме направо в сърцето на урбанизирана зона, като този стеснен край на моста осигурява връзка с крайбрежната пътека, която вече съществува край историческите, но все още функциониращи сгради на военноморските сили. Силата на архитектурата тук е в това, че може да опрости и изясни една сложна ситуация, като същевременно е емпатична към двете страни на реката.

Какво е мястото на местните организации и общности в процеса на проектиране?

- Проектът ни в Джърси сити е трансформация на някогашна станция за тролеи, построена за нуждите на електроснабдителна компания, която после е служила за училище и за офиси. След като купи сградата, градската управа се свърза с нас с предложение да я превърнем в културна институция. Но точно каква или какъв вид все още не беше решено. И тъй като това е обществен проект, иницииран от града, решихме да проведем серия от срещи и да узнаем как местната общност си представя тази сграда. Искахме да се направи културна институция, отворена към хората - правенето на музей не се изчерпва само с показване на изкуство. Така наш културен партньор да стана център "Помпиду" - от тяхна страна има желание не само да разпространяват познатата си идентичност, но да създават характерни местни сателити, които принадлежат на средата, където се намират.

В този вид проекти най-полезни не са непременно препоръките, свързани с конкретни функции, а това, което ще научите за характера на дадена сграда или дадено място.

Centre Pompidou x Jersey City е мултидисциплинарен музей, сателитен на център "Помпиду". Разположен е в бързо развиващ се жилищен район, западно от Манхатън и отвъд река Хъдсън. Четириетажната постройка с площ 5400 кв.м освен като станция и администрация за тролеите е служила и като изложбено пространство, в което са били показвани иновации, свързани с използването на електричеството - по това време иновация. Сега се предвижда сградата да има "пропусклив", отворен партерен етаж, а на горните етажи ще са разположени изложбените пространства. Една от фасадите ще бъде модернизирана изцяло, за да осигури необходимата инфраструктура за функционирането на съвременния музей. Сградата ще бъде обградена от пешеходни пасажи, които ще осигуряват връзка към PATH Station, която свързва квартала с Манхатън.



Обратно към началото

LANTERN е някогашна стара пекарна или по-точно три отделни, свързани помежду си сгради. Те са собственост на частен предприемач (Library Street Collective/Anthony and JJ Curis), който притежава галерия в

Детройт и се опитва да преосмисли малка част от града като местен център за изкуства и дом на две неправителствени организации, занимаващи се с изкуство. Едната е за артисти с интелектуални различия, а също и за хора с интелектуални различия, които не са артисти, но имат артистични стремежи. А другата организация се занимава с печат и опазване на различни печатни техники. Освен съвместната работа с клиента ни, за да си представим как други функции могат да изпълнят останалата част от пространството и какво е необходимо, за да може сграда да функционира като едно цяло, за нас беше ключово участието на двете неправителствени организации в процеса. Опитахме се да разберем дали в този проект може да се създаде едно колективно сърце в центъра на сградата - край нов открит вътрешен двор.

Това е хубава индустриална постройка, която обаче не беше в много добро състояние. Това не е стар обор на върха на хълм или орнаментална катедрала, която превръщаме в музей. В случая става дума за много практична сграда, върху която ще работим с много малък бюджет. Целта ни е тя отново да бъде използваема, но и да добавим нещо, с което да се отличи. Обновяването на съществуващите пространства може да се случи само с нашите насоки, то не е непременно зависимо от архитектурни интервенции. Основно се опитваме да създадем интересен комплекс, който да върне тези пространства към времето, когато са били полезни за работата на обитателите им.

LANTERN e център за изкуства в Детройт, който ще предостави пространства за работа на местни организации и независими артисти. Разположен на площ от около 2000 кв.м, центърът ще бъде обновен чрез минимални намеси. Сегашният етап на разруха ще бъде използван, за да се създаде нов вътрешен двор - там където покривът и част от стената липсват. Една от разпознаваемите интервенции е перфорацията на един от монолитните обеми с над 1000 отвора, които чрез цилиндрични стъклени тухли ще заместят липсата на прозорци. Именно този сияещ обем дава името "Фенер" на целия комплекс.



Обратно към началото
OMA (Office for Metropolitan Architecture) е водеща международна архитектурна компания, чиито реализирани проекти, концепции и теоретични текстове са основополагащи за съвременния архитектурен дискурс. Ключов аспект в работата на офиса е задълбоченият изследователски подход в основата на проектантския процес.

Сред реализираните проекти са Fondazione Prada в Милано, Garage Museum for Contemporary Art, De Rotterdam, централният офис на CCTV в Пекин, Casa da Música в Порто, Централната библиотека в Сиатъл и др. Заедно с изследователската платформа АМО офисът реализира редица публикации и изложби, например Countryside: The Future в "Гугенхайм", изложби в рамките на архитектурното биенале във Венеция. Съвместно с Harvard University курират 14-ото венецианско архитектурно биенале Fundamentals и съпътстващата публикация Elements. През 2009 съосновават "Стрелка" - Институт за медиа, архитектура и дизайн в Москва, който прекрати дейността си през февруари 2022 г. в отговор на започналата война срещу Украйна.



Обратно към началото
Все още няма коментари
Нов коментар