🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Африка: Конструктивен напредък

Три постройки илюстрират началото на нова ера в западноафриканската архитектура

Завръщане към корените    ©  Facebook/Yoruba Intelligence Network

Историята на колонизацията все още се извисява из западноафриканските градове. Бенинските политици приемат закони във вила, построена от французите. Модернистката архитектура е пренесена в Гана от британски колонисти. И ако обществените постройки спомагат да се формира националната идентичност на дадена държава, може би не е чудно, че регионът се опитва да изгражда сгради от нов тип. През 2024 г. в Западна Африка ще бъдат завършени няколко грандиозни проекта, възвестяващи началото на вълнуваща нова архитектурна епоха, която е въплъщение на демокрацията, модерността и устойчивото развитие.

Столицата на Бенин Порто Ново ще бъде украсена с ново Народно събрание, а елегантен културен център на "Гьоте-институт" ще бъде завършен в Дакар, столицата на Сенегал. И двете са проектирани от Франсис Кере - първият чернокож архитект, спечелил престижната награда "Прицкер". Нигерийците също ще се сдобият с културно пространство, на което да се възхищават. Колоритният център "Джон Рандъл" (JRC) ще бъде отворен за посетители в Лагос с мисията да възхвалява културното наследство на йоруба - една от най-големите етнически групи в страната. Наклоненaта сграда с покрив, обрасъл с трева, ще бъде първият обществен музей, открит в най-големия град на Нигерия от 1957 г. насам.

Използвайки силата на дизайна, тези проекти създават мост между предколониалните традиции и постколониалната модерност. Проектирайки новото седалище на демокрацията в Бенин, г-н Кере черпи вдъхновение от дърветата, под чиито клони местните общности се събират за срещи. Комплексът на JRC наподобява селище на етноса йоруба, а фасадата му, направена от преплетена стомана, е препратка към техните традиционни занаяти.

Новите постройки също така ще са място за културна дипломация. В JRC посетителите най-вероятно ще могат да видят артефакти на етноса йоруба, взети назаем от Британския музей и други западни институции, разказва Сеун Одуволе - архитектът, който седи зад проекта. Г-н Кере описва управлявания от Германия "Гьоте-институт" като "място за обмен на идеи без напрежение". В центъра му е поставено дърво баобаб, което символизира сенегалската устойчивост.

Въпросните сгради са отражение на нарастващия интерес към африканската архитектура. Африкански архитекти, учили на Запад, започват да печелят мащабни проекти и награди. През 2023 г. за първи път повече от половината от участниците в архитектурното биенале във Венеция бяха от Черния континент или африканската диаспора. Идеите циркулират и в двете посоки, особено покрай климатичните промени. Древните техники за строителство, използвани в горещите и сухи райони на Африка, вдъхновяват дизайнерите, които се опитват да защитят жителите на градовете по целия свят от екстремни жеги.

Разрастването на архитектурната общност на континента ще отнеме време. В Африка има твърде малко архитектурни училища на фона на населението й, въпреки че през последните години бяха открити нови. Архитектурната култура все още не е пуснала корени, обяснява Лесли Локо, който курира венецианското биенале. Вечната бариера остава финансирането. Но архитектите, които успяват да преодолеят тези препятствия, оставят своя отпечатък върху бързо развиващите се мегаполиси на Западна Африка. Очаквайте появата още иновативни постройки.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар